момент някой ще избухне, друг ще ревне. Не искам повече да търпя. Просто не мога повече.
Ив продължаваше да я гали по ръката.
— И защо е всичко това? — попита Джейни. — Защо ми е да полагам всичките тези усилия? Защо се боря да избутам неблагодарните си деца да влязат в най-добрите университети? Изведнъж вече нямам никаква представа защо е всичко това.
Ив я остави да поплаче колкото иска, без да казва нищо.
— Дойдох, Ив — каза най-сетне Джейни и размаза сълзите по лицето, — защото знам, че в живота ти и в семейството ти винаги има светлина и ми се иска да се науча как да постигам и аз същото.
Най-сетне Джейни вдигна глава и огледа кухнята: събраните оттук-оттам най-различни чинии, оставени на масата, неизмити съдове, натрупани върху съдомиялната, ценните детски рисунки, вече започнали да се белят от вратата на хладилника, великолепни цветя, наслагани по всеки перваз, остатъци от котешка храна, полепнали по страните на паничката, оставена близо до задната врата. Тук цареше първичен хаос, подът лепнеше и Джейни бе събрала трохите от масата, докато чакаше сестра си да направи чая. Ама… ама… ама… Тук обаче миришеше божествено. Някаква супа къкреше на котлона, машината за хляб потракваше ритмично… тук просто цареше спокойствие. Тя седна на масата и знаеше, че Ив има време. Време да пият чай, време да си поговорят. По-късно домакинята щеше да отвори бутилка вино, щяха да седнат в градината и да пийнат малко повече, отколкото трябва. Щяха да похапнат нещо, което са измайсторили заедно в кухнята, а Ана и Роби, които в момента пищяха с пълно гърло, докато играеха на криеница, щяха да сноват напред-назад, докато най-сетне им се доспеше. Беше толкова спокойно, отвсякъде лъхаше щастие.
Този дом бе коренно различен от нейния. Там никой не идваше на вечеря, без да се е обадил предварително, за да приготви тя и първо, и второ, и трето, с най-различни подбрани сирена и специални ликьори за накрая.
Къщата й бе елегантна, в бяло, бежово и охра, с лакиран паркет, перилата на стълбите се лъскаха редовно, калъфите на мебелите се даваха на химическо чистене три пъти в годината… кухненските плотове бяха от неръждаема стомана и по чекмеджетата при всяко отваряне се виждаха отпечатъци от пръсти.
Странно, помисли си Джейни, къщата й бе тиха. Като се изключи блъскането на врати. Дейвид се криеше в кабинета си, след като блъснеше вратата, Кристин се покриваше с телефона в своята стая, след като блъснеше вратата, Рик излизаше навън и прас… блъскаше вратата.
Понякога си включваше радиото, пускаше тихо „Радио четири“, а пък в къщата на Ив бе като в истинска лудница. Роби и Ана се смееха и пищяха, работеха и телевизорът, и видеото, телефонът непрекъснато звънеше, звучеше музика по вкуса на Ив, който се простираше от класически произведения до популярните детски песнички на децата.
— Господи… — въздъхна най-сетне Ив. — И в тази къща сме имали дяволски трудни моменти. Не си мисли, че всичко е наред, защото не е. Има куп неща, заради които понякога се будя посред нощ. Я ме погледни! Защо съм все още сама?
— Но животът ти доставя удоволствие, нали? — попита Джейни с надеждата гласът й да не звучи прекалено обвинително.
— Да, разбира се, мила. Част от живота ми е досадна, някои дни са направо убийствени… но ще те излъжа, ако ти кажа, че не съм щастлива.
Джейни погледна по-голямата си сестра и забеляза, че тя излъчва — какво точно? — нещо като безгрижие. Да, май бе точно това. Не бе обременена с мисли за това какво ще си помислят другите хора, както бе при Джейни. Притеснения и пак притеснения. Дали колегите й я имат за достатъчно добра? Какво ли мислят приятелите й? Как постъпват родителите на другите деца в подобни случаи? Татко какво ще каже? Ето обаче, че Ив бе сама, косата й бе прекалено дълга и руса за жена на четирийсет, дрехите й прекалено ярки и впити, къщата й обърната наопаки, работата й в пълен застой, по някаква случайност забременява и ражда бебета, слуша дискомузика, на един от шкафовете в кухнята държи кутия с марихуана, и въпреки това е щастлива. Това неуловимо усещане изглежда бе подминало Джейни. Също и съпруга на Джейни, и децата й.
— Не мога да ти дам съвет — каза Ив и се зачуди дали нямаше да е по-добре да пийнат вино, вместо чай. — Не обичам да давам съвети. Мога само да ти кажа, че съм се опитала да преценя кое е важно за мен, какво искам да върша, а пък останалото просто съм го зарязала.
Късно същата вечер, след като бяха изпили две бутилки вино, а Ив най-сетне бе убедила праволинейната си сестра да си дръпне поне веднъж от тревата, като я успокои, че за подобно престъпление нито ще я арестуват, нито ще я лишат от адвокатски права за цял живот и ще й вземат перуката и тогата… те се кискаха на дългия списък неща, които Джейни трябва да зареже.
В началото бяха пазаруването, готвенето и чистенето.
— Ти да не си се смахнала? — сряза я Ив. — Да не би да нямаш здрав и прав съпруг и две също толкова здрави и прави деца, които да изтичат до супермаркета, докато ти се излежаваш във ваната с маска на лицето и четеш списание „Хелоу!“, и си фантазираш, че си омъжена за Антонио Бандерас, или който там ти харесва?
Нов истеричен кикот.
— Знаеш ли, може би трябва да отидеш на почивка, съвсем сама, Джейни, и да правиш все неща, които ще ти помогнат да си отпочинеш. Масаж, коламаска — не знам… Какво правят адвокатите и съдиите, за да си починат? Иди някой да те напляска, нещо такова… остави се да ти сложат белезници. Не е ли така най- добре?
Нов смях.
— И вземи да я зарежеш съвършената си къща. Истината е, че тя е прекрасна… — Ив не се бе напоркала чак толкова, че да загуби напълно чувството си на такт, — но иска огромни грижи. Трябва да ти призная, че съм позволявала на децата си да изядат каквото са изпуснали на пода у вас. Ами… — Тя се наведе под масата в кухнята. — То и при мен става така. Защото там долу има какво ли не. — Вдигна престояла известно време филийка, намазана с мармалад. — Ето, виждаш ли?
Джейни отново избухна в смях, толкова силен, че я заболяха бузите, а след това и коремните мускули.
— Господи, такава съм мърла — каза Ив. — Знам, че вече съжаляваш, че дойде чак дотук, нали? Мислиш си: „Ако това е на пода в кухнята, какво ли ще открия, когато разтегнем дивана?“
— Престани. — На Джейни вече й течаха сълзи от смях. — Престани, защото ще се напишкам.
— Господи, Джейни — заяви уплашена Ив. — Ти яко се надруса.
— Не съм, естествено! — По лицето й се изписа ужас.
— Не, нищо ти няма. На това му се казва, да се позабавляваш — обясни бавно Ив, сякаш се опитваше да накара хората в чужда страна да разберат какво говори. — Май за тази вечер забавленията ти стигат, сега трябва бавно да те върнем на земята.
Погледна сестра си, зачервена от смеха и виното, чертите й изведнъж омекнали, както не я бе виждала от много време насам.
— Май трябва малко да се поотпуснеш — добави Ив. — Да престанеш да се опитваш да свършиш всичко. Децата ти ще те ценят много повече, ако ги оставиш сами да се оправят. Честна дума, те са добри деца, ще се справят… в края на краищата. И какво, ако се забъркат в нещо, докато са още млади и глупави? Само така ще се научат. Помниш ли, когато Том се забърка в онези измамни продажби? Какво беше, я да си спомня? Билкови таблетки за отслабване, нещо такова. Господи, направо не е за вярване, че не мога да си спомня. На времето беше толкова нашумяло! Беше потънал в дългове, почти хиляда лири и чак тогава се престраши да ми каже какво става. Смотаняк.
Двете сестри се спогледнаха и избухнаха в нов смях.
— А според мен, сериозно ти трябва нова прическа и нови панталони — продължи Ив.
— Какво? — писна Джейни.
— Аз лично бих те завлякла да ти подменя целия гардероб, нищо че ще пищиш до небесата. Само че това е прекалено трудна работа, да се опитам да надприказвам един адвокат. Но поне нова прическа и нови панталони ще са добро начало, така няма да приличаш на отегчителна лелка на средна възраст.
Тя посегна и подръпна ластичния панталон на Джейни, а отдолу, както очакваше, се показаха посивели бикини, скрити под чорапогащник в бабешкия цвят карамел.
