гонеха кариерата си и шансовете да я зарадват с внуци бяха минимални. Така че за изненада на Дийпа, родителите й приеха сравнителното радостно новината и за сватбата, и за бебето, но едва след като мина периодът на шок и негодувание.
— Май се карат — призна Ив пред Кална.
— За какво? — намеси се Ана. Ха сега.
— Не останах с впечатление да е нещо сериозно, миличка.
— Предбрачна треска — бе присъдата на Ана.
— Хайде, Ана, вземи чашите и да вървим да разберем какво става. — Кална пое чайника и подноса със сладкиши, а след това се усмихна широко на Ив.
Оказа се, че всичко е заради сватбата, до която оставаха едва пет седмици. И двамата се бяха отказали — не да се оженят, но от традиционната сватба в бяло, която замисляха. Том не бе във възторг още от началото. Само че сега Дийпа бе решила нещо ново.
— Ще съм ужасно смешна… я ме погледнете — хлипаше тя над чая пред двете майки. — А пък хотелът е толкова досаден… И църквата не ми харесва… и викарият. Всичко това е адски тъпо и нищо няма да се получи като при Рич и Джейд, нали? — Тук вече зарида.
— Зарежи ги тях — намеси се Том, седнал до нея на канапето, за да я гали по ръката.
— Нали трябва да е за нас… А нищо не е както на нас ни се иска.
Том вдигна поглед към Ив и изви вежди, без да крие, че се чувства безпомощен.
— А какво ти се иска, Дийпс? — обади се Ана, седнала на килима в краката на Дийпа.
— Звучи много глупаво. Аз съм една дебела повлекана, глупава и бременна, на която й се налага да се ожени набързо… Нищо няма да стане навреме.
— Ти поне ни кажи — опитваше се да я успокои Том, ядът му отдавна отлетял.
Дийпа най-сетне им разказа. От време на време спираше, за да си изтрие очите, да си издуха носа в огромните мокри хартиени салфетки, които бе свила на топки в юмруците си.
— Искам се оженя в полето, някой следобед, ние да си измислим клетвите, които да изречем, освен традиционните… да си имаме розова тента с много розови цветя и розова торта… — Отново избухна в сълзи, но след като Том я погали малко по гърба, продължи: — И много танци на открито, докато слънцето залезе… и домашно приготвена храна, и всички да са спокойни, весели… и да се радват за нас. А Том — тя го погледна, лицето й подпухнало и обляно в сълзи. — Ти няма да си в костюм, ако не искаш.
Той я целуна по носа.
— Страхотна идея, но няма да успеем да уредим всичко.
Кална и Ив се спогледнаха с насълзени очи. Изпълнени с решителност и готовност.
Сигурно така се е чувствала кръстницата вълшебница, когато се е появила в кухнята на Пепеляшка, мислеше си Ив. „Дийпа, ти ще отидеш на бала.“
— Колко време ни остава? — попита Ив.
— Пет седмици — отвърна Кална.
— Поле, тента, викарий, който да няма нищо против, много храна, сервитьори, дисководещ, цветя… — Ив отброяваше нещата едно по едно на пръсти. — А това, което вече е уредено, може ли да го откажем?
— Ще изгубим депозита… не е кой знае какво — призна Кална.
— Вие сериозно ли говорите? — обърна се Дийпа към тях. — Ами татко?
— Остави го на мен — отвърна майка й с такъв глас, сякаш всеки ден отменяше сватби. — Сега, ако си разпределим нещата четиримата…
— Дени ще помага също — обади се Том, изведнъж изпълнен с ентусиазъм. — Той нали все търси подходящи места за снимки, ще ни помогне да намерим мястото.
— Добре, значи петимата… — Кална изглеждаше съвършено спокойна, точно както когато започнаха да организират първото тържество.
Химикалки и листове бяха измъкнати от чекмеджета, указателят беше смъкнат от рафта и се обадиха на Дени. Всички бяха обзети от вълнение и ентусиазъм.
— Интересно какво ли ще каже Денис? — обърна се Том към Ив по едно време.
