удивително стилен.
Щом влезе, й сложиха престилка и я поканиха на стол, където се запозна с Хари, як чернокос фризьор от италиански произход, вече жител на Ийст Енд.
Той размаха гребена, прокара го през косата й и веднага й пробута любимата и изтъркана фраза, заимствана от Майкъл Кейн:
— Хубава коса, но неподдържана. — След това продължи да нарежда: — Кажи, миличка, какво ще правим с нея, защото е Коледа и всяка жена трябва да блести.
Тогава му обясни идеята си за евтината подстрижка, на която се бе спряла, но той тъжно поклати глава.
— А, не, mamma mia, трябва отново да станеш русичка, защото това е твоят цвят.
Ив събра смелост и заяви, че не може да си позволи кичури, защото спестява, за да купи подаръци за Коледа за момчетата си, които не биваше да останат разочаровани от празника… Но тъй като баща им ги е изоставил, не може повече да си позволява да им купува красиви скъпи подаръци… О, Господи, ето че започна да разказва всичко, докато седеше на стола, направо не спираше да дрънка, но Хари, свикнал цял живот да утешава тъжни жени, й подаде салфетки, чаша чай и я успокои.
— Спокойно, спокойно, миличка. Коледа е и ти трябва да позволиш на Хари да ти оправи косата. Щом го направим, ще се почувстваш много по-добре и нещата няма да изглеждат чак толкова черни, обещавам.
Така че той я подстрига до раменете и й каза да дойде отново в четвъртък вечерта, когато обучаваше начинаещи, за да й направи кичурите гратис, докато двете стажантки гледаха.
— Ама аз не мога да дойда вечерта. Няма кой да гледа момчетата — възрази тя, пък и й беше трудно да приеме подобен благороден жест от един непознат.
— Доведи и момчетата — каза Хари и замахна с ръка към просторния салон. — Имаме видео, столовете се въртят и навсякъде са оставени бонбони. Ще им бъде приятно.
И така тя си остана руса, докато учеше. Първо Хари, после стажантите й подновяваха кичурите веднъж на три-четири месеца, когато провеждаха курсове. А когато си намери работа, продължи да ходи при Хари и му плащаше колкото той приемеше — винаги под ценовата листа.
Но не това бе причината Хари да се превърне в близък приятел. Хари бе сред най-близките й хора, заради това, което направи за тях на тази първа Коледа. Докато размазваше боя по кичурите и наблюдаваше как синовете й се катерят по столовете в салона и изяждат всичко сладко, до което успяват да се докопат, той каза на Ив, че може би за Коледа не им трябват толкова подаръци, колкото истинска магия.
— Майка ми е наполовина италианка — призна той и се прекръсти. — Цялото семейство излизахме в полунощ и отивахме на среднощна служба, а когато се връщахме, къщата бе преобразена. Елхата бе поставена, подаръците — подредени, имаше пресни мандарини, панетоне, шоколади, дървени играчки, балони, а свещите и лампичките на елхата светеха. Истинска магия. Това го бе сторил нашият Дядо Коледа, не онзи зловещ старец, дето слиза през комина и оставя разни неща, избрани по каталог. Все още не знам как майка ми успяваше да го постигне, но според мен всичко е било опаковано и готово, скрито в шкафа, а докато сме били навън, някой приятел е идвал, за да подреди нещата. Заради тези две сладки момчета съм съгласен да бъда добрият приятел, Ив. Те така ще се зарадват.
Идеята бе прекрасна. А тя така и не успя да измисли причина, поради която да откаже. Хари бе към петдесет, не беше женен, но си имаше семейство, племенници и племеннички, с които не се виждаше толкова често, колкото му се искаше. Защо да не го остави да бъде мил с тях? Защо да не приеме приятелски протегнатата ръка?
— Добре, но няма да спя с теб и да знаеш, че в апартамента ми няма нищо за крадене… Предложението все още ли важи?
И така, на Бъдни вечер Хари получи ключ, и след като малката елха, подаръците и глезотиите бяха скрити под леглото и в шкафовете в кухнята, както се бяха уточнили предварително, Ив заведе синовете си на службата в единайсет, провеждана в църквата на училището.
