От това следваше, че всички сложни проблеми са прости: Англия, Франция, Япония са едната страна, другата са СССР, САЩ, Германия. Сталин смяташе за свой голям талант способността да превръща сложното в просто.
Тази Сталинова концепция, оформила се още по време на Ваймарската република, Иван Григориевич смяташе за остаряла, а способността на Сталин да опростява всичко — за катастрофална. Идването на Хитлер на власт променя разположението на силите, прави германския проблем основен.
Литвинов очевидно споделяше мнението на Будягин, но не го показваше. Надяваше се, че времето ще промени позицията на Сталин. „Jaisser passer“9 — каза той на Будягин.
Сталин не познаваше Европа, презираше партийните интелигенти-емигранти, надутите всезнайковци, омесени от същото тесто като западните работнически лидери с техните смокинги и фракове. Бе водил нелегален живот в Русия, бяха го пращали на заточение, беше бягал, беше се крил, а те си бяха живели в чужбина, в безопасност, бяха си чели книжчици, бяха пописвали, бяха ставали известни. На Петия конгрес на партията в Лондон той добре ги огледа отблизо.
Преди това Сталин бе излизал от Русия само до Тамерфорс и до Стокхолм. Но онези конгреси не можеха дори да се сравняват с Лондонския, където се бяха събрали над триста делегати: болшевики, меншевики, бундовци, полски и латишки социалдемократи. За пръв и единствен път Сталин видя столицата на една държава от световна величина, град, какъвто не бе познавал, капиталистическия Вавилон, крепост на буржоазната демокрация. Сред невъзмутимите хора, израсли в неразбираеми, чужди традиции, той, нали не знаеше езика, чувствуваше своята потискаща незабележимост, отгоре на всичко си изгуби шала, този април в Лондон беше студен, тръгнаха с Литвинов да купуват нов, но дълго не можаха да изберат, острата вълна му боцкаше на врата. Купиха най-мекия скъп шал, но въпреки това Сталин капризничеше, въртеше глава и хулеше англичаните. В района на доковете Литвинов го остави за малко сам, а когато се върна, настръхнали докери вече бяха наобиколили Сталин: може би го бяха попитали нещо, а той не бе отговорил, нали не знаеше езика. Литвинов, човек смел и говорещ английски като кореняк лондончанин, пропъди докерите.
По-късно Литвинов разказа на Будягин за шала, но за докерите никога не продума. Сталин не би му го простил: слаб и хилав от дете, той беше болезнено чувствителен към всичко, което поставяше под съмнение неговата физическа сила и смелост — душевно състояние, което прерасна в мнителност.
Още при заточението бе казвал на Будягин: на грубостта трябва да се противопоставя още по-голяма грубост — хората я възприемат като сила.
Една от дългите им зимни вечери Сталин сам разказа на Будягин за случая с докерите: ето на, взели го за индус, искали да го набият, но той им разкрасил физиономиите и те избягали. Сталин много обичаше израза „разкрасявам физиономията“.
— Ей това представлява прехвалената английска работническа класа — каза Сталин, — същите колонизатори като господарите си.
Повече от година Будягин настоява Сталин да го приеме, смяташе, че е длъжен да му съобщи мнението си. Знаеше, че е трудно да разубедиш за нещо Сталин, този човек лесно се отричаше от симпатиите си, но от антипатиите — никога. Ала същевременно знаеше, че Сталин се страхува от евентуална война.
Сега Будягин разбираше, че опитът му е обречен на неуспех. Времето не бе променило позициите на Сталин, времето бе променило самия него. Сега бе убеден в своята непогрешимост повече от когато и да било. Иван Григориевич ясно съзнаваше как ще свърши всичко, ако захване да му противоречи.
Будягин тръгна за Кремъл не по Воздвиженка, откъдето минаваше обикновено, а по улица „Херцен“, пресече площада при Манежа и покрай оградата на Александровската градина стигна до Троицките врати, удължи пътя си с няколко минути, искаше по-съсредоточено да обмисли предстоящия разговор, а може би и да поотдалечи срещата, която, той предчувстваше, щеше да изиграе решаваща роля в съдбата му.
Иван Григориевич никога не бе участвувал във вътрешнопартийни разпри. Ала не се включи и в общия хор, не славословеше. Това беше достатъчно за Сталин.
