Думите на пирата не бяха изречени враждебно, но те можеха да бъдат заплаха.
— Ще ми позволиш ли да говоря с баща си? — предпазливо попита Дав.
— Естествено — съгласи се Ларн. — Всъщност си помислих, че на тебе ще ти е по-трудно, и затова помолих капитан Муни да разговаря с Грегори Богар.
— И ако баща ми не се съгласи? — попита Дав, доловил нова хитрост на Муни.
— Ще съжалявам и толкова. Нищо няма да ви се случи като последица от моя гняв. — Но като видя недоверчивия поглед на момчето, продължи: — Никой не може да бъде заставен да направи нещо против волята си. Защо мълчиш? — попита шефът на пиратите и зъбите му блеснаха в широка усмивка. След това, което се случи, моята добронамереност ти се струва съмнителна, нали? Отговори ми, не се страхувай!
— Да — призна Дав.
— Радвам се, че си искрен. И аз ще бъда. Това, че ви нападнахме, е наказуемо според някои закони; все пак ние сме убедени, че сме постъпили така, както изискват интересите на нашата планета. Но ако сме причинили зло на един безпомощен болен човек, бихме се чувствували виновни дори според нашите схващания.
Дав продължаваше да мълчи, а Ларн, комуто не се удаваше често случай да откровеничи, внезапно се плъзна по този наклон:
— От цивилизацията, с която сме скъсали всякакви връзки, ние запазихме само това, което ни върши работа — техниката, музиката и, за твоя радост, шахмата. Можех да го забраня, но сметнах, че той помага за изострянето на ума. На борда на „Гепард“ няма човек, който да не играе шах.
— Къде се намира вашата планета? — без всякаква връзка попита Дав. Този път Ларн не отговори. — Не те питам за координатите, а само за приблизителното разстояние оттук…
— Какво те засяга това! — доста рязко отвърна главатарят на пиратите.
— Никак не ме засяга, но се питах колко години трябва да живеете далече от вашата планета! Изгодна ли е тази саможертва?
Ларн се засмя:
— Саможертвата не е чак толкова голяма и не поради тази причина. Докато не станеш наш човек, няма да научиш къде се намира бърлогата ни. Все пак мога да ти кажа, че не е много близко…
— Следователно „Гепард“ е свръхсветлинен космически кораб.
— Позна. — Ларн стана от стола и каза в заключение: — Е, добре, младежо, съветвам те да помислиш върху предложението ми. От това само ще спечелиш. Ако приемеш да играеш с нас, ще осигурим на баща ти специално лечение. На борда на „Гепард“ има няколко изключителни лекари… Иди и поговори с Грегори Богар.
Дав сподели с баща си своите съмнения за Муни, но разговорът му с него беше не по-малко изненадващ: старецът вече знаеше за предложението на пиратите и се съгласи.
Неприятно изненадан, Дав долови, че зад неочакваното съгласие на Грегори Богар се крие нещо извънредно сериозно: несъмнено някаква „комбинация“ на капитана. Но каква? Все пак той не разпита болния именно заради обещанието, дадено от Ларн. Не му оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата.
Първата партия се игра в огромната зала за събрания на борда на „Гепард“. Стотици зрители се настаниха в креслата на амфитеатъра. Седнал насред залата, Дав трябваше да играе с най-добрия шахматист на пиратите: един мъж, с не много приятно лице. Съдия щеше да бъде самият Ларн Трети. Образите на състезателите бяха възпроизведени триизмерно и десетократно, така че всички присъствуващи можеха да ги виждат добре.
Преди да започне борбата, Дав се приближи до Ларн:
— Каза ми какво ще се случи, ако приема да играя. Но какво ще стане, ако загубя?
— Ще се радваме, че сме победили, обаче аз се надявам, че ти поне в началото ще спечелиш, за да бъде зрелището по-вълнуващо.
След първите ходове Дав разбра, че противникът му, макар и да играеше добре, беше несравнимо по- малко опасен от Варалаунис или Хлавон. Можеше да му отстъпи поне един топ в аванс, но навярно пиратът не би приел такъв подарък, щеше да го сметне за унижение. Поради това за разлика от противника си, който дръзко нападаше още с откриването на играта, Дав местеше внимателно, за да проучи тактиката му, и реши да му отстъпи топа към средата на спектакъла.
