прилепнали, а не се отказваше и от дънки. Ив не можеше да си спомни някога да я е виждала без грим през последните десет години — наситено тъмно чернило и впечатляващи сенки за очи. Единственото, което Джен не можеше да си позволи, бяха дългите лакирани нокти, които с удоволствие би си пуснала. Просто ноктите не бяха никак подходящи за професията й.
— Не мога с тях да ръчкам хората отдолу — казваше тя.
Едва ли други две жени можеха да изглеждат по-различни — Джен с къса тъмна коса, закръглена и винаги в пълен блясък, докато Ив бе висока, слаба като вейка и много естествена. Тя имаше хидратантен крем за всеки ден, гланц за устни и руж за специални случаи. Дългата коса на кичури бе единствената екстравагантност, която си позволяваше, но дори тя се поддържаше на приятелски цени при Хари, неин приятел и фризьор.
— Ще получа повишение — съобщи на Джен, вперила поглед в трепкащия пламък на свещта. — Ама голямо повишение. Шефът напуска и иска да подам документи за неговия пост.
— Супер.
— Да, но…
— Да, но… да, но… знам какво се каниш да ми наговориш, защото си една тъжна и вечно пискаща кокошка майка — подразни я Джен. — Ами децата ми? Кой ще ги посреща на автобуса, кой ще им готви органична леща?
— Господи, че аз не готвя само леща. Може ли най-сетне да се разберем по този въпрос?
— Добре. — Джен се стресна от избухването й.
— Както и да е. Те са още малки, за малките деца говоря — продължи Ив. — Роби е на две. Притеснявам се как ще се справям като майка, ако поема онзи отговорен пост. И без това съм достатъчно изморена. Нали се сещаш, ранно ставане, прекалено много време трябва да отделям за домакинството, вместо да се забода в градинския център и да си избера нови катерливи цветя.
— Толкова тъжна ми се струваш — прекъсна я Джен. Напоследък времето бе неестествено топло за сезона, така че решиха за пръв път тази година да се пренесат в градината. И въпреки че в момента си бяха облекли якета, за да не замръзнат, пак им беше приятно да седят навън и да пият в мрака сред зеленината, да вдишват мириса на влажна земя, защото Ив бе поливала.
— Може пък новата работа да ти се отрази добре — опита се да я насърчи Джен.
— И Лестър така каза — сподели Ив, вече доста подозрително настроена. — Защо хората смятат, че имам нужда някой да ми прави добрини?
— Защото в живота ти не се случва нищо.
— Доизкажи се, моля те, Джен. — Вече се чувстваше обидена.
— Извинявай. Исках да кажа, че откакто двамата с Джозеф се разделихте и Роби се роди, нищо, ама наистина нищо не се е променило. А това беше преди повече от две години, нали?
— Аха, искаш да кажеш освен това, че си имам бебе прощъпулник, с което трябва да се разправям ли? — Ив отново бе станала раздразнителна и Джен прецени, че ще бъде най-добре да замълчи.
Ив беше объркана. Джен не знаеше за ветеринаря. Никой не знаеше. Не бе нужно да докладва за няколкото откраднати следобеда приятелски секс. Приятелката й бе права: абсолютно нищо не се бе променило.
И може би, тъй като беше тъмно, може би защото се чувстваше наранена, а най-вероятно защото почти цели три бутилки вино бяха изпити, Ив изведнъж чу гласа си да казва на Джен нещо, за което тя самата все още се страхуваше да мисли.
— Иска ми се да пробвам отново с Джозеф — призна тя.
— Какво! — извиси глас Джен. — Какво каза? С гадняр втори номер ли? Ив… Ало? Мисля да ти взема чашата и да ти спра виното.
— Джен, недей. — Ив се подразни, че направи това признание.
— Кога го реши? — заразпитва я Джен.
— Нищо не съм решила. Просто ще му кажа, пък да видим какво ще излезе.
— О, Ив! — Приятелкатай въздъхна отчаяно. — Той си има ново гадже, в случай че не си забелязала. Да не говорим, че живее в Манчестър… просто животът му е продължил в друга посока. Да знаеш, че ще чуеш един унизителен отказ.
— Може пък да ми е от полза — каза Ив. — Каквото и да правя, не мога да спра да се чудя: Какво ли ще стане, ако?
— Сладурче. — Джен премести стола си по-близо. — Какво предизвика това решение? Мислех си, че си много по-добре.
— Не съм — призна Ив и забеляза как гласът й потреперва, което означаваше, че трябва да положи много усилия, за да не заплаче. — Спя с ветеринаря, а то изобщо не е същото.
— Не е възможно да бъде същото — опита се да я успокои Джен и едва потисна желанието си да попита: „Какво? Къде? Кога?“ и разни други подобни въпроси.
— Това обаче не означава нищо. — Ив стискаше очи, за да не позволи на сълзите да рукнат. — С Джозеф винаги означаваше много, още от първата вечер.
Джен продължаваше да я гали и успокоява.
— Не мога да продължа напред, преди да съм се уверила, че няма път назад — сподели Ив.
— Всичко е наред. — Джен продължи да разтрива гърба й. — Не можеш да му го изтърсиш просто така, не и без да си забелязала поне някакъв интерес от негова страна.
— Ана ми каза, че намерила моя снимка в жабката на колата му. — Като го каза на глас, й се стори празна надежда.
— Ана има интерес да ти говори подобни работи — напомни й Джен. — Наистина ли мислиш, че трябва да приемаш за чиста монета всичко, което ти казва?
— Права си… само че последните няколко пъти, когато го виждах… не знам, струва ми се, че има нещо, което се променя. Държахме се страшно добре един с друг, а той иска да прекарва повече време с Роби и предложи да вземе Ана със себе си в Германия, когато замине за някакво проучване на мерките на опазване на околната среда.
Искаше й се да каже, че това звучеше повече като стария Джозеф… моя Джозеф. Само че изражението на лицето на Джен я възпря.
— За Бога, Джен — въздъхна тя. — Струва ми се, че си права. Всичко това е пълна глупост. Не биваше да ми позволяваш да изпия такова количество вино.
Ив откри хартиена кърпичка в джоба на дънките и избърса очи. Издуха носа си и се усмихна извинително.
— Най-добре да внеса чиниите — каза.
Джен успя да си придаде съчувствен вид и да остане притихнала за някакви си пет секунди, преди да се възмути.
— Направо не мога да повярвам, че не си ми казала за ветеринаря!
Глава 8
— Излизаш ли? — Ана беше в спалнята на Ив и я наблюдаваше как внимателно си слага от отдавна позасъхналото червило, което откри в дъното на чекмеджето за бельо.
— Не. — Опита се да се направи на обидена.
— Нагласила си се и изглеждаш наистина много красива. — Беше вярно. Първо, Ив бе облякла рокля, което бе много, ама изключително необичайно. Беше от лъскав сиво-черен сатен, типична рокля за дами, свикнали да обядват с приятелки по ресторанти, купена за специално събитие толкова отдавна, че дори не си спомняше какъв е бил поводът. Беше си сложила лъскави обеци, чорапогащник, обувки с високи токчета и парфюм. Нима очакваше Ана да не забележи и да не зададе подобен неудобен въпрос? Че то бе очевидно.
Събу обувките, махна чорапогащника и си нахлузи пантофки без ток. Върху роклята наметна къса жилетка.
— Къде ще ходиш? — Ана бе седнала на леглото, багажът й бе готов, бе напълно облечена в очакване да прекара уикенда с Джозеф.
