този необичаен облог; сега бяха убедени, че ще спечелят: как би могъл умът на един човек да обхване толкова партии?
— Приемаме — викнаха те в страшен хор.
— Имаме ли достатъчно шахматни дъски? — попита Ларн.
— Ще имаме, ако вземем и дъските от „Сперанца“.
— Тогава наредете ги веднага. Играещите ще минат напред. Останалите да се изтеглят в дъното. Всички ли са тук?
— Само Бохорго отсъствува…
— Готвачът ли? Да дойде и той — заповяда Ларн.
— А какво ще ядем след това — чу се нечий глас, вероятно на някой разтревожен лакомник.
— Засега внимавайте да не ядете бой — авторитетно извика Ларн. — Да дойде и Бохорго!
Приготовленията започнаха. На първите шестнадесет редици в амфитеатъра бяха разположени всички шахматни дъски, с които разполагаха.
— Двадесет и трима от нас нямат върху какво да играят — оплака се някой.
— Нищо — отвърна Ларн. — Двадесет и трима от вас ще наблюдават играта; ще съобщават ходовете и ще ги отразяват на калкулатора; те ще бъдат нещо като странични съдии, а аз ще ръководя оттук… А, ще трябва да уточним една много необходима подробност… — Той се обърна към Дав и го попита: — Според тебе колко време ще ти отнема всеки ход?
— Ще се стремя да отговарям веднага, щом ми съобщят хода на противника.
— Все пак ние сме много. Не можем да продължим борбата прекалено дълго. Три секунди стигат ли ти?
— Само три секунди? — чу се някакъв глас. Беше гласът на Ламб, главния навигатор.
Дав погледна към баща си. Отново го учуди бледата усмивка, която трепна върху лицето му. После потърси с поглед Муни: неговото лице изразяваше спокойна увереност, но зад тази привидност можеше да се долови странно напрежение.
— Да, стигат ми — промълви Даз.
— Много добре — продължи Ларн. — Следователно всеки от противниците на Богар ще разполага с петнадесет минути за мислене. Който не съобщи хода си на мига, когато му дойде времето — губи партията. Това важи и за Богар (пиратите се разсмяха.) — Първите десет победени измежду вас ще се откажат от отпуск за три светлинни години (Смеховете секнаха.)
— А който постигне реми или победи? — заинтересува се някой.
— Ще получи едногодишна отпуска, която ще прекара в Ласо на планетата Вега.
— Ва банк! — изреваха неколцина, а в това време множество гласове запяха известната песен на лютивото питие згромб, която се смяташе едва ли не за химн на планетата с домовете за хазартни игри.
Нахлузиха върху главата на Дав летателен шлем с покрита лицева част; само интерфонът го свързваше с хората около него. Понеже имаше право непрекъснато да играе с белите фигури, той си изгради план за борба; раздели наличните 255 шахматни дъски на групи според дебюта, както правел Алехин. Вярно е, че той не е играл едновременно и „a l’aveugle“5 с повече от тридесет и двама души, но Хлавон е играл със сто и седем вероятно по същата система.
— Можем ли да започваме? — чу гласа на Ларн.
— Първа маса c2-c4! — промълви в отговор Дав. Забавляваше го фактът, че числото 255, броят на противниците му, се делеше на три: като разпредели в три групи по осемдесет и пет дъски, той реши последователно да пристъпи към ходовете c4, d4 и e4.
