Вкъщи Варя седна до масата, разтвори анкетата, разгледа я.

Оказа се, че тя съдържа не четири, а осем страници, въпросите отначало я хвърлиха в недоумение, сменено от негодувание, ярост и накрая от пълно объркване.

Както я бе посъветвал Игор Владимирович, сложи пред себе си лист хартия, чернова, записваше отговорите първо в нея.

1. „Фамилно име, собствено, бащино. При промяна посочете какво име сте носили по-рано.“ Тъй, това е ясно: Варвара Сергеевна Иванова, не съм променяла името си.

2. „Година, месец, дата и място на раждане.“ И това е ясно: пети април 1917 година, Москва.

3. „Националност и гражданство (ако сте били чужд поданик, посочете)“. И това е ясно: рускиня, гражданка на СССР.

4. „Съсловие или социален произход преди революцията (селяни, еснафи, търговци, дворяни, почетни граждани, с духовно звание, военни и т.н.)“. Нейните родители са били учители, какво ли е това съсловие? Трябва да попита Нина. Но как ли се чувствуват горките хорица, чиито родители имат духовно звание — „попска дъщеря“, или са от военното съсловие — „офицерско синче“.

5. „Образование“. Това е лесно: завършила съм средно училище с усилено изучаване на чертане.

6. „Какви чужди езици владеете?“ Отговор: немски, слабо.

7. „Партийност и партиен стаж“. Безпартийна.

8. „Кога сте постъпили във ВЛКСМ?“ Не съм постъпвала във ВЛКСМ.

9. „Ако сте членували във ВКП (б) или ВЛКСМ по-рано, посочете кога, причината за излизането. Членували ли сте в други партии?“

Варя написа: не съм членувала нито във ВКП (б), нито във ВЛКСМ, нито в други партии.

10. „По време на членуването във ВКП (б) или ВЛКСМ налагани ли ви са наказания (къде, кога, от кого, какви, за какво, снети ли са, ако са снети, от кого)?“ Отговор: Тъй като не съм членувала никъде, не са ми налагани никакви наказания и съответно не са снемани.

11. „Имали ли сте колебания относно линията на ВКП (б), участвували ли сте в опозиционни и антипартийни групировки (къде, кога, в какви)?“ Тук тя ще отговори така: Тъй като не съм членувала във ВКП (б), не съм провеждала нейната линия, затова и не съм се колебала, не съм членувала в опозиционни и антипартийни групировки.

12. „Вие или ваши роднини привличани ли сте под съдебна отговорност или под следствие, подлагани ли сте на арести или наказания по съдебен и административен ред, лишавани ли сте от избирателни права, понастоящем вие или ваши роднини намирате ли се под съд и следствие, отбивате ли някакво наказание?“

Тя няма никакви роднини в затвора, под съд или следствие. Пък и изобщо няма роднини освен лелята в Козлово, но може пък някой от роднините на тази леля да лежи в затвора или да е лишен от избирателни права? Разбира се, ще пише „не“, но има чувството, че нещо крие, и там, в отдел „Кадри“, ще й посочат някой арестуван роднина, за когото тя и представа си няма. Нима и Софя Александровна е попълвала такава анкета, когато е започвала работа? И е трябвало да пише за Саша?

13. „Били ли сте в чужбина, в коя страна, кога, какво сте правили там…“ Не съм била.

14. „Имате ли вие или вашата съпруга (съпруг) в момента или имали ли сте в миналото роднини в чужбина (какви, къде)?. Поддържате ли (поддържали ли сте в миналото) връзка с тях, посочете дали някой ваш роднина е бил чужд поданик.“

В нейното училище учеха деца на бивши дворяни от арбатските улички, всички те не можеше да нямат роднини в чужбина, много потомци на Пушкин и Толстой живеят в чужбина. Интересно как ли тези нещастници отговарят на въпроса, нали трябва да се пише „къде“, а кой знае „къде“, след като всички се страхуват да си кореспондират с хора в чужбина.

15. „Вие или ваши роднини били ли сте в плен или интернирани по време на Империалистическата или Гражданската война?“ Виж ти, стигнаха вече и до Империалистическата война!

16. 17, 18, 19, 20, 21. Служба в Червената армия, партизани, нелегалност, ранявания, контузии. Всичко това — не!