— Денис ли? — Тя се стресна, защото досега бе успявала да отблъсква всички мисли за срещата с Денис.
— Той пристига след три седмици. Не съм ли ти казал? — Том сви разсеяно рамене и тръсна коса.
— Не, по дяволите, не си! — тросна му се тя.
— Добре де. Първо имал работа да върши тук. След това, седмица преди сватбата, пристига семейството му.
— Така… значи каза три седмици?
— Аха. На седми август.
Защо изведнъж я обзе паника? Защо й се искаше да изкрещи: „Не, не… не съм готова… трябва да се взема в ръце… да съм много по-силна… да се справя с всичко това… да се изправя пред него.“
Глупачка. Наложи си да престане да мисли за това. Да се овладее. Стисна в дланта си опашката на Ана и усети нови сили.
Може би Ана ще знае как да се справят с това. Може да има книга по този въпрос.
Глава 28
— Ако трябва да съм напълно откровена с теб, вече нищо не ми доставя удоволствие.
Когато Джейни се наведе над чашата чай, Ив забеляза, че обикновената късо подстригана кестенява коса на сестра й е набраздена със сиво в основата.
Тя продължаваше да разбърква чая, въпреки че млякото отдавна се бе смесило, след това удари лъжичката няколко пъти в ръба на чашката и най-сетне я остави. Ив се учуди, когато сестра й й се обади в началото на седмицата. Не бе идвала в Лондон от цяла вечност, но ето че сега двете бяха заедно, пиеха чай в кухнята, а Джейни изглеждаше и тъжна, и сериозна.
Докато Ив я наблюдаваше, не можа да не си помисли, че бе имало време, когато Джейни, въпреки че не бе красива, я наричаха впечатляваща… елегантна. Сега обаче изглеждаше безлична. Още по-зле, неизчерпаемата й енергия изглежда бе пресъхнала.
Късата коса, сигурно подстригана при някой скъп фризьор, не бе боядисана и никак не отиваше на издълженото й лице с остри черти. Антрацитносивият й костюм с непоръбен ленен панталон, също не беше особено подходящ. Джейни бе станала незабележима, каза си Ив, докато я оглеждаше — отпусната, тъжна и безформена. Жена на средна възраст бе определението, което хрумна на Ив.
Бръчките от носа до ъгълчетата на устата се бяха задълбочили и лицето й скоро щеше на придобие изражение на недоволство и разочарование. Сигурно вече си бе взела очила от онези, половинките, специално за четене, провиснали на верижка на врата й, сега прибрани дълбоко в чантата. Несъмнено, ако се запознаеха с някого сега, щяха да предположат, че Джейни е по-голяма от Ив, а не обратното.
Не си го помисли със задоволство. Болеше я, когато виждаше сестра си така.
— Знаеш ли… — Джейни отново вдигна очи от чая, но Ив забеляза, че са пълни със сълзи. — Вземи например готвенето. Едно време умирах да готвя, купувах си най-новите готварски книги, цяла събота обикалях, за да купя най-добрите продукти и ми доставяше удоволствие. Сега вече имам чувството, че това готвене ме притиска, ден след ден, неумолимо… закуска, сандвичи за децата да обяд, нещо дребно да похапнат, вечеря, по четири различни ястия в неделя. Кошмар ти казвам. Само за да е пълен хладилникът, ти трябва отпуска, да не говорим, че винаги има работа из къщата, и пране, и домашни, и да слушаш как ти мъркат двама тийнейджъри на главата, а пък аз трябва да ходя на работа, а стресът там е ужасен. И най- странното, интересно защо, съпругът ми ме намира за отегчителна. Била съм досадна и отегчителна! И на мен ми е омръзнало. Омръзнало ми е до смърт! — Ив забеляза, че сълзите потичат по бузите на сестра й.
— О, Джейни — прошепна тя и погали ръката й.
— Не искам повече да живея по този начин — хлипаше Джейни. — Щом се събудя сутрин, прехвърлям наум какво ми предстои да правя… налага се да живея в къща с толкова потискаща атмосфера… всеки
