се усмихна, изненадан от момчешки непохватния вид на Гара, който зърна усмивката и рече с леко раздразнение:
— Не оспорвам нищо от това, което заявихте. Само ми се струва, че истинската причина убягва и на вас.
— Щом сте толкова убеден, нямам какво повече да добавя — рече Гама, взе бастуна си и стана.
— Не съм толкова убеден — запелтечи инспекторът и едва докосна ръката му. — Това е само предположение. — Критикът отново го стрелна с поглед. — Исках да кажа, че други хора го правят от ревност. Не възразявайте! Знам, че госпожа Гаса ви е напуснала приблизително по времето на статията.
— Госпожа Гаса живее при мене…
— Така е. Но само от няколко седмици, след като Гала похарчи всичките си пари, получени от романа…
За пръв път критикът загуби самообладание. Отпусна се в креслото с уморен вид.
— Щом знаете всичко това, защо още ме измъчвате?
— Извинявайте. Вие дойдохте доброволно… Исках само да ви обърна внимание, че не сте извършили истинско престъпление, ако изобщо във вашия случай можем да говорим за престъпление.
Гара погледна с видимо състрадание мъжа, който седеше сломен в креслото. И изведнъж забеляза, че елегантният му костюм е доста износен.
— И все пак това, което ви казах, отговаря на действителността.
— Вярно е. Но е по-правдоподобно да мисля, че се е самоубил, защото беше с разстроени нерви и разорен, не защото е бил потресен от вашата статия. А за разоряването, пък даже и за болестта е виновна…
— Не — буйно възрази Гама и удари с бастуна по пода. — Нейната единствена вина е…
— Лекомислието — допълни инспекторът, като видя, че посетителят му се колебае.
— Приятелката на един истински писател не може да бъде лекомислена. — Бих казал, че по-скоро има наивна представа за действителността, една елементарна жажда за ярки цветове и звуци, някакъв детински страх от смъртта. Впрочем в това отношение си приличаха с Гала… Може би затова понякога чувствуваше нужда да се върне в моя строг живот.
— Но в действителност тя го е съсипала.
— Вие не знаете колко съсипана е тя самата.
Ненадейно инспекторът промени темата:
— Опитвал ли се е Гала и друг път да се самоубива?
— Той не, но двама от героите в романа му завършват така.
— Много интересно. Още ли мислите, че вашата статия е предизвикала смъртта му?
Критикът не отговори веднага. Двамата мъже се погледнаха настойчиво, с любопитство, но без враждебност.
— Да. И ще ви кажа защо. Темата, която ми открадна Гала, донякъде прилича на описаното от Уелс във „Войната на световете“. Ако си спомняте, в нея нашествениците марсианци загиват от земни микроби, против които не са имали имунитет. Картината, описана от мене, беше по-обобщаваща. Извънземният посетител който успява да се превъплъти в образа на човек, бива унищожен коварно и бързо от цялата природа на Земята. Всички се отнасяли враждебно към него въпреки човешкия му образ. Бих казал, че това схващане е по-диалектично.
— Обаче не разбирам…
— Веднага ще проумеете до какво искам да стигна. Това, което още първоначално за мене беше космическа трагедия, за Гала се превърна — може би от комерчески съображения — в сантиментална драма с щастлив край…
— И?
— Как, не ви ли е ясно?
— Не — сдържано отвърна инспекторът. За пръв път на Гама му се стори, че го гледат неумолимите очи на полицай.
— За мене е очевидно, че шокът, причинен от статията, е възбудил у Гала желанието за самоубийство, което дотогава е съществувало в латентно състояние…
Гара се задуши от пристъп на кашлица.
— Извинете — рече той с насълзени очи. — Ако ми позволите да преповторя казаното, ще подчертая, че има нещо вярно във вашите твърдения, но понеже пренебрегвате една подробност, не долавяте и същността й. Откъде знаете, че Гала е чел статията ви?
За част от секундата инспекторът видя в очите на критика страха и порива на човек, който скача над пропаст. Обаче в гласа на критика се долови само чистосърдечно учудване, когато каза:
— Самата му смърт го доказва.
— Много съжалявам — изстена Гара. — Понеже сте убеден, че вашата посредница е подхвърлила статията, този път вие ми дадохте един прибързан отговор…
— Нищо не съм казал… — възрази критикът.
— Нищо ли ви се струва този явен омагьосан кръг? Напротив, казахте прекалено много неща…
Гама, който подпираше глава върху ръцете си, скръстени на дръжката на бастуна, веднага сведе чело.
— Без да искате — продължи инспекторът, — вие изразихте опасенията си, че госпожа Гаса му е занесла статията. Вашето мълчание го потвърждава.
— Нямате никакво доказателство — промълви критикът.
— Имам. Върху работната маса на Гала се намира списанието със статията…
— Значи, сте ми погодили номер! — разгневи се Гама и пак удари с бастуна по пода.
— Заклевам ви се, че прочетох статията едва сега, когато ми я дадохте — любезно се усмихна инспекторът.
— И искате да ви повярвам, така ли?
— Признавам, че допуснах грешка. Когато намерих списанието, погледнах датата. Като видях, че е от миналата година, не прочетох статията. Само дадох страниците на дактилоскопично изследване.
— Вероятно е така, както казвате. Виждате, че предположенията ми не ме излъгаха.
— Още не съм стигнал до споменатата подробност.
Съжалявам, че трябва да ви съобщя нещо, което ще срине всичките ви доводи…
— Слушам ви — въздъхна Гама. — Започвам да се боя от вас.
За миг лицето на инспектора се поколеба между смущението и задоволството, после той извади от бюрото си книжата, които вече беше разглеждал, и произнесе с делови глас:
— По списанието има много отпечатъци от пръсти, по-голямата част от които са на Гала. Това говори ли ви нещо?
— Да. Моята статия го е развълнувала…
— Само че отпечатъците се нижат във времето. Най-старите са отпреди една година. Това показва, че въпреки високомерието си не е пропуснал нищо от публикуваното за него. Изобщо намерих цели папки с рецензии и информации, посветени на неговото творчество. Обаче само вашата статия беше разгъната върху масата. Разбирате ли?
— Това, което ми казахте сега, дълбоко ме развълнува.
— Разбирам ви. Положението е доста мъчително! От една страна, сте прав да твърдите, че написаните от вас редове са причинили на Гала шок. Даже още нещо, отпечатъците показват, че е бил завладян от натраплива мисъл. А понеже някои от тях са от преди година, имаме право, от друга страна, да твърдим по безспорен начин, че неговият роман е плагиатство, извършено предумишлено, от което вашата виновност съвсем избледнява. Следите ли мисълта ми?
— Вашите разсъждения са още по-смайващи, защото са необорими.
— Накратко казано, ако може да се говори за престъпление… — Инспекторът млъкна и замислен, разлисти книжата върху бюрото, сякаш търсеше подходящи думи. — Най-справедливо е да смятаме за извършител на престъплението самия Гала. С упорството на обладан от зли духове човек, той сам погуби живота си. Играеше комар, пиеше, вземаше опиати. Получените за романа пари похарчи много бързо. После