22. „Посочете кой от роднините ви (изброени в т. 27) е членувал в други партии, преди революцията е работил в полицията, жандармерията, прокуратурата, съда, във ведомството на затворите, в погранична или конвойна охрана.“

Тъй, да видим какви роднини са изброени в т. 27? „Съпруга, съпруг, деца, майка, баща, братя, сестри. Съпругът посочва както своите роднини, така и роднините на съпругата, съпругата посочва както своите роднини, така и роднините на съпруга…“ Боже мой! Значи трябва да посочи не само всички свои, но и всички роднини на Костя, и да напише дали преди революцията не са служили в погранична или конвойна охрана! Дали самият Костя знае това? Откъде накъде човек трябва да отговаря за роднините на жена си или мъжа си?

24. „Сегашен адрес“. Ясно…

25. „Всички предишни домашни адреси, от деня на раждането…“ За нея е лесно — не е живяла никъде освен в този блок на Арбат. Но ако тази анкета попълва възрастен човек, колко адреса трябва да помни? И то от деня на раждането! Ами ако родителите му са починали, откъде ще знае адресите си от дете?

26. Ето най-гадния въпрос, за който я бе предупредил Игор Владимирович: „Сведения за вашите близки роднини (Посочете сведения за съпруга, деца, майка, баща, братя, сестри. Съпругата посочва в анкетата си сведения за съпруга си и своите близки роднини). Фамилно, собствено, бащино име, роднинска връзка, година, месец, дата на раждане, място на раждане, националност, партийност, месторабота, адрес и длъжност, местожителство, адрес. Същите сведения за роднините на съпругата, съпруга.“ Значи трябва да попълни тези сведения не само за Нина и покойните си родители, но и за всички роднини на Костя, а той има петима братя и две сестри и всички те са пръснати из Съюза, а баща му и майка му дори са разкулачени.

Сега разбра: предупреждението на Игор Владимирович е било предизвикано от най-добри подбуди. Но тя не желае такова съглашателство, няма да се приспособява, не знаят те с кого си имат работа!

Добре, какво друго има тук?

„Външни белези: ръст, коса, очи, други белези.“

Оставаше да поискат и пръстови отпечатъци. А, не, това е вече прекалено! По дяволите! Няма да отговаря на такъв унизителен разпит. Ще си намери място, където не искат такива анкети, и в обикновените, редови бюра са нужни чертожници-копировачи. В краен случай изобщо няма да започва работа, ще се подготви за кандидатствуване и догодина ще подаде документи за Архитектурния институт. Не иска стипендия, ще каже на Костя: „Не ми купувай скъпи дрехи, с тези пари ще уча.“ Лисичата наметка, която й подари наскоро, сигурно струва две или три годишни стипендии. Ако продаде всички парцали, парите ще й стигнат за няколко години. Да, но пък ще бъде студентка, ще учи, няма да я проверяват до кътните зъби. И когато стане дипломирана архитектка, няма да смеят да й тикат под носа такива анкети.

Варя сгъна анкетата, хвърли я на масата — утре ще я покаже на Костя, и той да се посмее.

Облече си домашния пеньоар и окачи роклята в гардероба. Но когато вече затваряше вратичката, изведнъж й се стори, че нещо в гардероба липсва… Ами да! Нямаше я същата онази лисича наметка, която Костя й бе подарил наскоро. Наметката струваше луди пари, за нея са отишли шест или дори осем лисици. Варя я беше слагала само веднъж, когато ходиха на „Старо-Пименовский“.

Варя измъкна от гардероба роклите, палтото, жакета, прерови всичко, наметката я нямаше. Всичко си беше на място, само наметката липсваше. Първата, за която помисли Варя, беше съседката Галя. Или синчето й Петка — петнайсетгодишен гамен.

Софя Александровна вече се бе прибрала от работа. Варя почука, влезе при нея и плътно затвори вратата зад гърба си.

— Софя Александровна, изчезнала е лисичата ми наметка.

— Как така е изчезнала? — смая се Софя Александровна.

— Тази сутрин висеше в гардероба, а сега я няма.

— Ти добре ли потърси?

— Прерових целия гардероб. Откраднали са я!

— Откраднали? Кой?

Вы читаете Децата на Арбат
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату