веднъж, преди три или четири месеца, а й се струваше, че оттогава е минала цяла вечност… Разходката из Александровската градина, разговорът за Бове, бягството от пазача, скъсаният чорап — това се върна някъде много отдалече.
— Малко сте се променили — каза Игор Владимирович, — по-точно пораснали сте малко.
— Омъжих се — обясни Варя. Струваше й се, че с това съобщение внася пълна яснота в отношенията им.
— Тези сведения стигнаха до мен — усмихна се Игор Владимирович.
„От Вика“ — помисли си Варя.
— Е, добре — каза Игор Владимирович делово, — да минем на въпроса. Нямате стаж, ще трябва да започнете като копировачка.
— Знам.
— Обичате ли да чертаете?
— Обичам.
— Чудесно. Възможни са два варианта: да работите или в общото чертожническо ателие, или в моята група заедно с Льовочка и Рина. Кой ви харесва повече?
На Варя й се искаше да работи не в общото ателие, където не познаваше никого, освен Зоя, а тук, с Льова и Рина. Но това означаваше да работи близо до Игор Владимирович и под негово ръководство. Разбира се, тя няма нищо общо с него, поседяха един час в „Национал“, разходиха се из Александровската градина, побъбриха… Сега е омъжена, но въпреки това и сега му харесва, тя го чувствуваше, виждаше смущението му — ще бъде неудобно да работят заедно.
И затова Варя отговори:
— Не знам. Все ми е едно.
— Започнете при нас — предложи Игор Владимирович, — в началото ще ви бъде по-леко, ако сте заедно с приятелите си, с Льова, с Рина. А когато посвикнете и се поогледате, ще решите къде ви е по- добре. Съгласна ли сте?
Тя кимна.
Той й подаде лист хартия и писалка, продиктува й молба за приемане на работа. Прочете го, прикрепи с кламер към него дипломата на Варя, стана и като държеше всичко това в ръка, отвори вратата към съседната стая, пусна Варя да мине напред. Там освен Льовочка, вече беше и Рина, тя окуражаващо й намигна.
— Льова — каза Игор Владимирович, — скоро ще се върна, а ти засега обясни на Варя в какво се състои работата.
Той излезе, Рина се разсмя.
— Виждаш ли каква чест ти оказва, лично отиде да оформи назначението ти.
— Страх го е кадровикът да не я уплаши — обади се Льовочка. — Всичко се нарежда. Рина преминава на длъжност техник, а ти ще се трудиш на нейно място, под моето върховно ръководство.
А нали Рина я бе видяла с Игор Владимирович в „Национал“, дали не намеква за това?
— Той ми предложи и общото ателие — отговори Варя, като така отхвърли намека на Рина.
— Странно — каза Льова, — бяхме се уговорили да работиш с нас. Обещал съм и на Костя.
— Какво си обещал на Костя? Да ме наглеждаш ли?
— Е, защо говориш така, Варя? Просто му обещах да ти помагам на първо време… Я стига! Ето твоята маса, виж: дъската, линеала, уреди ще вземаш от магазинера.
— Докато не си набавиш собствени — забеляза Рина.
— Това ще стане по-късно, когато спечели много пари — възрази трезвомислещият Льовочка. — И с нашите служебни уреди може да се работи нормално.
Той отвори шкафа, показа й чертежите, кое къде се намира, откъде какво да взема. Рина подхвърляше разни шеги, изобщо всичко беше мило, приятно, весело.
Така ги завари Игор Владимирович.
— Запознавате ли се с работата?
— Разбира се.
— Варя, елате при мен за малко.
Те се върнаха в кабинета му. След като седна и покани Варя също да седне, Игор Владимирович каза:
— На заявлението ви има резолюция на началството, утре сутринта започвате работа. Ето ви дипломата. И освен това…
Заедно със зрелостното свидетелство той й подаде огромна анкета, цели четири страници, кисело се позасмя.
— Това ще попълните вкъщи, утре ще го донесете, за да го дадем в отдел „Кадри“. За пръв път постъпвате на работа и не сте се сблъсквали с подобни анкети — по-глупаво нещо не съм виждал, но такива са формалностите, трябва да ги спазваме. Родителите ви живи ли са?
— Не.
— Аха. Значи просто ще напишете датата на смъртта на всеки, не попълвайте никакви сведения за тях. И още един въпрос… Само че ме разберете правилно, той е продиктуван от чисто делови съображения: бракът ви регистриран ли е?
— Не.
— Ето защо ви питам: в анкетата има много въпроси за съпруга, за неговите роднини, дядовци, баби, всичко това се попълва много трудно, вие и съпругът ви може да не знаете много неща, ще трябва да пишете писма, да питате… Но щом бракът ви не е регистриран и нямате деца, можете да не пишете за него и да не отговаряте на всичките тези безбройни въпроси.
Варя мълчеше, не можеше отведнъж да схване какво се крие зад думите му. Най-вероятно говореше сериозно и в това не се криеше никаква двусмисленост Но беше някак оскърбително. Вика му е надрънкала: представете си, омъжена е за един билярдист, занаятчия ли е, частник ли, изобщо тъмна личност. И ето, Игор Владимирович се опасява, че това ще усложни приемането й на работа. Чудо голямо! Хайде де! Може да отиде и на друго място, не толкова важно, дето няма такива анкети.
Точно отгатнал мислите й, Игор Владимирович каза:
— Постъпете, както сметнете за необходимо. Ние ще ви вземем на работа независимо от всичко. Просто исках да ви облекча при изпълнението на това неприятно задължение, главоболно и губещо време.
— Ще видя — сдържано отговори Варя.
— Съветвам ви отначало да напишете отговорите на отделен лист, да проверите добре всичко, а после да ги прехвърлите в анкетата, за да няма грешки и поправки, инак ще ви накарат да я попълните отново.
— Добре, така ще направя.
— Е, прекрасно — Игор Владимирович стана, — очакваме ви утре. Започваме в девет, свършваме в четири. Надявам се, че при нас ще се чувствувате добре.
За вкъщи Варя си тръгна пеша, покрай Университета, после по Воздвиженка и по Арбат.
Неприятното чувство, което й остана след разговора с Игор Владимирович за анкетата, не можеше да помрачи общото радостно настроение, пробудено от докосването до истинския живот. Льовочка и Рина са чудесни хора! За тях ресторантите, паркът „Ермитаж“ са нещо второстепенно, а главното е работата на огромния строеж в центъра на Москва. Чертожните дъски, линеалите, кривките, тушовките, миризмите на туш и тънко подострени моливи й напомняха за училище, за уроците по чертане, на тях беше най-редовна. Всичко това й обещаваше нов, интересен живот.
Колкото до Игор Владимирович, не биваше да се смущава от него, тя не беше виновна пред него, напротив, бе постъпила честно, бе отказала да иде с него и Вика във „Въженцето“, той и тогава й се бе видял човек от истинския, а не от Викиния живот, не можеше да го мами. Освен това тогава й се видя стар. А всъщност сигурно е връстник на Костя.
Съветва я да не вписва мъжа си — не иска да й се развали анкетата. Дори прочутият архитект има страхове. Но тя не се страхува от никого. Какъвто и да е Костя, не смята да го крие. Какво ги засяга мъжът й, неговите роднини, не те, а тя постъпва на работа при тях, нека я проверяват.
