— Нищо не пречи да запишете и това, което ще последва — с пълно безразличие рече Гама.
Инспекторът се размърда притеснено на стола си:
— Моля ви да не изтълкувате погрешно думите ми. Разбирам, че самото ми присъствие може да окаже влияние на анкетата. И в нашата област се прилага принципът на Хайзенберг. Операторът влияе на опита. Но моята работа е все пак необходима. Иначе не бихте дошли при мене… Уверявам ви, че го смятам за чест…
— Добре — прекъсна Гама пелтеченето на събеседника си. — Да преминем към повода за нашата среща. Накратко казано, мисля, че аз съм моралният подбудител за смъртта на Гала.
Инспекторът се опита да изрази учудване, но на другия му се стори, че това е игра на любезност.
— Докато не споделите мотивите, които са ви довели до този извод, позволете ми да имам сериозни съмнения.
— Досещам се в какво се състоят съмненията ви. Но те не се докосват до същината на въпроса.
— Вие сам казахте, че не сте сигурен, а само се смятате за морален подбудител…
— Казах, че така мисля, защото е трудно да възстановя лъкатушния път на психическите подбуди, но уликите са несъмнени.
— Значи, и вие прибягвате към материалните фактори…
— Истина е, че има и едно материално доказателство. — Гама извади от чантата си сдиплено списание. — Но моето предположение се основава на мотиви от друго естество, чисто душевни. Впрочем дори и да не се съмнявам във вината си, все пак мисля, че не съм го сторил предумишлено, или пък съзнателно. А сега нека преминем към това, което наричате материално доказателство.
Той подаде на инспектора списанието, разгънато на една страница със статия, посветена на творчеството на Гала. Инспекторът зърна статията и веднага се задълбочи в четенето, сякаш го грабна вихрушка. Макар че минаваше трийсетте, той приличаше на момче — навярно поради ниския ръст, свежото лице и живите зелени, малко тъжни очи. Прочете статията на един дъх, като от време на време се чуваха възгласи на учудване и възхищение, а Гама го наблюдаваше весело, с удоволствие. След като привърши, върна списанието на критика.
— Чудесен портрет! — каза в заключение. — Ако ми позволите да изразя мнението си, трябва да призная, че винаги съм ви смятал за голям писател. И понеже имах възможност да проуча задълбочено творчеството, което разглеждате, сега впечатлението ми за вас е още по-възторжено. А с тази статия съвсем ме изумихте. За пръв път виждам, че едно обикновено резюме може да бъде пленителна самостоятелна творба. Бих казал, че сте успели да предадете с хиляда думи това, което Гала е постигнал с триста страници.
— Проницателен сте, господин Гара. Познахте оръжието, с което извърших убийството: ето това обикновено резюме, което никак не е обикновено, а в същност не е и резюме.
— Извинете, думата наистина е груба…
— Ни най-малко, просто е неточна…
— Разбира се, впрочем вече ви казах мнението си…
Може да прозвучи странно, но бих казал, че романът на Гала е неумел препис на вашите редове…
— Вие сте по-прозорлив, отколкото предполагах. Това е истината!
— Сега започвам да разбирам. Било е нещо като литературно състезание. Неговият научнофантастичен роман имаше голям успех. Тогава сте публикували онези три колони, в които между другото сте предали съдържанието на романа. И това ваше превъзходно произведение, написано сбито и внушително…
— Доближихте се до истината, но понеже пропущате една подробност, не долавяте основното: колко страшно беше оръжието, с което го убих. Уточнявам, нямах намерение да унищожавам човека, когото продължих да смятам за свой приятел, макар че вече не се виждахме, а една груба черта в неговия талант.
— Изведнъж престанах да разбирам.
— Прочетете датата, на която е излязло списанието, и ще доловите ужасното положение.
— Господи! Наистина статията е написана преди една година. Колко сте били жесток!!! Преди Гала да привърши романа си, вие сте го създали в една действена форма. Но как той не го е прочел? Ах, да, разбирам! Публикували сте статията в някакво посредствено провинциално списание…
— Неумолимо вървите към развръзката. Но още не сте успели да стигнете до онова, което предизвика експлозията. Лесно мога да ви докажа, че романът на моя приятел още не беше започнат в момента, в който написах статията.
Инспекторът извади от бюрото си няколко листа, прегледа ги бързо и съсредоточено, а когато ги поставяше обратно в чекмеджето, откри книгата на Гала.
— Мисля, че датата е означена в края…
— Да. Чрез неговото високомерие можете да измерите обхвата на моето престъпление.
— Смаян съм! Гала започнал романа си един месец след излизането на вашата статия. Следователно имаме доказателство, че написаната от вас статия не е гениален плагиат…
— Да не използваме гръмки думи, господине. Все пак аз прибягнах до плагиат.
— Позната ли ви беше идеята на романа?
— Разбира се, тя беше моя.
— Ах!
— Този път не мога да ви доставя… материални доказателства, при все че една машина за анализиране на стила може да потвърди авторството ми. Търсете успеха на това, което нарекохте „резюме“, именно във факта, че идеята е моя. И пак оттук произлиза съвършенството на престъплението, макар че моето признание…
— Вашето признание хвърля нова и странна светлина върху цялото дело. Изненадва ме само това, дето сте отгатнали безпогрешно, че вашият приятел ще открадне темата и ще я разшири до размерите на роман.
— Нещата не са толкова сложни. Идеята ми хрумна по време на разговор с него. Разказах му я разпалено и даже в този миг на вдъхновение намерих и формата на статията, която написах веднага, щом си отиде Гала. Докато говорех, по очите му забелязах до каква степен го плени идеята ми и че ще я открадне. Но не как да е. Гала беше прекалено високомерен, за да заимствува идеи или да ги прибави към свое произведение. Като ми отнемаше идеята, той беше убеден, че вади бисера от калта, при все че като го постави в роман, го унищожи. Именно тези принципни противоречия ни разделиха. Аз се позовавах на сбитото, стегнатото произведение, той — на таланта, на повика за съществуване, едни твърде съмнителни понятия, които в крайна сметка раждат успеха.
— Наистина ли смятате, че талантът и успехът са незначителни неща и че е възможно да се прави изкуство без тях?
— Как мога да мисля така? Но талантът е само една отправна точка, не е…
— И успехът ли е отправна точка?
— Дори и това не е. Той е само един тест и често пъти въображаем. Талант са имали и алхимиците, но за превръщането на неблагородните метали в злато им липсвали способи. Много пъти сме се карали заради различията в мненията, но пак сме се помирявали.
— Ще ми позволите ли да попитам дали посредница за помиряването не беше госпожа Гаса?
— Може би, но нас ни интересуват причините за разногласията, а не за сдобряването.
— Да не би и за едното, и за другото причината да е била една и съща? Извинете ме за грубостта, но вие сам си забихте камата на обвинението и всяко нейно движение е болезнено, за съжаление…
— Нищо не е изключено в този свят, но вашето предположение би могло да бъде вярно само ако се позовава на подсъзнанието ни. Но защо искате да предпочета неясното предположение пред реалността на фактите: теоретичното разногласие между мене и Гала?
С изтънчения си усет полицейският инспектор долови незабележимо раздразнение в думите, произнесени спокойно.
— Няма да настоявам върху факта, че теоретичните ви разногласия завършиха трагично, но вие сам ми предложихте в началото да предпочета изтънчените методи пред традиционните.
— „Грубите“, това е думата, която употребих, и тя не се покрива с „традиционните“…
Инспекторът, който досега неспокойно се въртеше в креслото си, стана и се приближи до Гама. Критикът