По принцип не ходеше на църква, но остана силно впечатлена. Службата се водеше от млад спретнат викарий, който се стараеше да събуди някакъв интерес към религията у учениците от началното училище. Коледната служба обещаваше „коледни песни, стари и нови“, пай и мляко с какао или греяно вино след това. Църквата бе романтично осветена единствено от свещи, специално за празника.
Мимчетата, възхитени и възбудени, пееха с останалите, дори и онези песни, които никога досега не бяха чували, изслушаха празничната литургия, без да шават и създават главоболия.
Когато Ив огледа множеството, забеляза, че те са най-мизерно облечените. Наоколо бяха насядали семейства чернокожи, изтупани и грижливо сресани, децата им потънали в почтително мълчание.
След службата момчетата изядоха по три парчета пай. С изненада откриха, че след службата и настъпването на полунощ хората ги прегръщат и ги целуват и им пожелават Весела Коледа.
— Вече е Коледа, мамо — заяви с блеснали очи Том, когато излязоха от църквата, стиснал я за ръка.
— Знам — отвърна с усмивка тя.
— Това означава ли, че Дядо Коледа ще дойде? — попита той.
— Няма никакъв Дядо Коледа — му каза Дени, гласът му бе груб и мрачен. — Мама и татко ни оставяха подаръци, а тази година няма да има, нали?
Том погледна Ив, изпълнен с очакване.
— Не знам за Дядо Коледа — отвърна тя и си каза, че не иска да се връща към обяснението, което даде на Дени миналата година за добрия старец, живял много отдавна, който правел добрини на децата. — Понякога се случват и чудеса по Коледа — додаде. — А аз не се сещам за други трима, които имат по-голяма нужда от чудо, отколкото ние.
— Да си пожелаем ли нещо от звездите, мамо? — попита Том. Само че когато вдигнаха очи към небето, то бе надвиснало оловно с оранжеви отблясъци от уличните лампи. Не се виждаше нито една звезда.
— Ето, виждам една — посочи Том.
— Това е самолет, тъпчо.
Ив се направи, че не чу. Дени бе разстроен и се готвеше за голямо разочарование. Вече знаеше, че подаръците ще са никакви, а баща му сигурно нямаше да си направи труда да се обади.
Бе толкова нещастен и мрачен, че тя започна да се притеснява, докато се връщаха към дома, че момчето ще разкрие замисъла й — просто начин да ги развесели с малкото пари, с които разполагаше — и ще стане още по-тъжен.
Отключи външната врата и всички се заизкачваха към апартамента си на първия етаж. На тяхната врата бе закачен с червена панделка голям зелен венец, който го нямаше, когато бяха тръгнали.
— Какво е това? — попита изненадана тя. Явно тук имаше пръст Хари. Превъртя ключа и отвори вратата.
Холът бе осветен от ситни лампички, обсипали високото до коленете им борче, а по первазите горяха свещи.
— Какво се е случило? — Дени бе влязъл в стаята и тя бе усетила щастливо облекчение, щом забеляза удивлението по лицето му. На седем години момчето бе още прекалено малко, за да е обзето от истински цинизъм.
— Дядо Коледа е идвал! — Том се спусна напред, забравил за скришното си място зад краката й, откъдето надничаше.
— Мили Боже — възкликна Ив, почти толкова впечатлена, колкото и момчетата, защото стаята изглеждаше толкова красива, много по-вълшебна, отколкото бе предполагала, че може да стане. Свещите на первазите се отразяваха в стъклото и изглеждаха така, сякаш стотици светлини искряха в стаята.
— Има и елха — отбеляза Дени. — Не знаех, че той донася елхи!
— Може би е специално за нас — отвърна Ив. — Може да е чул, че не искаме, и да си е помислил: „Не може да бъде!“ — Момчетата се разсмяха.
— Но как е успял? Та ние нямаме комин… — Мислите на Дени бяха прекъснати от разумния въпрос на
