Американците прекалено набързо разработиха проекта на завода, той се нуждае от поправки. Марк Александрович изброи най-важните. Но същевременно призова нашите металурзи по-широко да бъдат запознавани с най-добрите образци в работата на американците и подробно посочи точно в какви отношения изоставаме от тях.
Но главната задача на черната металургия на Изток е да се задържат висококвалифицирани кадри. Оттук и необходимостта от широко жилищно комунално, културно и битово строителство. Марк Александрович изброи вече извършените работи (заради които бе идвала комисията), отбеляза ги като постижения, одобрени от Централния комитет на партията (имаше предвид думите на Сталин), и посочи, че заводът ще продължи тази си дейност.
В заключение Марк Александрович рязко разкритикува нередовните доставчици. В средата на ноември статията излезе на страниците на списанието, а в края на ноември Марк Александрович пристигна в Москва за пленума на ЦК.
Пленумът обсъждаше само един въпрос — отменянето на купонната система за хляба и другите продукти от първи януари 1935 година.
Във всички изказвания пролича загриженост: купоните съществуваха от 1928 година и осигуряваха макар и недостатъчно високо, но стабилно ниво на снабдяване. Сега ще бъде въведена свободна търговия, ще се задействува пазарът, който сме отвикнали да ръководим.
Сталин не държа реч, седеше мълчаливо в президиума.
Последния ден на пленума в една почивка в коридора при Марк Александрович дойдоха Орджоникидзе и Киров.
— Ето — каза усмихнат Орджоникидзе, — с тебе иска да се запознае Сергей Миронович, статията ти му е харесала.
Киров стисна ръката на Марк Александрович.
— Да, сериозна и умна статия. Всичко, за което пишете, се отнася не само за новите райони, но и за старите. Проблемът за стабилните кадри сега става първостепенен навсякъде. Харесва ми и вашият призив да се учим на някои хубави неща от американците, не е срамно да се учиш дори от капиталистите. Колкото до критиката ви срещу някои ленинградски предприятия, обещавам ви да поправя положението.
— Благодаря ви, това ще бъде най-голямата награда за нас — отговори Марк Александрович.
Орджоникидзе добродушно каза:
— Голям дипломат ни е той. Чрез тази статия узакони официално всичките си незаконни разходи.
— Недейте така, Григорий Константинович — възрази Марк Александрович, — просто фиксирах онова, което вече бе създадено и одобрено…
Орджоникидзе не успя да отговори. До тях се спря Сталин. Дори не бяха забелязали откъде се бе приближил.
— За какво спорите?
— Разговаряхме за статията на другаря Рязанов — отговори Орджоникидзе.
— Каква е тази статия? — попита Сталин и хладно погледна Орджоникидзе, Марк Александрович, но сякаш не забеляза Киров.
— В последния брой на „Болшевик“ — отговори Киров.
— Не съм я чел — все така, без да поглежда Киров, каза Сталин.
И продължи нататък.
Марк Александрович се загледа след него, в тесния му, леко приведен гръб в куртка със защитен, почти кафяв цвят, и сърцето му се изпълни с гордост. Току-що, само преди минута бе стоял до него, до Киров и Орджоникидзе, бяха разговаряли пред очите на целия пленум. Сталин не беше чел неговата статия в „Болшевик“, това е естествено, докато е подготвял пленума, отменянето на купонната система, не е имал време дори да прелисти списанието. Достатъчно е, дето я е прочел и я похвали Киров. И приятелското отношение на Орджоникидзе показва, че вече не му се сърди, действията на Марк Александрович в завода са узаконени, статията изигра ролята си. Всичко е наред, напразно се беше тревожил. В една епоха на велики дела всичко истинско, полезно неизбежно побеждава, защото е направлявано от НЕГОВАТА мъдра мисъл, от НЕГОВАТА могъща ръка. Ето, ТОЙ крачи по изпълненото с хора фоайе, уж никой не му прави път, не прави дори крачка встрани и все пак пътят е свободен, пътят пред НЕГО е свободен, той крачи спокойно, без да бърза, стъпва леко с меките си ботуши, уж никой не го поглежда, не се извръща, но всички знаят, че минава Сталин. Сталин влезе през вратата, която водеше към стаята за президиума, и едва тогава Марк Александрович забеляза, че Орджоникидзе се е подпрял на стената и с треперещи ръце вади от едно шишенце таблетка нитроглицерин, слага я под езика си.