При все че не беше играл няколко години, остротата и силата му в пресмятането, както сам забеляза, не бяха намалели. Напротив, шахматната дъска пред него му достави неизказана наслада, която не можеше да бъде унищожена дори от мисълта, че и той самият е една пионка в друга игра, в една странна игра, ръководена от Муни.
Освен удоволствието от двубоя с истински партньор навярно за първи път Дав усети и радостта от театралното майсторство. Дотогава било затуй, че играеше със слаби шахматисти, с които приключваше лесно и бързо, или че се състезаваше сериозно с истински шампиони бе прибягвал към клопките и лабиринтите само в краен случай. Ала сега беше заставен да протака играта с един посредствен играч и беше принуден да измисля серия ходове, чрез които неравната битка да изглежда истински напрегната.
Агресивността на пирата приличаше на фойерверк, но все пак успя да разгорещи присъстващите. Дав му позволи да полудува и неусетно засили натиска на играта си. Последва каскада от пожертвувани фигури, които бяха посрещнати от по-голямата част от присъстващите като решаващи за успеха на разбойника и съпроводени със залпове от поздравления. И точно във връхната точка на ентусиазма Дав пристъпи към бързо и ненадейно нападение, и противникът се оказа победен.
За миг залата онемя. Пиратът гледаше втренчено царя си, стигнал до мат, сякаш присъстваше на фокуснически трикове. После замахна бурно с дясната си ръка и сграбчи Дав за рамото, а левия си юмрук стовари върху шахматната дъска, издавайки нечленоразделни звуци: толкова бе сигурен в победата си, че понесеният неуспех му се стори като кражба.
Стотиците пирати започнаха да викат и да освиркват, но внезапно от високоговорителите се разнесе силният смях на Ларн.
— Хареса ми! — викна той на Дав. — Игра като чистокръвен корсар.
Най-после пиратите разбраха положението, започнаха да ръкопляскат и да свиркат за победителя, а в това време победеният се оттегляше смазан. Но Дав се зарадва повече на Умна, която се доближи до него и го прегърна. Той дори не бе забелязал кога неговата приятелка в игрите се беше превърнала в пленителна и дръзка девойка, като гамбита Маршал в испанска партия. Момчето се изчерви, пронизано от трепет и замаяно от чувство, което за пръв път усети.
— Баща ми те моли да не се учудваш на нищо — прошепна момичето на ухото му. — Той ще предложи на Ларн да направиш сеанс с всички пирати. Дори да ти се стори лудост, ти приеми. Разбра ли?
— Добре — съгласи се Дав и едва тогава забеляза, че Муни разговаря въодушевено със стопанина на „Гепард“.
— Тишина! — викна Ларн Трети, застанал прав. — Чуйте какво иска този човек! Той твърди, че младият Богар може да играе едновременно с всички нас, без да бъде победен. Става дума за един сеанс срещу 278 противници… Но капитан Муни ни предлага една сделка. Слушайте и си кажете мнението! Ако Богар победи всички ни — казва той, — ще ни даде обезщетение, но иска да ги освободим заедно с космическия им кораб. Броят на игрите, завършили с реми, ще определи броя на хората, които ще останат в плен, а една единствена партия, загубена от Богар, ще се равнява на поражение в състезанието. Да приемем ли?
В амфитеатъра се вдигна адски шум.
Дав се обърна към креслото, в което седеше баща му, и го погледна въпросително. Лицето му беше помръкнало от страдание, но той все пак успя да се усмихне и да поклати утвърдително глава. За Дав това бе като удар с юмрук в стомаха. Но това усещане не беше причинено от бледото лице на Грегори Богар, нито от страх, че може да загуби партията срещу 278 души. Смая се от факта, че баща му се бе съгласил с подобна сделка.
— Е, какво е мнението ви? — още веднъж попита Ларн, като видя, че хората му се колебаят. Бяха разбрали, че Дав играе изумително, и никак не бяха убедени, че техните обединени усилия биха могли да го надвият.
— Забравих да уточня нещо много важно — взе думата Муни. — Дав Богар ще играе с вързани очи.
Възглас на смайване изпълни залата. Пиратите не биха били пирати, ако бяха останали безразлични към
