— Не може да е толкова лесно — намръщих се аз. — Колко му е да слезем долу и да го вземем?
Анабет прокара пръсти по постамента на най-близката статуя на Купидон.
— Тук е изсечена гръцката буква ета. Ако…
— Гроувър — обадих се аз, — надушваш ли чудовища?
— Не — отвърна той.
— Това „не“ да не е като онова в арката, където не надуши Ехидна?
— Казах ти, че под земята е друго — погледна ме обидено той.
— Добре, извинявай. — Поех дълбоко дъх. — Слизам долу.
— Идвам с теб. — Гроувър не звучеше особено ентусиазирано, но явно искаше да се реваншира за случилото се в Сейнт Луис.
— Не — спрях го аз. — Ти остани тук. Справяш се чудесно с крилатите маратонки, ще разчитам на теб за подкрепление, ако нещо се обърка.
— Разбира се — изпъчи той гърди. — Ама какво може да се обърка?
— Не знам. Просто имам такова предчувствие. Анабет, ела с мен…
— За нищо на света! — Погледна ме, сякаш току-що съм паднал от Марс. Бузите й бяха яркочервени.
— Какво ти става?
— Искаш да дойда с теб на… „страстно любовно пътешествие“? Ами ако някой ме види?
— Кой ще те види? — възкликнах аз, но и моите бузи вече бяха пламнали. Момичетата винаги усложняваха всичко. — Добре тогава. Отивам сам.
Тръгнах към басейна, а тя ме последва с мърморене, че момчетата все оплесквали работата.
Стигнахме до лодката. До щита лежеше копринен шал.
Опитах се да си представя Арес и Афродита — богове, които се срещаха тайно в изоставен увеселителен парк. Защо бяха избрали точно това място? В този миг забелязах нещо, което отгоре не се виждаше — под ръба по цялата дължина на басейна бяха поставени огледала. Накъдето и да се обърнехме, виждахме отраженията си. Вероятно това беше обяснението — тук Арес и Афродита можеха да се гушкат в компанията на любимите си хора — самите себе си. Вдигнах шала. Беше лъскав и розов, ухаеше невероятно — на роза или на планински лавър. Усмихнах се и понечих да го докосна до бузата си, но Анабет го изтръгна от ръката ми и го прибра в джоба си.
— А, не, без такива! Стой далеч от любовната магия.
— Какво?
— Вземи щита, водорасляк, и да се махаме.
В мига, в който докоснах щита, разбрах, че сме загазили. Ръката ми напипа нещо, което го свързваше за лодката — в първия момент ми се стори, че е паяжина, но после видях, че беше някакъв вид метално влакно, толкова фино, че почти невидимо. Жица за капан.
— Почакай! — викна Анабет.
— Късно е.
— Тук също е изписана буквата ета. Това е капан!
Около нас загърмя и затрещя, сякаш се раздвижваха милион зъбни колела и целият басейн се превръщаше в огромна машина.
— Бягайте! — изкрещя Гроувър.
Поставените по ръба на басейна статуи на Купидон натягаха готовите за стрелба лъкове. Поех си дъх да изкрещя: „Пазете се!“, но в този миг стрелите литнаха. Само че не към нас. Статуите стреляха над басейна. След стрелите се точеха тънки като коприна стоманени нишки, които се пресичаха и образуваха нещо като звезда. По-късите нишки започнаха да се увиват като с магия около основните, сякаш… плетяха мрежа!
— Трябва да се измъкнем оттук!
— Без майтап?! — сряза ме Анабет.
Грабнах щита и затичахме, но изкачването по гладките стени на басейна беше доста по-трудно от слизането.
— Побързайте! — извика Гроувър.
Той се опитваше да държи една отворена пролука в мрежата, но златните нишки се оплитаха около ръцете му.
Главите на статуите се отвориха. Показаха се видеокамери. Появиха се прожектори и ни заслепиха със светлината си, а глас от високоговорител обяви:
— Включваме предаване на живо на Олимп след една минута… Петдесет и девет секунди, петдесет и осем…
— Хефест! — извика Анабет. — Толкова съм глупава! Ета е гръцкото „Х“, неговият инициал. Подготвил е капана, за да хване жена си и Арес. Сега ще ни предават на живо на Олимп и ще изглеждаме като идиоти!
Почти бяхме стигнали до ръба, когато редицата огледала се отвори и от зейналата дупка заизлизаха хиляди малки метални фигурки като онези, които се продават по панаирите и се навиват с ключета, за да се движат.
Анабет изпищя.
Цяла армия от гнусни създания — бронзови тела, тънки дълги крака и малки щипци — приближаваше към нас.
— Паяци! — ахна Анабет. — Паяциии!
За първи път я виждах в такова състояние. Направо се строполи от ужас и металните паяци почти я полазиха, преди да я издърпам и завлека към лодката.
Механичните буболечки извираха отвсякъде и се стичаха към центъра на басейна. Опитвах се да се успокоя с мисълта, че вероятно не бяха програмирани да убиват, а по-скоро да ни отрежат пътя за бягство и да ни направят на посмешище. Но пък капанът беше заложен за богове, а не за деца.
С Анабет се покатерихме в лодката. Мъчех се да изритам катерещите се вътре паяци. Изкрещях на Анабет да ми помогне, но тя беше застинала от ужас и само пищеше.
— Трийсет, двайсет и девет — отброяваше високоговорителят.
Паяците започнаха да плюят метални нишки, за да ни завържат. Отначало не беше трудно да ги късаме, но бяха толкова много, а гадините не спираха да прииждат. Изритах един от крака на Анабет и щипците му отнесоха част от новата ми гуменка.
Гроувър се крепеше във въздуха с крилатите си маратонки и се опитваше да разплете мрежата, но тя бързо се възстановяваше.
Трябваше да измисля нещо. И то веднага.
Входът на тунела беше под мрежата. Можеше да избягаме оттам, само че от него ни деляха милион механични паяци.
— Петнайсет, четиринайсет — продължи отброяването.
Откъде ли идваше водата за пързалките?
В дупките зад огледалата, откъдето се бяха появили паяците, минаваха дебели тръби. А над мрежата, до една от статуите на Купидон, имаше кабина с прозорче — вероятно там беше контролното табло.
— Гроувър! — изревах аз. — Влез в кабината! И нам бутона за включване!
— Ама…
— Побързай!
Системата едва ли щеше да заработи, но това беше последният ни шанс. Паяците вече бяха завзели носа на лодката. Анабет се съдираше да пищи. Трябваше да се измъкнем оттук.
Гроувър вече беше в кабината и натискаше бутоните наред.
— Пет, четири…
Гроувър ме погледна отчаяно и вдигна ръце. Беше натиснал всички бутони, но резултат нямаше.
Затворих очи и си представих вълни, връхлитаща вода, река Мисисипи. Усетих познатото изтръпване в корема. Призовах целия океан да се стече в Денвър.
— Две, едно, начало!
От тръбите плисна вода. Връхлетя в басейна с невероятна скорост и помете паяците като прашинки. Издърпах Анабет на седалката до мен и закопчах предпазния колан, а в следващия миг приливната вълна