— Какво ти е? — попита разтревожено Киров.
Орджоникидзе си пое дъх.
— Нищо ми няма.
Марк Александрович го хвана под ръка.
Орджоникидзе меко отстрани ръката му.
— Григорий Константинович, да отидем до здравния пункт, наблизо е…
— Няма нужда, мина ми.
— Не — решително каза Киров, — ще си идеш вкъщи. Хайде, ще те изпратя.
Неприветливостта на Сталин не беше неочаквана за Киров. Отношенията им се развалиха още в Сочи, Сталин всъщност го изгони оттам в Казахстан. Киров беше в Казахстан от шести до двайсет и девети септември, а когато се върна в Ленинград, Медвед, началникът на управлението на НКВД, му докладва, че заместникът му Иван Запорожец, дори без да съгласува с него, с Медвед, е довел от Москва, от централния апарат, свои хора, които своеволно е назначил на ключови постове в секретно-политическия отдел, и изобщо демонстрира, че е автономен и подчинен само на Москва. Подобно положение е нетърпимо, в НКВД не може да има двама началници, единият от които е подчинен на Областния комитет, а другият — на Москва. Затова Медвед моли да се настоява за незабавно отзоваване на Запорожец и неговите хора, назначени без съгласуване с местните органи.
Въпросът беше деликатен. Безспорно тези назначения бяха санкционирани. Вероятно бяха направени дори по личното нареждане на Сталин с цел „изкореняване остатъците от опозицията“, напук на него, на Киров — щом не искаш ти да го направиш, ще го направим без тебе, тъкмо затова Запорожец изтъква своята автономност. Да поиска отзоваването на Запорожец би означавало да влезе в пряк конфликт със Сталин, и то по деликатен кадрови въпрос, а в подобни въпроси Сталин не търпи ничия намеса.
И все пак да допусне съществуването на такъв автономен, неподчинен на областния комитет орган в Ленинград би означавало след време напълно да изтърве властта от ръцете си.
Киров събра в кабинета си членовете на бюрото на областния комитет, само членовете на бюрото, без секретарите, без техническите изпълнители, без протоколист, и предложи на Медвед да повтори информацията си, а на членовете на бюрото — да изкажат мнението си. Мнението беше единодушно: да се настоява за незабавно отзоваване на Запорожец и неговите хора.
Киров вдигна слушалката на телефона и се свърза с Москва.
— Сега ще докладвам — отговори Поскрьобишев.
Чакаха дълго. В кабинета на Киров беше тихо, всички мълчаха, разбираха, че Сталин не случайно не вдига слушалката. Най-сетне я вдигна.
— Слушам ви.
— Другарю Сталин — каза Киров, — Запорожец своеволничи, не се подчинява на началника на НКВД Медвед. Бюрото на областния комитет моли да отзовете Запорожец от Ленинград.
Сталин не отговори, после попита:
— В какво конкретно се състои своеволието му?
— Ето последния случай — каза Киров, — довел е от Москва хора на Ягода, пет души, без знанието на Медвед ги е назначил на отговорни постове в секретно-политическия отдел…
— Виж какво — отговори Сталин, — това са вътрешни размествания в апарата на НКВД.
— Но аз секретар ли съм на областния комитет или не? — гневно произнесе Киров и удари по масата с длан.
— Какви са тези детински въпроси? — възрази Сталин. — НКВД е нов народен комисариат и като във