водата.
— Така ли? А според теб, Джейни, как може човек да не се сдуха при мисълта, че ще умре?
— Все още не сме сигурни дали е толкова страшно — отвърна сестра й.
— Джейни… та той е на седемдесет. Няма да живее вечно. — Ив притисна очи, за да се опита да спре сълзите. — Скоро ще настъпи денят, когато ще се сбогува с всички ни, с дома си, с приятелите си и с всичко, което обича.
— Кой знае? Може пък да види там мама. — Още щом го каза, и на двете им се прииска да повярват на тези думи, но така и не успяха.
— Може мама да е срещнала друг. — Ив усети облекчение при тази шега. — Тя е била сама доста време. А там има толкова много велики личности… Бинг Кросби, Спенсър Трейси… Елвис.
— За Бога. Направо не мога да повярвам. Първо си изплакваш очите, а след това дрънкаш пълни дивотии. — Джейни зареждаше съдомиялната и сипваше гореща вода върху тиганите, накиснати в мивката.
— Права си. Извинявай — съгласи се Ив, а след това разговорът продължи в съвсем различна посока. — Ти щеше да си направо незаменима по време на войната, Джейни.
— Това пък какво е сега? — сопна й се Джейни, без дори да вдига поглед от заниманието си.
— Не, казах го в добрия смисъл. Ти си изключителна, умееш да повдигнеш духа на човек и да се справиш с всичко. Ана не би одобрила, но май това е то бойният дух. Аз щях да се паникьосам и да се чудя какво да правя, особено ако се наложеше моите синове да заминат, за да се бият. Ужас! Не, щях да си поставя за цел да ги разубедя и щях да им се моля денонощно да си останат вкъщи при мен.
— Господи — възкликна Джейни, вече много по-ядосана, и то с право. Това бе смешно. Още една семейна разправия, която след малко щеше да стигне до нацистите и защо Ив би предпочела да е с тях, вместо да прати синовете си на фронта, а Джейни щеше да й се сърди години наред и да й натяква всяка Коледа. Това беше пълен абсурд и трябваше да му се сложи край.
— Извинявай. Наистина извинявай. Май не съм много в час — каза Ив. — Кажи ми ти как си.
— Струва ми се, че съм все още в шок — отвърна Джейни и затърка ожесточено тигана в мивката. — Татко изглежда добре. Не мога да повярвам, че може да се окаже рак и че ще ни се наложи да преживеем всичко това. Та той дори не се е пенсионирал още. Само на седемдесет и две е! Не е чак толкова стар.
— Знам, знам. — Ив стана и прегърна сестра си.
— Ако е рак… Господи. Не знам дали съм достатъчно смела за подобна новина — проплака Джейни, облегната на рамото на Ив.
— И аз. Но се налага да бъдем. Поне сме двете да се подкрепяме, нали? Двете ще се подкрепяме — каза приглушено Ив. Притисна сестра си, след това подсмъркна. — Май няма да е зле да проверим какво е скрито в барчето на татко.
— Добра идея — съгласи се Джейни.
Първо пиха порто, след това „Бейлис“, след това мартини и доста топла лимонада в метални кутии, това заради доброто старо време, а после станаха по-дръзки.
— По един „Адвокаат“? — предложи Ив, отвори бутилката и я помириса.
— Господи, изобщо не го пипай. Сигурно е развалено. То е с яйца.
Ив бе коленичила, за да измъкне бутилките, поставени най-навътре в шкафа.
— Син „Болс“? Сигурно е тук поне от седемдесетте. Я, има и от онова, дето го правят монасите. — Измъкна прашна запечатана бутилка с богато украсен етикет и надпис „за момента, когато халюцинациите са добре дошли“. — Има и сироп от мента — добави тя. — Мама не го ли обичаше?
— Сигурно това е нейната бутилка — предположи Джейни.
Кой знае защо този факт им се стори и на двете безкрайно смешен и те се разтресоха от смях. Междувременно Харди се дотътри, за да провери каква е цялата тази суматоха, пръдна и отново излезе.
Ив махаше с ръка пред лицето си, а по бузите й се стичаха сълзи от смях.
