че не мога да ги държа всичките под око. — Том размърда пурата и намигна. — А, мамо — добави той, — когато почне да те нервира, що просто не му кажеш да се разкара. Не е нужно да го търпиш заради нас, нали?
— Добре. — Остана доволна от благословията им. — А той какво точно прави? — попита на още по- висок глас, за да я чуят и двамата.
— Нямам никаква представа — призна Дени, а Том само сви рамене. — Финансови услуги… консултантски услуги… Двамата с Том цяла вечер говорихме за работата му и още не е ясно.
— А как мислите, ще му отидете ли някой път на гости в Щатите? — попита тръпнеща Ив.
— Да — отвърна Дени.
— Задължително — увери я Том.
— Само, моля ви, не се местете там. — Сграбчи ръцете и на двамата и прехапа устни, за да не избухне в пиянски сьлзи.
— Да ти донеса ли вода или кола, искаш ли нещо? — попита Дени. — Струваш ми се доста странна.
— Може малко вода — каза тя.
Дени стана и я остави сгушена до Том. Ив размаха с ръка, за да разпръсне цигарения дим и се обърна към него.
— Още ли се радваш за сватбата?
— Да… така ми се струва — ухили се той. — Сватбата ще се получи страхотна. Дийпа е планирала всичко до най-незначителните досадни подробности. Много ми се иска да доведа я слон, я нещо такова, за да я изненадам.
— Моля те, само да не е слон! — помоли Ив. — Няма да мога да откъсна Роби от него. Само че Том… това е брак — не се сдържа тя. — Готов ли си да поемеш такава голяма отговорност? — Оставаха само четири дни. Искаше да се убеди, че синът й е сигурен.
— Така ми се струва — Отвърна Том и се усмихна на сериозното й изражение. — Слушай, ако не ни хареса, винаги можем да се разведем. — Пак размаха пурата.
— Просто си приказваш. — Бе шокирана… но пък защо да не гледа той така на нещата?
— Ами и да, и не… нищо не е окончателно, мамо. — След това я учуди като попита: — Кажи ми, защо вие с Джозеф не се оженихте?
Тя се опита да свие рамене.
— Ами… не знам. Дори така стана още по-добре. Щях да съм два пъти разведена сега, нали? — „Трябваше ли да го направя? Дали не трябваше двамата наистина да се оженим? Нищо не е окончателно…“
Дени се върна с бутилирана вода и чаши на поднос, тъкмо когато Том казваше:
— Винаги съм си представял, че ще си имам половинка и деца, може би затова сега не се чуствам съвсем изперкал.
Как ли си бе представяла тя самата бъдещето, запита се Ив. Все повтаряше, че не харесва това, и което се превръща Джоузеф, но какво бе очаквала? Да не се развива и да не се променя ли? Да си е все същият като на двайсет и две ли?
— Разказах ли ти за повишението? — Сега вече Том привлече вниманието им. — Страхотно. Ще се занимавам с новата система, дето я изпробваме, и ще получа дялово участие и всичко тръгва. — Широка възбудена усмивка.
— Господи — изпъшка Дени. — Не само че ще се ожениш преди мен, но и ще станеш мултимилионер. Няма да мога да преживея.
Той отпусна глава на масата и се престори, че плаче.
— Ден! Ама това е само една стъпка нагоре по стълбата, честно.
Дени вдигна глава и подаде ръка на брат си.
— Приятел, страшно се радвам за теб, честно. А може ли ти и все по-дебелата ти жена да се замислите да си намерите нов дом, за да мога аз да откупя твоята част от сегашния?
— Да, това ще бъде следващото… Ама няма да е в Чингфорд. Май ще си останем в Хакни. И на двамата ни харесва, така че защо да се местим. Още сме прекалено млади, за да се заврем из покрайнините.
— Той изведнъж е пораснал, мамо. — Дени запали цигара за утешение. — Така както вървят нещата, и Ана ще се омъжи преди мен.
— Ана! Да се омъжи!
Ив се разсмя и отпи голяма глътка вода. Вече се чувстваше значително по-добре.
— Горкичкият — съжали непознатия зет тя. — Вие разбирате ли, че ще трябва да ходи поне три години на психоанализа, преди тя да се съгласи? Патрисия обаждала ли се е? — попита след това с надеждата малкото приключение с приятелката на Дени да не излиза наяве.
— Хубавата Патси и шефът на агенцията за модели в момента са на почивка на яхтата му някъде по бреговете на Сардиния.
— Тя липсва ли ти?
— Не бих казал, просто винаги съм си представял, че ще имам своя агенция и яхта.
— Горкият Дени. — Ив се разсмя, протегна ръка и го погали по главата, отново отпусната на масата. — Всичко е наред. Момичето със сребърните бикини пак настъпва насам.
Глава 32
Подскачаха в пежото през отворената порта и после в тучното зелено поле. Ана и Роби се кискаха възбудено на задната седалка, а Ив се притесняваше за кутиите с храна в багажника и се молеше да са оцелели по време на пътуването.
Беше очаквала да види обикновено поле, но това тук бе истинско съвършенство. Великолепно! Грижливо окосена смарагдовозелена трева, ослепително слънце… Последва въженото ограждение до паркинга и се опита да откъсне очи от великолепните розови и сини тенти, дървения дансинг на открито, украсен с триъгълни флагчета, пластмасовите палмови дървета и огромните букети цветя.
На хълма, на около двеста и петдесет метра, бяха подредени столове в полукръг, готови за церемонията.
Небето беше синьо, не подухваше, бе дванайсет на обяд, очевидно времето щеше да бъде чудесно.
Щом спря колата, Дени излезе от едната тента, за да я посрещне.
— Мамо! Здрасти! Хладилникът не се държи прилично. Дийпа се опитва да практикува „контракции“, или нещо такова, никой няма представа къде се намира Том… Иначе всичко е наред! — Целуна я по челото, а Ана и Роби хукнаха покрай тях, за да проверят какво става.
— Какво? Как така никой не знае къде е Том? — стресна се Ив, щом чу набързо съобщените новини.
— Поне ние не знаем. Тази сутрин, когато станах, него го нямаше в апартамента. Мобилният му е изключен. Не мога да се свържа с него, а Дийпа също не успява.
Дени сви рамене.
— Все още не се притесняваме. Останат още… — той погледна часовника си — часове.
— В багажника има разни неща. Дийпа иска ли да направим нещо друго? — попита Ив.
— Аз съм си получил книжката с инструкции. — Дени нзвади дебело тесте напечатани листове от задния си джоб и си размаха. — Ето, виждаш ли?
Тя видя страници с информация, скици къде да се поставят цветята, как да се подредят столовете, къде да се завържат панделките…
— Тук е още от сутринта, за да довърши тортата, да сгъва салфетки, но сега се прибра да си почине — обясни синът й.
— Притеснена ли е заради Том?
— Не бих казал, но при нея е трудно да се прецени. Като пощуряла е заради тази сватба. А ти притесняваш ли се? — попита той.
— Много, ама много… Може ли да ти взема телефона?
— Да, а ти ми дай тези неща? — Дени започна да разтоварна кутиите и чиниите от багажника на колата.
— Хладилникът ще се оправи ли? Иначе се налага да местим всичко някъде другаде?