Будягин стана революционер не защото се бе стремил към по-добър живот, семейството му беше сравнително заможно: и баща му, и братята, и той самият — всички бяха квалифицирани ковачи в Мотовилихинския завод. Мотовилихинският завод беше държавен и бе прочут като един от най-мощните в страната, казваха, че неговият петдесеттонен чук е най-големият в света. Самата Мотовилиха, разположена на левия бряг на Кама, на магистралната железопътна линия, беше промишлено и търговско предградие на Перм, трудово, заможно и сравнително трезво селище.
Николай Гаврилович Славянов, създателят на дъговото електрозаваряване, забеляза способния млад работник и го привлече към първите електрозаваръчни работи. Допирът до прогресивната за онова време техника, до нейни блестящи представители възпламеняваше мислите. Будягин влезе във връзка със социалдемократите, те бяха много сред заводската интелигенция и в града сред политическите заточеници. Иван Григориевич сигурно също щеше да остане редови социалдемократ. Той се записа в общообразователните курсове при Томския технологически институт, които даваха зрелостно свидетелство и право за постъпване в института. Професионален революционер го направи Първата руска революция. През декември 1905 година той участвува във всеобщата политическа стачка, после във въоръжените схватки с войската. Арестуваха го и го екстернираха в Нарим.
Всичко беше ясно, докато Будягин се бореше срещу самодържавието. Революцията също беше ясна — крайната цел на тяхната борба, победата на тяхната идея. Крайностите бяха неизбежни — яростта на народа се стовари върху вековните потисници, революцията се защитаваше.
Гражданската война свърши, всяко нещо намери мястото си. Непът означаваше не само нова икономическа политика. Зараждаше се нов начин на живот.
Онова, за което Ленин бе казал, че е „сериозно и задълго“, продължи съвсем кратко време. Сталин ликвидира непа, като при това твърдеше, че следва заветите на Ленин. Той обичаше да се кълне в името на Ленин, да се позовава на него. Вярно, още в Сибир бе казвал на Иван Григориевич, че Ленин не познава достатъчно Русия, затова е издигнал лозунга за национализация на земята, който няма да бъде последван от селячеството. А в Царицин пак той внушаваше лично на него, на Будягин, че Ленин не разбира твърде от военни работи. Ала Сталин винаги бе осъзнавал значението на Ленин, неговата роля в партията, затова никога не му бе опонирал открито. Когато в крайна сметка излизаше, че Ленин е прав, а той винаги излизаше прав, Сталин се обявяваше за негов съмишленик, провеждащ без колебание политиката му. И сега на всяка крачка се кълне в Ленин, представя се едва ли не за инициатор и вдъхновител на Лениновите решения. Обаче вместо социалистическа демокрация, към която винаги се бе стремил Ленин, Сталин създаде съвсем друг режим.
Нищо не се бе променило в малкия апартамент на Сталин от деня, когато Иван Григориевич бе идвал тук за последен път.
Сталин беше сам, седеше до масата в трапезарията. На масата имаше бутилка атенско вино, чаши, плодове във фруктиера, две бутилки минерална вода, разтворена книга. Сталин и вкъщи стоеше с полувоенен костюм, с панталон, прибран в червени сахтиянени ботуши с малинови орнаменти.
Той извърна глава. Бузите и брадичката му закриваха бялата ивица на якичката, куртката се издуваше на корема му. Ниското чело, познатите следи от сипаница, меката красива ръка. Будягин разбираше, че тази е последната им среща.
Сталин бавно стана, не подаде ръка, продължаваше втренчено да гледа Будягин. Беше по-нисък, но гледаше не отдолу, дори не направо, а сякаш през тежките си сведени клепачи.
Иван Григориевич очакваше, че Сталин ще го покани да седне и ще го освободи от неудобното положение.
Сталин кимна към прозореца.
— Плюят ли ме там?
Той питаше не за страната, откъдето бе пристигнал Будягин, не и за страната, в която се намираха сега, а за целия свят, за цялото човечество, за всичко отвъд прозореца: у неумолимия азиатски бог се бе пробудил самотният заточен грузинец в сибирската селска къща. Само че зад прозореца беше не затънтената тайга, а огромната, покорна на волята му страна.
