Адриан Рогоз
Нещо повече от едно истинско престъпление
„Да разработиш в петстотин страници една тема, която може чудесно да се преразкаже за няколко минути, е мъчителен и вреден захлас“.
В стаята на полицейския инспектор влезе висок мъж, леко прегърбен и с прошарена коса, сресана като каска. Беше изискан, строго елегантен; но орловият му поглед застави полицая да стане от стола си.
— Аз съм критикът Гама1 — рече посетителят и седна, като подпря бастуна си на бюрото.
— Инспектор Гара2 — любезно се представи другият, който въпреки странния каламбур беше почти убеден, че в случай на борба кошутата ще се окаже по-силна от ноктите на хищника. — С какво мога да ви услужа?
— Уведомиха ме, че вие се занимавате със случая на Андрея Гала. Ние бяхме приятели.
— Знам. Благодаря ви, че сте си направили труда да дойдете. И без това смятах да ви посетя по този повод…
— Това съвсем не ме затруднява, важното е да се изяснят обстоятелствата, при които е починал Андрея Гала, един от нашите големи писатели, предполагам, че…
— Безспорно — побърза да каже инспекторът. — Чел съм произведенията му…
— Да разбирам ли, че сте специалист в… литературните престъпления? — попита Гама, а неговият събеседник долови в гласа му злъч.
— С литературните престъпления, където жертвите са най-много, се занимавате вие, критиците — отвърна Гара агресивно. — За нас, полицаите, остават случаите, когато авторът е убит. Но дори и тогава се случва, както при Гала, да имаме работа не с крадец на писци, а с отбрано перо… Споменатите от вас престъпления, макар и да са много интересни, не стават достатъчно често, за да може човек да се специализира…
— И все пак тук има нещо странно… — присви очи Гама. — Зад вашата логика…
— Кое ви се струва странно?
— Стилът!
Тази дума докосна Гара като изумяващ кинжал. Той се изчерви и измънка смутен:
— Да се върнем на вашия приятел.
— Преди да ви съобщя някои подробности, които, предполагам, са известни само на мене, ще трябва да ви подложа на кратък разпит във връзка с обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Гала. Учудва ли ви моето желание?
— Не — усмихна се полицейският инспектор, сякаш поласкан от невероятната процедура. — Знам, че от дълго време не сте се виждали с Гала, така че донякъде разбирам любопитството ви…
— Донякъде ли? — възкликна критикът, неприятно изненадан. — Значи, имате някои възражения?
— Те не се отнасят до вас. В изясняването на една полицейска загадка съществуват различни степени на достоверност. Естествено, по-голяма част от въпросите могат да бъдат разрешени задоволително с помощта на материалните доказателства. И все пак има случаи, при които подбудите и обстоятелствата не са подсказани от нищо и тогава достоверността е по-хлъзгава. Както в нашия случай. На пръв поглед всичко изглежда ясно, що се отнася до причината за смъртта… Тялото на писателя е намерено в работния му кабинет, заключен отвътре. Гала е умрял от отравяне с приспивателни. По чашата на бюрото имаше следи от уиски, в което е било разтворено смъртоносно количество от тях. Таблетките е взел от банята. Няма съмнение, че сам си е приготвил последното питие.
— Доколкото разбирам, искате да откриете какво го е накарало да се самоубие…
— Или кой. Впрочем вече попаднах на следа.
— Така ли?! — недоверчиво рече Гама, после хвана бастуна и добави иронично — Изглежда, не съм ви необходим повече.
— Напротив — засмя се инспекторът Гара, но веднага млъкна, от което смехът прозвуча още по- зловещо. — Следата води към вас.
— Към мен?
Погледът на критика прониза Гара, който в същия миг си помисли, че името Гама е по-подходящо за свръхпроникващите лъчи, отколкото за нежната кошута.
— Знаете ли — заобяснява инспекторът, — в телефона му е било монтирано приспособление за звукозапис.
— Е и? — хладно и с презрение попита критикът.
— И някой, предполагам, самият Гала, е изтрил последния разговор от лентата…
Критикът не зададе повече въпроси; продължи да наблюдава спокойно инспектора.
— Вероятно искате да знаете какво ни кара да мислим, че това е последният разговор… Няколкото думи, които е забравил или нарочно не е заличил. Да… Не виждам защо би трябвало да ги крия от вас… „Довиждане, Гаса3!“
— По този начин булото на тайнствеността става по-плътно — тежко произнесе критикът, макар казаното да прозвуча като шега.
— Накратко, това е госпожа Гаса, бивша ваша приятелка…
— И сега ми е приятелка — властно го прекъсна критикът и вдигна бастуна си като жезъл.
— …която е била приятелка и на Гала…
— Не виждам каква е връзката.
— Последният разговор…
— Пренебрегвате думите „довиждане“, които противоречат на случилото се.
— Зависи как се тълкуват.
— И как ги тълкувате?
— Никак. Засега събирам факти. Още се лутам, търся истината.
— Истината ли? — саркастично възкликна Гама. — С вашите… полицейски методи никога няма да успеете да откриете истината, дори да я държите в ръцете си. — Той тупна красноречиво с бастуна по пода.
— И ви се струва — възрази съвсем любезно инспекторът, — че вашите методи на… критик са по- ефикасни, като търсите художествената истина?
— Може и да не са, изкуството не се взема на сериозно, докато полицията има претенции, че е сериозно учреждение.
— Всяко нещо е сериозно, когато помага за разбулването на една загадка.
— Тези общоизвестни истини нямат връзка с действителния случай. Допускам, че истината не е една недействителна точка, а сбор от дребни факти, които си взаимодействат. А понякога — както е при смъртта на моя приятел — вашите методи са много груби, за да проникнат в дълбочина. Затова са необходими…
— Гама-лъчите на вашия ум — усмихнато подметка инспекторът.
— По-точно не бихте могли да се изразите — похвали го критикът без сянка от насмешка.
— Благодаря — отвърна инспекторът със същия тон.
— Някои особености на вашия стил все пак ми дават надежда, че можете да се отърсите от професионалните предразсъдъци — предпазливо произнесе критикът, а Гара не се усъмни в искреността на думите му. — Аз дойдох с намерение да направя някои важни изявления, но те биха били полезни само ако бъдат измерени с много прецизни везни. Всеки груб метод…
— Ще се постарая да оправдая доверието ви — прекъсна го Гара с непонятен за самия него ентусиазъм. — И за да ви докажа добросъвестността си, ще ви предложа да изберете: мога ли да записвам думите ви, или не, както пожелаете.
— Казаното дотук записано ли е?
— Да.
