напред“.
Това може да се обясни с лесно наранимо, лабилно самочувствие на хистеричните хора, което ги кара да реагират толкова болезнено и на най-незначителната критика и нападки; заради недостатъчната им идентичност със себе си то се крепи върху тясна основа и затова е лесно за разплащане; дори и най-лекото накърняване на любовта към себе си може да предизвика интензивни чувства на омраза, в които ясно личи страха от биването-недостоен-за-любов.
Една особена форма на хистерична агресия е интригата. И тук можем да открием семейния й произход: в нея човек несъзнавано повтаря ситуацията, в която като дете се е намирал между родителите (и евентуално братята и сестрите), в която е трябвало да лавира между тях, защото е бил използван от единия родител срещу другия или срещу някой от братята и сестрите, и така е бил превърнат в обект на неразрешими семейни проблеми, в обект, на чийто гръб са били изживявани конфликтите в брака. Това води до възникване на интриги, омаловажаване на другия чак до сриване на авторитета и унищожаването му, отявлено отмъстително поведение. Ако към това се прибави и омразата между половете, отмъстителността може да достигне екстремни форми. Хистеричната агресия обича „сцените“, в които човек все повече се разпалва, прилагайки своите актьорско-изпълнителски умения, открито насочени към „публиката“. Пламенното негодувание, патетичните жестове и страстните обвинения са типични хистерични прояви на агресия, които често замират, ако вече няма публика.
Един пример за омразата към мъжете и отмъстителното поведение на жена със силно изразени хистерични черти: Заради претенцията й за съобразяване с нейните слаби нерви и крехко здраве, съпругът й можел да пуши — дори и през зимата — само на балкона на жилището, тъй като тя не понасяла дима. Когато гледал футболен мач по телевизията, тя му се присмивала пред децата заради този примитивизъм, както и изобщо подценявала всичко, в което не можела да вземе участие, защото не проявявала интерес или била по-слаба от него. Той имал по-добро образование от нея; книгите, които й препоръчвал, тя намирала за скучни, тъй като не ги разбирала или изобщо не полагала усилие да ги разбере. Неговите сексуални желания надхвърляли нейните представи, и тя все намирала оправдания, за да се измъкне от тях. Така тя обезценявала неговите качества във всяко отношение и по този начин, без да съзнава това, тя си отмъщавала на него за разочарованията от своя баща, който предпочитал по-интелигентната й сестра.
И един пример за интригантство:
След много време един от пациентите ми сподели, че едновременно с лечението при мен бил започнал психотерапевтично лечение и при друг колега. Той искал да изпробва кой от двама ни е по-добър, кои методи повече му допадат. При мен се изказваше негативно за моя колега и неговия начин на работа, при него правел същото с мене, без нито един от нас да предполага, че той едновременно ходи и при двама ни; защото той описваше на всеки от нас лечението при другия като проведено отдавна. Така той ни разиграваше един срещу друг, както някога родителите му са го използвали един срещу друг. По този начин той си отмъщаваше за злоупотребата, която родителите някога са извършили спрямо него, като всеки зад гърба на партньора се опитвал да го спечели за себе си и да го настрои срещу другия. Той повтаряше това отмъщение, за да извлече, както тогава, облаги за себе си, да се възползва от нас двама ни, както преди от родителите; но в същото време, точно както някога, той не беше искрен с никой от нас и по този начин бойкотираше терапевтичната ситуация.