Първите премествания преминаха стремително. Дав играеше шаблонно, а по-голямата част от противниците му го следваха стереотипно, защото се страхуваха да навлизат в опасни усложнения. Било от липса на опит, било от смелост, неколцина тръгнаха по по-малко утъпкани пътеки Не след дълго време на Дав му се стори, че ръководи голям и добре подготвен оркестър и насочи вниманието си към соловите партии, създадени от хора, които играеха по-своеобразно. От тях само девет души му създаваха някакво напрежение, а останалите бързо изпаднаха в критично положение именно поради лекомислието си. Обикновените партии се разгръщаха вяло, обаче към десетия ход играещите с черните фигури се изправиха пред океан от варианти и тогава първоначалната кротка игра вече с нищо не можеше да им помогне. Първите, които загубиха, бяха безразсъдни: започнаха погрешно и ускориха провала си. Обаче мнозина се стремяха към равна игра, което щеше да ги облагодетелствува, а Дав си постави за цел да спечели максимален брой победи, за да спаси от плен повече от своите другари. От тези съображения той усложни играта, за да застави противниците си да правят грешки. След по-малко от три часа десетки пирати изпаднаха в безнадеждно положение, но не смееха да се откажат, защото се страхуваха от заплахите на Ларн. Постепенно разбраха, че определените петнадесет минути бяха малко време, за да се изчислят сигурните ходове, и че на всяка стъпка ги дебнат уловки. Шестима от неразумните загубиха играта внезапно, защото не можаха да се справят с лабиринта, в който влязоха доброволно. Няколко десетки души се объркаха не от прекалена смелост, а от страх, че ще загубят. Сякаш от бездната на неизброимите възможности над тях се беше спуснала огромна мрежа, в края на която светеха омайващите очи на чудовищен паяк. Над нито една шахматна дъска вече не цареше спокойствие. Всеки се намираше в драматично положение, всеки търсеше спасителния и решаващия ход, всеки усещаше около себе си гибелния полъх на неизвестното. И изведнъж главите на пиратите се сведоха над шахматните маси. Някаква вълна се понесе от дъното на амфитеатъра и се разливаше непрестанно. Съсредоточили вниманието си върху първите редици, Ларн и съдията в центъра не забелязаха това странно явление. Ако някой от играчите не отговаряше в определения миг, считаха го за победен, а изреждането на ходовете продължаваше без прекъсване. Едва когато цяла редица от състезатели паднаха като вцепенени върху масите си, Ларн се разтревожи. Обаче беше много късно. В следващия миг и той потъна в дълбок сън.
При вика на Ларн Дав вдигна лицевата част на шлема си и няколко минути стоя като поразен: хората в амфитеатъра спяха непробудно. Изведнъж проумя хитростта на Муни: капитанът се беше възползвал от перипетиите на едновременната игра, приковала вниманието на всички, и сега те бяха хипнотизирани (вероятно беше използвал апарат с инфрабиовълни).
— Ало — викна някой към Дав и той видя Муни.
— Помогни ми! Разполагаме с три часа. Да изведем нашите оттук, след това ще ги събудя. Имам величествени планове.
От бордовия дневник, намерен в кабинета на Ларн, стана ясно, че астрофрегатата принадлежи на Академията по фотоника, намираща се на планетата Струве, и наскоро била пленена заедно с екипажа й. От написаното Муни научи имената на пленниците и лесно ги разпозна по нашивките върху дрехите им.
— Те ще отведат „Гепард“ до Струве, а аз ще получа най-малко втора награда — похвали се капитанът.
— А за екипажа на пиратите какви намерения имаш? — попита Дав.
— Ще ги пратя обратно в тяхната бърлога…
— Научи ли къде се намира планетата им?
— Не, но те самите ще ми кажат — победоносно се захили Муни. — Веднага ще започнем да ги събуждаме един по един. Преди да ги хвърля в трюма, ще попитам всеки дали иска да го изпратя у дома му, или предпочита да го стоваря сред звездните пустини… Командването на въздушния кораб се извършва от централното бордово табло и… те могат да задействуват спирачките само когато се приближат до някоя планета. Разбираш ли? Дори и някои да ме излъжат или да не искат да ми отговорят, от други все ще науча координатите…
— Не беше ли по-добре да…
— Не! Какъв смисъл има да ги мъкна чак до Струве?
Достатъчно е да знам къде е бърлогата им. Ще вземем с нас единствено господин Ларн Трети.
Затвореният в отделна кабина Ларн имаше възможност да разсъждава върху превратностите на съдбата си. Останалите пирати бяха хвърлени в трюма, а Муни чакаше само да проверят кои от сведенията за Ларна — планетата на династията Ларн — са верни, за да ги препрати с кораба им натам.
През тези дни на Дав му се прииска да посети Ларн Трети, за което трябваше да получи съгласието на капитан Муни. Разбира се, той се възпротиви:
