Ив се разсмя.
— Секс в поза Лотос ли?
— Пробвай. Голямо е предизвикателство. — Джен се изкиска. — Ще се оправиш, нали, глупаво мрънкало? Обади се на ветеринаря.
— Не, не. Не мога.
— Обади се на ветеринаря — повтори Джен.
— Името му е Нилс. Защо винаги му казваме ветеринаря?
— Не знам, сигурно защото звучи по-мръснишки. А жената на Денис каква е?
— Ами… става… точно жена като за Денис: прилича на бизнес дама, напудрена, самоуверена, има си собствена компания… успяла е да докара дъщерите си дотам, че да взимат наркотици — не се сдържа тя с известна злоба.
— Сериозно?
— Не знам. Ана каза, че били в рехабилитационен център, но доколкото ми е известно, не ставало въпрос за пристрастяване към шоколада. Нали ги знаеш американците? Знам, че се държа гадно, още повече че току що се запознах с тях.
— Радваш ли се, че не си на нейно място? Омъжена за Денис, да живееш в Щатите, да си имаш своя компания и какво там още?
— Да — отвърна Ив, без дори да се замисля.
— Тогава всичко е наред. Той те нарани веднъж вече, а нещата се оправиха.
— Права си — съгласи се Ив. — Май се справяме доста добре.
— Полагаме всички усилия. Какво повече?
Последва мълчание, в което и двете се усмихваха и усещаха топлотата и обичта си, готовността да си помагат през годините, в моменти на щастие и в трудности.
— Какво ще облечеш на сватбата? — попита най-сетне Джен.
— Почакай и ще видиш!
— Кога?
Разбраха се да се видят и най-сетне си казаха лека нощ.
Ив влезе на пръсти в детската стая и оправи завивките, погали децата по косите и ги целуна по бузките.
Ана бе заспала, докато бе стискала отворената книга — доста износената „Семействата и как да ги преглътнем“. Ив не можа да не се усмихне. Внимателно я измъкна от ръката й и я остави на нощното шкафче.
Влезе в кухнята и се зае с обичайните задължения, а след това си направи чай. Животът й бе пълен с малки ритуали, а този бе един от любимите й: приглушеното шумолене на чаените листа, когато тя вдигаше капачето, и ооо, да, ароматът на чай — нейна собствена смес — потракването на лъжичката, докато разбъркваше отварата в любимия си стар чайник.
След като си сипеше в чашата — да, малка порцеланова чашка в синьо и бяло, чашка с чинийка и лъжичка, за тези самотни моменти, когато пиеше чай, — тя се отправяше към спалнята си, запалваше оранжевата нощна лампа и се събличаше, пускайки всички дрехи на купчина на пода, докато останеше гола.
Тялото й не беше лошо за четирийсет и две годишна жена, с малки гърди и хубави зърна, корем с мека кожа, но стегнати мускули. Прокара ръка от пъпа до косъмчетата между краката и притисна пръсти. Прекалено много растителност… тези думи все още я караха да се усмихва.
Отвори вратата на гардероба и извади роклята, която бе избрала за сватбата на Том и Дийпа. Свали я от закачалката и я нахлузи върху голото си тяло.
Стоеше й като излята. Точно под коляното, кремава, плетена. В стила на седемдесетте, ръкавите се разширяваха от лактите надолу, леко разкроена, падаща свободно по ханша и бедрата. Беше, разбира се, втора ръка, но от класа. Купи я от магазин, в който се отбиваше сравнително рядко за подаръци: симпатични чанти, брошки и шалове.
За пръв път си купуваше рокля. Цяла рокля. Но това бе за сватбата на сина й. Освен това вървеше с огромна сламена шапка и плетена чантичка. Имаше подходящи за целта обувки, които обу, преди да се огледа. Точно този ефект бе искала да постигне, да прилича на страхотната актриса Фей Дънауей, само че с розови кичури.
Тази рокля се носеше точно така — без нищо отдолу. Само че когато я облече пред Ана, малката изписка:
— Зърната ти са щръкнали като за боен поход!
Затова щеше да си сложи лъскаво бежово бельо. Не бива да засенчва булката с размера на зърната си.
Хрумна й неканената мисъл, че може да се омъжи в тази рокля… това бе съвършената дреха за четирийсет и кусур годишна, решила да изрече брачните клетви.
Я само се чуй… Наистина ли си мислеше, че отново ще бъде булка, че пак ще попадне в капана на тази романтични мечта. Само младите оптимисти могат да го направят. Я си пийни чай. Престани да си такава унила. Никой не знае какво те чака. Нима животът не й поднасяше най-големите си изненади тъкмо когато бе убедена, че знае какво й предстои?
Глава 31
Ив откри, че едва се въздържа да не докосне изваяното дупе, което се движеше нагоре-надолу пред лицето й, само на една ръка разстояние. Мускулите бяха невероятни: изящни, великолепно оформени и подчертани, сякаш закалени със стомана. Ето това ставаше, когато танцуваш полугола, нощ след нощ, качена на високи токове; накрая дупето ти ставаше като на гръцка богиня.
— Не й позволявай да ти седне в скута — крещеше Том в ухото й, в опит да надвика гръмката музика. — Никога няма да успееш да изпереш фалшивия тен.
— Ти направи онова с парите… — извика в отговор Ив. — Аз се притеснявам прекалено много.
— Неее. Ти трябва да го направиш. Аз съм женен мъж… почти. — Ухили се и дръпна от пурата. Пура! Колко ли бяха изпили, след като Том пушеше пура?
В чашата й имаше нещо розово и много примамливо. Тя отпи, но така и не разбра какво е, освен че й се стори божествено. Отпи отново. Дългите, измамно загорели крака на танцьорката бяха от двете страни на коленете й, миниатюрният триъгълник на лъскавите бикини се затресе пред лицето на Ив. Тя впи поглед в малкия сребърен триъгълник и се зачуди защо всъщност прие поканата да присъства на ергенското парти на Том.
— Ще бъде страшно гот, мамо — увери я той. — Всички ще дойдат.
Всички означаваше около три маси, нълни с буйни младежи: все колеги от службата му, студенти по медицина от курса на Дийпа и много приятели на Том — барманката от службата, съседи. Сватбата му щеше да е доста интересно сьбитие.
Ив пъхна навита банкнота от десет лири в ръката на танцьорката, вместо в сутиена или в края на чорапите, или… където там другаде трябва да се пъхнат парите. Ето че и Дени започна да я пита дали е добре, и на нея й се стори, че му отговаря на бавни обороти.
— Добре съм… май съм пийнала повечко. — Опита се да се усмихне, но лицето й нямаше намерение да изпълнява команди.
— Денис. Оказа се голям тъпак — подхвърли Дени и отпи голяма глътка от чашата си.
Ив остави своята на масата и си каза, че повече не бива да я пипа.
— Значи си забелязал — отвърна тя.
Дени изпусна потреперващ пръстен дим във въздуха над тях.
— Ами. Не знам… Почти не го познавам тоя тип. Май само за работата си мисли, а?
— Кой бе? — Том се наведе, за да се намеси в разговора, и издуха дима от пурата в очите им.
— Денис — обясни Ив и се постара да не кашля.
Том веднага се опита да имитира тътнещия глас на Денис, точно както бе репетирал.
— Момчета, нещата в момента са супер за мен… пазете се. Навлязъл съм в толкова много нови пазари,
