— Мисля, че да.
Ив усети, че е нервна, притеснена, неспокойна… и се сети, че това трябва да е от нерви, защото бе майката на липсващия младоженец.
Набра номера на Том и попадна на гласовата му поща. За момент се поколеба какво да каже.
— Том, обажда се майка ти. Би ли ни се обадил, моля те. Или поне звънни на Дийпа… просто за да сме сигурни, че всичко е наред.
След това затвори и се зачуди дали не трябваше да бъде малко по-строга. Какво ли правеше той? Да не би да се опитваше да докара всички до сърдечен удар.
Тръгна към красивата тента, розова, съвсем в стил Барби, отвътре с драперии, като истинска приказка с позлатени маси и столове.
— Чудесно е — обърна се тя към Дени, все още напрегнат, защото Том можеше да съсипе всичко.
Много редици чаши за шампанско бяха подредени до прибори и наситено розови салфетки. На всички маси бяха поставени малки златни звезди, които блестяха, огромни, пищно аранжирани букети от яркорозови рози със слънчогледи и много бръшлян.
Навсякъде личеше пръста на Дийпа: и кичозните хартиени вятърни мелници закачени навсякъде, и азиатската Барби, облечена в сари, която целува Кен в тениска, кацнали върху огромната торта в бяло и розово. Беше впечатляващо, но най-важното бе, че отразяваше тяхната същност. Щяха да си направят точно сватбата, която искаха… стига Том да се появеше.
Ана и Роби вече се стрелкаха по дървения подиум, хванали се за ръце, и се преструваха, че танцуват.
— Какво друго мога да направя? — обърна се Ив към Дени.
— Няма кой знае какво. Тук сме от осем сутринта. Трябва ни Том. — Усмихна й се окуражително, поне така се надяваше. — Ела да видиш гледката от върха.
Поведе майка си и двете деца по пътеката към полукръга столове, наредени за церемонията. Хълмът бе малък, но от върха се спускаше стръмно на другата страна и се разкриваше великолепен пейзаж от тъмнозелени гори, малки села, църкви с кули и червени покриви. Слънцето блестеше така ярко, че човек оставаше с впечатление, че е в Италия; понякога Кент можеше да бъде истинска прелест.
— Страхотно — каза Ив. — Готова съм да заплача, а има още четири часа.
— Знам, и аз съм така — усмихна се Дени.
— Дали Том е добре? — попита го тя. — Ти снощи виждал ли си го?
— Да, излезе с приятели и се върна малко след единайсет. Стори ми се съвсем добре… нормален. Е, беше малко нервен, но иначе си бе съвсем наред.
Дени я прегърна през раменете и тя се насили да се усмихне.
— Защо просто не си отидем вкьщи, да се върнем и да се върнем малко по-късно. Сигурен съм, че той ще се появи, и то в дънки, специално избрани за сватбата.
— Не може да бъде!
— Всъщност нямам представа. Пази в дълбоки тайна какво ще облече.
— Май не можем да направим нищо повече — съгласи се Ив, погледна тъмните кръгове под очите на сина си и добави: — Трябва да се наспиш, Дени.
— Знам, но няма да е точно днес.
— Наистина ли мислиш, че той ще дойде?
— Да. Защо не? Те са чудесна двойка. Надявам се всичко да тръгне както трябва. — Толкова бе спокоен. Мил, искрен и спокоен. Но какво да каже човек за сватбите напоследък? Надяваш се всичко да се получи, поне за известно време, че ако все пак се разведат — шансовете в най-добрия случай са 60 на 40, — ще запазят добрите си отношения и ще си спомнят хубавите моменти.
— Мамо, защо не си поканила ветеринаря? — попита Дени, докато слизаха по хълма.
— А… Прекалено важен ден е все пак… А и ние… Ние го даваме по-бавно. — По-добро обяснение не успя да измисли. — Пък и имах твърде много други неща, за които да мисля.
— Ясно — отвърна Дени, но усети как го обхваща тъга заради майка му.
