Опитах хватката, която току-що ни беше показал.
Блокирах меча на Люк с плоската страна на моя, завъртях го и натиснах надолу с всичка сила.
Дзън!
Мечът на Люк издрънча на камъните. Върхът на меча ми беше на сантиметър от беззащитните му гърди.
Лагерниците мълчаха.
Свалих меча.
— Извинявай.
Люк беше толкова смаян, че в първия момент не успя да реагира. После белязаното му лице се разтегна в усмивка.
— Извинявай ли? Богове, Пърси, защо се извиняваш! Хайде да го направим пак!
Не исках. Мимолетният изблик на енергия ме беше напуснал. Люк обаче настоя.
Този път нямаше битка. Още щом мечовете ни се докоснаха, Люк удари ръкохватката на моя и го запрати на земята.
След дълга пауза някой се обади:
— Късметът на начинаещия?
Люк избърса потта от челото си. Взираше се в мен напрегнато.
— Може би — каза накрая. — Но се чудя на какво ли ще е способен Пърси с един добър меч…
В петък следобед с Гроувър слязохме до езерото, за да си почина от кошмарното изкачване по стената, което едва не беше завършило фатално за мен. Гроувър изприпка до върха като планински козел, а аз за малко да бъда отнесен от потока лава. По ризата ми имаше димящи дупки. Косъмчетата по ръцете ми бяха опърлени.
Седяхме на пристана и гледахме как под водата наядите плетат кошници. След малко събрах кураж да попитам Гроувър как беше минал разговорът с господин Д.
Той направо прежълтя.
— Много добре — отвърна. — Страхотно.
— Значи все още имаш шанс?
Погледна ме нервно.
— Хирон ти е казал, че искам разрешително за търсач?
— Е… не. — Нямах представа какво точно е разрешително за търсач, но изглежда моментът не беше подходящ за въпроси. — Само спомена, че имаш големи планове… че трябва да спечелиш доверието на старейшините, като изпълниш мисията си на пазител. Дадоха ли ти го това разрешително?
— Дионис отложи решението. — Той сведе поглед към наядите. — Каза, че с теб нито съм се провалил, нито съм успял, така че съдбите ни все още били свързани. Ако ти възложат да извършиш някакъв подвиг, а аз дойда с теб да те пазя и двамата се върнем живи, тогава може би щял да приеме, че съм изпълнил задачата.
— Е, значи има надежда — зарадвах се аз.
— Хеее! Със същия успех можеше направо да ме прати да чистя оборите. Вероятността да те пуснат да вършиш подвизи… а и дори да заминеш… нима би ме взел с теб?
— Разбира се!
Гроувър се загледа начумерено във водата.
— Плетене на кошници… сигурно е хубаво да имаш някакъв полезен занаят.
Опитах се да му вдъхна кураж, заявих, че има много дарби, но той само се разстрои още повече. Поговорихме си за бой с мечове и каране на кану, после обсъдихме положителните и отрицателните страни на различните богове.
Накрая го попитах за четирите празни хижи.
— Номер 8, сребърната, е на Артемида — обясни той. — Тя е дала клетва завинаги да остане девица. Така че няма деца. Хижата е по-скоро знак на почит към нея. Ако я няма, ще побеснее.
— Аха, ясно. А другите три — онези в края. Те ли са Тримата големи?
Гроувър се напрегна, сякаш засягахме чувствителна тема.
— Номер 2 е на Хера. Пак е само почетна. Хера е богинята на брака и, естествено, не би се занимавала с любовни истории с простосмъртни. Това е работа на мъжа й. А Тримата големи са тримата могъщи братя, синовете на Кронос.
— Зевс, Посейдон, Хадес.
— Точно така. След голямата битка с титаните, те завзели властта над света и теглили жребий, за да решат кой какво ще владее.
— На Зевс се паднало небето — спомних си аз, — на Посейдон морето, а на Хадес — Подземното царство.
— Аха.
— Но Хадес няма хижа тук.
— Да. Той няма и трон на Олимп. Седи си в Подземното царство. Ако имаше хижа тук… — Гроувър потрепери. — Нямаше да е много приятно.
— Според митовете Зевс и Посейдон са имали хиляди деца. Защо техните хижи са празни?
Той смутено се разшава.
— Преди шейсетина години, след Втората световна война, Тримата големи се договорили да не създават повече герои. Децата им били прекалено могъщи. Променяли хода на човешката история и причинявали прекалено много кръвопролития. Всъщност Втората световна война е била битка между синовете на Зевс и Посейдон от една страна, и синовете на Хадес от другата. Победителите, Зевс и Посейдон, убедили Хадес, че е най-добре и тримата да обещаят, че повече няма да имат вземане-даване с простосмъртни жени. Дори се заклели във водите на река Стикс.
Небето прогърмя.
— Това е най-тежката клетва за боговете, нали?
Гроувър кимна.
— И братята удържали на думата си? Никакви деца?
Лицето му помръкна.
— Преди седемнайсет години Зевс не издържал. Някаква телевизионна звезда му замаяла главата и той просто не успял да устои. Родила им се дъщеря, Талия и… как да ти кажа, Стикс гледа много сериозно на клетвите. Самият Зевс се отървал леко, понеже е безсмъртен, но дъщеря му…
— Но това не е честно! Момичето не е било виновно.
— Пърси — поде колебливо Гроувър, — децата на Тримата големи са много по-могъщи от останалите полубогове. Тяхната аура привлича чудовищата. Когато Хадес научил за момичето, страшно се ядосал, задето Зевс нарушил клетвата си. И затова пуснал от Тартар най-кръвожадните си слуги по петите на Талия. Когато станала на дванайсет, един сатир бил изпратен да я пази, но нищо не могъл да стори. Опитал се да я доведе тук, заедно с няколко други нечистокръвни, с които се била сприятелила. Почти успели. Стигнали до билото на хълма. — Посочи елата, където се бях бил с минотавъра. — Преследвали ги трите Милостиви, както и глутница хрътки от Подземното царство. Талия казала на сатира да отведе другите двама на безопасно място, а тя щяла да остане да отблъсне чудовищата. Била ранена и изморена, но не искала цял живот да бяга като преследвано животно. Сатирът напразно се опитал да я разубеди, но трябвало да се погрижи и за останалите. Така Талия останала сама горе на хълма, за да спре чудовищата. Докато издъхвала, Зевс се смилил над нея. Превърнал я в онази ела. Духът й все още помага да пазим границите на долина. Оттам идва името — Хълмът на нечистокръвните.
Загледах елата в далечината.
От тази история се почувствах незначителен и дребен… и виновен. Момиче на моята възраст се беше жертвало, за да спаси приятелите си. Талия се беше изправила пред цяла армия чудовища. В сравнение с нея, моята победа над минотавъра не беше нищо особено. Питах се, ако бях действал иначе, дали нямаше да успея да спася майка си…
— Гроувър, наистина ли някои герои са ходили в Подземното царство?
— Малцина. Орфей. Херкулес. Худини.
— А връщали ли са някого от мъртвите?
