могла да работи, беше потресена, зашеметена от случилото се във „Въженцето“. Не беше въпросът за Рина и Льовочка, те са приятели на Костя, а Рина явно е била и нещо повече от приятелка, фигурира в „списъка“ му, такива са нравите на техния свят. За Игор Владимирович тази истина за нейния брак, разбира се, беше неочаквана. Но и за нея бяха неочаквани поведението на Игор Владимирович на събранието и този негов изтънял от уплаха глас в ресторанта. Ако я бяха закачили хулигани, той сигурно щеше да вика за помощ с този свой изтънял глас. Овца и страхливец при това. Саша щеше да я защити другояче. Тъй че с Игор Владимирович са квит. Срамуваше се пред самата себе си, една ресторантска уличница бе разговаряла с нея като с равна, защото по-рано негова държанка е била тя, а сега държанката е Варя. Още не бе изпитвала такова унижение. Как ще иде утре на работа, как ще гледа хората в очите?
Какво да прави, господи, къде да се дене от всичко това?! Да плюе на всичко, да се върне при Нина, но не може, няма право да бъде нечестна спрямо горката Софя Александровна. Костя с неговото нахалство съвсем ще й отрови живота. Да доведе в една къща авантюрист, а после да избяга — такова нещо няма да си прости. Да му вдигне скандал? Нищо няма да постигне освен шумотевица в апартамента и още по-големи неприятности за Софя Александровна.
На вратата се почука.
— Влезте.
Беше Софя Александровна.
— Добър вечер, Варя.
— Добър вечер, Софя Александровна, седнете, как сте?
Софя Александровна седна, внимателно погледна Варя.
— Нещо си притеснена май?
— Просто съм уморена, имахме събрание, приеха ме в профсъюза.
— То е една формалност, но все някога трябваше да се направи.
Софя Александровна пак се вгледа във Варя.
— Варенка, виж какво исках да ти кажа… Днес Константин Фьодорович дойде с някакъв човек, дори не затвориха вратата, разглобяваха някакви пушки, тракаха със затворите. Нали се разбрахме, Варя, как може такова нещо?
Варя отвори гардероба. Зад дрехите бяха поставени две ловджийски пушки.
Седна на кревата, безсилно отпусна ръце.
— Много съм виновна пред вас, Софя Александровна. Нямах право да го доведа тук.
— Но нали си му жена.
— Жена… Каква жена съм му аз, какъв мъж ми е той?! Не разбирам какво ме беше прихванало. Не живея с него, почти не го виждам, отдавна не сме мъж и жена.
Софя Александровна мълчеше.
— Но нищо не мога да направя, в клопка съм — отчаяно каза Варя.
— Как така в клопка? — учуди се Софя Александровна. — Не те разбирам, в каква клопка? Не сте сключвали брак, ти си свободен човек, сама се издържаш.
— Да, така е. Но не мога да се махна оттук.
— Защо?
— Защото тогава той няма да си излезе. Точно така ми каза: можеш да си вървиш, на мен и тук ми е добре. Вярно, обеща да си намери друга стая, но лъже, няма да търси. Не мога да го оставя тук, вие няма да се справите с него. Виждате, дори когато съм тук, носи тези пушки, а няма ли ме, изобщо не очаквайте да се церемони, дори няма да ви пусне в стаята.
Софя Александровна я погали по главата, усмихна се. И Варя видя, че усмивката й е същата като на Саша, и той се усмихваше така. И очите им са еднакви.
— Варенка, Варенка — ласкаво подхвана Софя Александровна, — тревожиш се за мен, добра душице. Не бива да се тревожиш за мен. Ако наистина си решила да се разделиш с него…
— Ние сме разделени отдавна!
— Случва се човек да се скара, моето момиче, младежите вземат всичко насериозно, разделят се, после пак се събират…
— Да се скара… — Гласът на Варя потрепери. — Той проиграва дрехите ми. Спомняте ли си наметката? Тогава ви излъгах, той я беше изгубил на билярд. И мене ще заложи, ако се случи. Всичките му работи са съмнителни, разните лампи и електроприбори са само афери, имуществото му е описано, страхувах се, че ще дойдат и тук, но слава богу, не дойдоха, бившите му любовници ме оскърбяват. Не мога да го гледам, а вие казвате — скарване… — Тя се разплака.
Софя Александровна пак я погали по главата.
— Успокой се, моето момиче, бива ли така да се отчайваш, не е станала катастрофа, повярвай ми! Защо не ми разказа всичко по-рано?
— Срам ме беше — преглъщайки сълзите си, отговори Варя.
— Защо ще те е срам, глупачето ми, та аз съм стара опитна жена, двете бързо щяхме да намерим изход, отдавна да сме го намерили. Кажи, искаш ли да останеш при мен или ще се върнеш у вас?
— Разбира се, бих искала да остана при вас. Но това е невъзможно, Софя Александровна, невъзможно е. Ако остана тук, той няма да се махне, а ако се махне, ще ви безпокои по телефона, ще вдига скандали, ще ви отрови живота. Трябва да ви отърва от него.
— Не се тревожи — хладнокръвно отговори Софя Александровна, — сама ще се отърва от него. Ако си решила твърдо…
— Софя Александровна!
— Добре, добре… Тогава си събирай багажа и се връщай при Нина. Останалото ще свърша аз.
Нейната твърдост и хладнокръвие поразиха Варя. Същият беше и Саша. Господи, изобщо не я е познавала, досега бе виждала в нея само смазана от мъка майка и този образ бе засланял истинския характер на Софя Александровна.
— Няма да взема нищо, купено от него.
— Както искаш, но се стягай по-бързичко, че може да дойде.
Костя никога не се прибираше толкова рано. Но Варя разбираше, че Льовочка или Рина непременно ще му съобщят за скандала във „Въженцето“ и той всеки момент може да довтаса вкъщи. Докато събираше багажа си в куфара, Варя каза:
— Няма да мога да отнеса всичко на един път, трябва да си взема и чертожната дъска, и линеала. Може ли да оставя някои неща във вашата стая, после да ги взема?
— Защо питаш?!
Варя си облече палтото, взе в едната ръка куфара, в другата — дъската и линеала.
— Излез през задния вход, да не те срещне.
— Много важно! Само за вас ме е страх.
— Вече ти казах, не се тревожи за мен — твърдо произнесе Софя Александровна, — но все пак излез през задния вход, да не става скандал на стълбището.
— Добре.
Варя целуна Софя Александровна.
— Благодаря ви за всичко и ми простете.
— За какво има да ти прощавам, детето ми, аз съм ти благодарна, задето не ме изоставяш. Когато всичко се оправи, върни се при мен, ще се радвам.
Варя отключи вратата на техния апартамент, стаята не беше заключена, на масата Нина преглеждаше тетрадки.
Видя Варя с палтото, с куфара, с чертожната дъска.
— Свърши ли семейното щастие?
Варя остави на пода куфара, дъската — на кревата.
— Свърши.
15.
Варя беше нервна, очакваше, че Костя ще се прибере рано и ще започне да я търси по телефона. Не я