Биографични основания
Как може да се стигне дотам, страхът от необходимостта и окончателността да бъде толкова надценявай или, разгледано от страна на импулсите, импулсът към центробежното, следователно към промяната, да бъде преживяван толкова едностранчиво? Ако ние отново се опитаме да потърсим предразполагащи структурни фактори, можем да предположим наличието на една възприемчивост към емоционалното, голяма спонтанност и жизнения порив да изразяваш, да споделяш себе си, да представяш навън своите вътрешни изживявания; следователно удоволствие от контакти, потребност от контакти, както и силно изразена потребност от валидизиране. Такива заложби правят човек по-зависим от околните, от техните симпатии и от потвърждението, което те му дават. В позитивен план това се изразява като жизненост, откритост, способност за приспособяване и промяна; а също и в една интензивност на живеене, която може да бъде заразителна — тези хора никога не са скучни; те се нуждаят от стимул, но и самите те стимулират. Благодарение на вродения си чар, а често и на хубостта си, те от рано събуждат симпатии; човек лесно ги заобичва и затова те са свикнали да бъдат харесвани просто такива, каквито са; те действат възбуждащо и естествено скоро усещат това. Това, че тези достойнства могат да се окажат и един „данайски подарък“, е свързано преди всичко с обстоятелството, че по този начин хистеричните свикват да бъдат обичани и да будят възхищение, без да трябва да полагат каквито и да е усилия от своя страна. По този начин те отрано свикват да се осланят на своите външни достойнства и очакват да бъдат обичани винаги и навсякъде. Тези заложби имат проблематични последици, когато са налице определени влияния на околния свят, които сега бихме искали да разгледаме.
Според опита на психоанализата едно евентуално хистерично развитие започва между четвъртата и шестата година. На тази възраст детето излиза от фазата на малкото дете if трябва да извърши важни стъпки в развитието си. Междувременно то е придобило по-големи способности и поведенчески възможности, но сега бива изправено пред нови задачи: то трябва постепенно да се приобщава към света на възрастните, да опознава правилата на игра в него; то трябва да набележи в първи щрихи своята полова роля като момиче или момче и да погледне на бъдещето като на поле за доказване и за съизмерване с другите. Това означава, че то трябва да се откаже от своя досегашен магически свят на желанията с неговите представи за неограничени възможности, в полза на това, което ние обикновено наричаме реалност, в това число и реалността на ограничеността на неговото собствено искане и можене.
Неговият вътрешен и външен свят на преживявания е станал по-широк и по-богат, и по същество вече обхваща всички сфери на преживяване, които са част от живота на възрастния. От него се очаква да проявява все повече разбиране, отговорност и разум, — накратко, тук детето в много отношения трябва да извърши проверката, откриването и приемането на реалността, които спадат към ставането възрастен.
За да осъществи успешно тези стъпки на съзряване, детето се нуждае от убедителни образци, спрямо които да може да се ориентира. Необходима му е представа за живота, която да изглежда достойна, за да се стреми към нея; светът на възрастните трябва да му се струва изпълнен с очарование, представяните от тях порядки и форми на живот — достойни за подражание.
В тази фаза родителите биват изправени пред нови изисквания; те вече нямат пред себе си малкото дете, за което те са били всемогъщи полубогове, а дете, което критично наблюдава, притежава нарастващ порив за знания, пита и иска да чуе основанията за забраните и повелите, което иска да бъде прието като цялостна личност и да почувства себе си достойно за любов и което преди всичко иска да се увери, че и неговата любов значи нещо за родителите, че и то има какво да предложи. То оформя в зародиш своите полово специфични начини на поведение, домогващо се или завладяващо, и иска да бъде взето насериозно в това отношение. Тук зрелостта и разбирането на родителите са особено важни, защото в този момент детето се нуждае от образец (идеал) в търсенето на „проект“ за самото себе си, който да води до здравословно самочувствие и в крайна сметка до намирането на идентичност.
Всичко това е липсвало на хистеричните хора тъкмо в период, в който потребността от направляване и образци е най-силна. За да може да излезе от възрастта на малкото дете и да приеме реалността на живота, за да се откаже от детинско поведение и от това да остане безотговорно дете, в полза на отговорност и разбиране за необходимостта — за да може да поеме върху себе си всички тези нови задачи, светът трябва да предложи на детето порядки, които да му изглеждат смислени; родителите трябва да могат да събудят в него желанието да стане като тях, то трябва да поиска да се идентифицира с тях. Само тогава то ще бъде готово да изостави по-раншните детински начини на поведение и свободи. То трябва да познае своите възможности, съответстващи на възрастта, и да намери полово специфично потвърждение — така справянето с новите задачи ще му доставя удоволствие и ще го изпълва с гордост и здравословно самочувствие.
Нека сега си представим една променяща се и хаотична среда, където днес се наказва това, което утре изобщо не се забелязва или дори приема; среда, в която детето продължава да се третира като малко дете, на което няма защо да се обръща сериозно внимание — като че ли не му се дължи откровеност, като че ли