— О, не… — едва промълви тя, когато най-сетне се успокои и успя да заговори. — Татко все още не умрял, защото знае, че ще ме накараш аз да взема кучето, нали?
Джейни я замери с една от възглавниците от канапето и Ив се сети, че не е виждала сестра си на градус от години, което бе наистина жалко, защото я харесваше много повече, когато си беше пийнала.
Настаниха се на канапето с нова бутилка „Бейлис“ и Джейни я заразпитва за сватбата на Том.
— Аз съм просто майката на младоженеца — започна Ив. — Дадох им чек и им казах да се оправят. Едва ли ще науча кой знае колко, преди да пристигнат поканите. Според мен, това е просто чудесно, въпреки че ако имат нужда, ще им помогна, стига да поискат помощ, но не ми се захваща с онази въртележка, която започва при всяка сватба. Дийпа и семейството й са индийци — казала ли съм ти? Нямам представа дали това не означава, че сватбата ще стане още по-голяма лудница от обикновено. Когато се срещна с тях, съм сигурна, че ще разбера.
— Те индуси ли са? — полюбопитства Джейни.
— Не… изглежда са в англиканската църква. Не че за нас това има кой знае какво значение. Дийпа е наистина много приятно момиче — добави. — Аз много я харесвам.
— А семейството й как приема бременността и всичко останало?
— Според Том и Дийпа, започвали да свикват. Доста шокиращо е, когато двайсетгодишният ти син се появи на вратата и заяви, че ще става баща, от мен да знаеш. Затова предполагам, че е още по-зле, когато става въпрос за дъщеря ти, заради допълнителните притеснения… Раждането… дали двете с бебето ще са добре? Дали бащата ще бъде до нея, или ще я остави да се оправя сама? Страшничко е. Според мен роднините й са малко шантави. Тя учи медицина и още не е решила дали да продължи след прекъсването, изобщо какво ще прави.
— Господи.
— Но знаеш ли, много са сладки, когато са заедно. Мисля, че всичко ще се получи. Поне така се надявам. — Ив отпи от чашата. За Том това беше огромен скок и тя искрено се надяваше той да не изостави жена си и детето в някой момент. — А, да… още нещо, за което да имаш да натякваш — добави Ив. — Денис Ли, за когото бях омъжена едно време, се кани да дойде на сватбата със съпругата и дъщерите си.
— Не може да бъде! Не е възможно!… Денис? — В първия момент Джейни не беше сигурна дали е чула правилно.
— Много ме кефи изражението ти — усмихна се Ив.
— Не може да бъде… не мога да повярвам, че наистина ще дойде. Как смее? Той ще вгорчи цялото тържество…
— Не ставай мелодраматична, Джейни. Сигурна съм, че ще бъде доста интересно. Няма да дойде само за церемонията. Пристига от Америка със съпругата си и дъщерите си няколко дни предварително, затова всички ще имаме възможност да се… аклиматизираме.
— Господи. Ти не познаваш нито жена му, нито дъщерите му, нали?
— Не. Нали знаеш, че съм го виждала само няколко пъти след като…
— Боже Господи — не спираше да повтаря Джейни. — Не мога да повярвам, че ще го видим отново. Това гадно животно.
— Знам. — На Ив вече й беше смешно, когато мислеше за него. — Доста дръзко от негова страна да се изправи пред всички нас заедно със съпругата си и дъщерите си тийнейджърки.
— Тийнейджърки ли? — замисли се Джейни над тази подробност. — Толкова ли време мина, откакто те напусна?
— Шестнайсет години, нали така? Не спомена нищо за деца, когато се появи след три години и поиска развод. Само че тях сигурно ги е имало, иначе нямаше да са тийнейджърки, нали?
— Защо, по дяволите, Том го е поканил на сватбата?
— Ами баща му е. Том ще има дете, преживя много и реши, че иска да опознае баща си. Мен това не ме учудва. Но и не мога да кажа, че го чакам с нетърпение.
— А според теб той чувства ли се виновен?
— Денис ли? Ами… не. Тази дума просто не съществува в неговия речник. Е, понякога нещо го бодва, в такива моменти им написва по един чек, изпраща го и веднага съвестта му се успокоява. — Ив разклати
