се замеси в някакви тъмни афери и до такава степен се оплете в тях, та през последните си дни непрекъснато се боеше, че ще бъде арестуван. Възможно е госпожа Гаса да е била негова жертва. Обаче е безспорно, че е смятала да остане при него, докато има пари. Може би това поведение означава жестокост, но може да бъде и израз на презрение. Заредилите се несполуки, изчезването на жизнения тонус са породили желанието да се самоубие, както вече споменахте.
— И все пак какво търси там моята статия?
— Както статията, подписана от вас, така и изтритата магнетофонна лента, на която е останало само името на госпожа Гаса, са изфабрикувани веществени доказателства, с цел да ви въвлекат в причините за смъртта му и да ви обвинят…
— Какво коварство!
— Не сте прав. Вие изисквате от мене, а и от действителността да бъдем изтънчени. А начинът на действие на вашия приятел безспорно е изтънчен.
Инспекторът му хвърли бегъл поглед — дали не го обиди? И наистина Гама се запита: шегува ли се неговият събеседник? После намръщен отговори:
— Каква изтънченост е тази, която те вкарва в каторга?
— Смятам, че преувеличавате с каторгата. Неговото отмъщение е по-изтънчено. Доказателство за това е, че сам дойдохте да признаете вината си. Твърдя, че е несправедливо да обвиняваме Гала в коварство, защото едно отмъщение, колкото и пресилено или първобитно да е, то е само една последица. Впрочем всички постъпки на Гала преследват мъст. Съгласен ли сте, че той беше писател с голям талант?
— С който непрекъснато се подиграваше. Многословието му, разводнеността на романите му го доказват…
— Ще си позволя да не се съглася напълно с вас…
— Моля.
— Моето мнение е, че превъзходните кратки произведения не могат да премахнат съществуването и на епически творби. Маларме не може да заличи Рабле.
— Това мнение е неоспоримо, но не забравяйте, че търсим плътност и в романите, които наричате епически.
— Исках само да подчертая, че успехът на Гала не е незаслужен, въпреки че е правил отстъпки пред вкуса на определени читатели. В този смисъл дори ако идеята на романа му е била открадната, това, което е постигнал, е оригинален и жизнеспособен вариант.
— Вярвате ли в това? — тъжно попита критикът.
— Напълно. Вие сте осъдили предварително кражбата му, защото сте били убеден, че ще ви ограби; но същевременно никак не е изключено вие да сте предизвикали решението му.
— Това е само предположение.
— Не. Отпечатъците и желанието му да ви отмъсти доказват, че статията го е преследвала, ожесточила го е и е играла важна роля в поведението му през последната година.
— Значи, все пак съм виновен.
— До известна степен, да. Не се съмнявам, че намеренията ви не са били престъпни и че когато сте публикували статията, дори и през ум не ви е минавало какви трагични последици ще има.
Но не трябва ли един писател, един критик да предвижда последиците от творчеството си?
— Вие ме смазахте.
— Не. Опитвам се да открия истинските пътеки на онези събития. Гала се е родил в бедно семейство. Дълги години е тънал в мизерия, докато най-после успял да извоюва някаква известност. За мъдреца и за светеца бедността може да представлява идеална среда. Но не и за желанията и въображението на Гала. И тогава той си отмъстил за несправедливостта на света, погубвайки собствения си живот и унизявайки таланта си, към който се отнесъл като към стока. Този отмъстителен порив сте предизвикали и вие, и госпожа Гаса. Подчертавам, че не искам да ви обвинявам, а само да свържа донякъде със събитията. Естествено, споменатите причини са предполагаеми (и нито един закон в нашето общество не ги осъжда), докато Гала е нарушил наказателния закон. И е пак не бива да забравяме, че за нарушенията той плати с живота си…
— Извинете, господин Гара… може би ще сметнете, че е дръзко…
— След като вие сам се подложихте на моя разпит, било най-малкото неучтиво да не отговоря на въпросите, които бихте ми задали…
— Исках да ви попитам дали пишете… дали създавате литература… — Инспекторът се усмихна тъжно. — Знам — продължи Гама с трепет в гласа, какъвто не беше прозвучал досега, — че има чувствителни души, които създават нежни, недоловими мелодии тайно, именно защото са деликатни създания… Възможно е да ви учуди, че твърдият ми характер е в състояние да възприеме подобни… мълчаливи послания. Едно трепетно мълчание понякога е по-близко до съсредоточаването, отколкото всяко слово. И както има гении на кратките форми и на епичните произведения (мисля, че така ги нарекохте), има и гении на мълчанието.
— Благодаря — промълви Гара.
— Вероятно ви се стори странно, че ви зададох подобен въпрос.
— Не съвсем…
— И все пак е удивително, че в продължение на един час под ваше влияние чувството за вина се луташе от единия към другия… Колкото и да са безпристрастни вашите аргументи, ако не бяхте ги осветили, щяха да останат невидими. Ето защо ви попитах дали пишете…
— Прав сте, моите разсъждения зависят от възпитанието, което съм получил. Майка ми беше калвинистка и чувството за вина изпълни детството ми. За съществуващото зло е виновен целият свят. А що се отнася до писането, може би някой ден ще ви покажа нещо. Но сега мога да ви разясня една мисъл, за да схванете… виждането ми. Вашата идея в статията се отнася до един извънземен посетител, взел образа на човек. Е, добре… Аз самият се изненадвам от начина, по който възприемам хората… Всеки един от тях ми се струва необяснима загадка, всеки един приемам като истински… извънземен посетител.
Информация за текста
© 1974 Адриан Рогоз
© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски
Adrian Rogoz
1974
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008
Издание:
Адриан Рогоз. Цената на бездната
Сборник научнофантастични разкази и новели
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Румънска, първо издание
Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979
Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982
Рецензент Спаска Кануркова
Редактор Ася Къдрева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Жулиета Койчева
Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.Х.1982 г. Излязла от печат месец 19.XI.1982 г.