— А аз до кого ще седя? — попита Ив. — Да не би да е до Джозеф? Да не би Ана да се е разпоредила кой къде ще бъде?
— Не, не. Настанена си до изключително привлекателния зрял и неженен чичо на Дийпа. Нямам представа как се е получило — усмихна се Дени.
— Аз също, можеш да си сигурен.
Щом се върна, в промеждутъците, докато къпеше децата, гладеше официални дрехи, лъскаше обувки и се занимаваше с косата си, не спря да набира мобилния телефон на Том. Той не се обаждаше. Включваше се непрекъснато гласовата поща. Не можеше да определи какво съобщение да остави. Дали строго? Нещо, с което показва, че му съчувства? Остави и двете, после реши да поговори с Дийпа.
Само че се обади майка й и каза, че Дийпа спяла.
— Тя добре ли е? Нали не се притеснява за нищо? — попита веднага Ив.
— Да се притеснява ли? Не! Толкова е щастлива и доволна. Че защо ще се притеснява?
Хм. Това или означаваше, че всичко с онази луда глава Том е наред, или просто Дийпа не бе споделила с останалите къде се намира годеникът й.
— Косата ми е ужасна! — Ана излезе от банята, където се бе скрила, за да огледа кока си на шаферка, украсен с панделка, и сега бе готова да заплаче.
— А ти какво искаш? Ще се опитам да я направя както предпочиташ.
— Просто я вържи на опашка. Нищо префърцунено.
— Сигурна ли си, че Дийпа няма да има нищо против? Тя ме беше помолила да го направя така.
— Пет пари не давам. — Нацупена страшна муцунка. — И без това е ужасно, че трябва да облека това противно сари.
— Изглеждаш страхотна в сари — опита се да я убеди Ив. Наситенорозово и златно се оказаха доста неудачен избор за Ана. Приличаше на жертва на някой вампир.
Беше вече един, време отново да се натоварят на колата, да пуснат вентилатора докрай, за да прогонят топлината, и отново да се насочат към мястото на сватбата с надеждата Том да се появи.
Когато пристигнаха, бе паркирана само още една кола — на Дени. Докато слизаха обаче, тя видя Дени, изтупан и много красив, да се приближава към тях и да маха.
— Той е тук! — реши тя. — Чакай само да го видя!
Забързаха към другата част на тентата, насочвани от Дени.
— О, Том! — бе първата й реакция.
— Ааа! — Ана наддаде нещо като писък.
Синът й стоеше пред нея в бял официален костюм, синя плисирана риза и за пръв път от тринайсетгодишен подстриган късо. Изглеждаше невероятно. Променен. И го знаеше. Беше се ухилил доволно.
— Извинявай, мамо — започна той, усмихна й се широко и я прегърна. — Не исках да ви стряскам. Просто се погледнах в огледалото тази сутрин, видях се в дрехите, които смятах да облека, и си казах „Да, бе“. Това вече е друго. Ще се женя. Ще ставам баща. Имах нужда от промяна.
— Аз не спрях да се терзая заради теб, а ти си ходил на пазар и на фризьор!
— Е, и много мислих. Вървях ли вървях и… мислих.
— И какво измисли? — Опитваше се да говори строго, но това бе невъзможно с Том, защото бе млад, малко глуповат и наивен, но пък с толкова добро сърце.
— Измислих, че всичко ще стане много гот.
— Гот? Гот? Е, щом ще бъде гот… тогава всичко е наред. — Ив бе скръстила ръце, но така и не можа да му се ядоса.
— И написах наново брачните си клетви. Всички ще се опулят, гарантирам.
— Няма начин — каза му Ана. — Това са просто сантиментални дивотии.
— Ана! И ти вярваш в тези дивотии. Не се преструвай, че не вярваш. Както и да е, нали мама изглежда страхотно? — отбеляза Том.
— Още съм ти сърдита — отвърна Ив. — Не се опитвай да се измъкнеш.
