Задава този въпрос след триумфа си на конгреса, все така на никого не вярва. И иска за пореден път да се убеди, че е прав в недоверието си, в своите подозрения, още веднъж да провери какво представлява Будягин и хората като Будягин. Вече се е настроил срещу него, не се усмихна, не го попита за семейството, не припомни дори с намек за предишните им отношения.
— Различно… — отговори Будягин. — Има и такива, дето плюят.
Сталин леко помръдна ръка. Иван Григориевич седна.
Със стисната в юмрук ръка Сталин закрачи по стаята, походката му си беше все така лека, пружинираща.
— Как е Рязанов?
Неочакван въпрос. Сталин бе приемал Рязанов, бе го слушал на заседанието на Политбюро, бе го издигнал в ЦК. Може би се бе усъмнил в него във връзка с арестуването на племенника му?
— Делови, знаещ човек — отговори Будягин.
— Разправят, че бил захванал странично строителство?
В Народния комисариат бе постъпил сигнал, че Рязанов на своя глава строи в града киносалон, спортен комплекс, дори поставя основите на курорт Уралска Мацеста.
— Пятаков изпрати там комисия — отговори Будягин.
Сталин го погледна право в очите. Будягин знаеше какво означава този поглед: той означаваше недоверие. Сталин не е доволен от отговора му. Защо? Будягин му каза истината. Впрочем той добре познаваше този Сталинов похват да смущава събеседника си: да изразиш недоверие там, където няма причина за недоверие, да се правиш, че вярваш, когато имаш причина да се съмняваш.
Сталин бавно извърна поглед, позасмя се.
— Серго предложи Рязанов да влезе в ЦК. Иска ЦК да се състои само от стопански дейци.
Замълча, очакваше реакцията на Будягин. Такъв му беше характерът на този човек: Орджоникидзе, видите ли, предложил Рязанов да влезе в ЦК, а не предложил Будягин.
Сталин повиши глас:
— При цялото ни уважение към Серго ние не можем да превърнем ЦК на нашата партия в Президиум на ВСНХ. Централният комитет на нашата партия е ареопаг, в който имат свое място и стопанските дейци, и политиците, и военните служители, и дейците на културата. В Централния комитет трябва да имат свои представители всички сили на нашата партия. Особено младите сили.
Той застана пред Будягин.
— Трябва да се дръпнем встрани и да сторим път на хората от народа. Народът иска да вижда начело на държавата свои синове, а не нови пришълци, нови дворяни. Руският народ не обича дворяните. Историята на руския народ е история на борбата с дворянството. Руският народ е обичал Иван Грозни, Петър Първи, тоест именно онези царе, които са унищожавали болярите и дворяните. Всички селски движения, от Болотников до Пугачов, са били движения за добър цар и срещу дворяните.
Думите му очевидно бяха едно от обичайните за него исторически отклонения. Той познаваше историята, особено добре познаваше историята на църквата и на църковните ереси. Но това можеше да се разбира и така: именно старите кадри, такива като Будягин, са новите дворяни. Именно тях народът вече не ги иска.
Сталин продължи:
— Защо селячеството подкрепи революцията в централните губернии и не я подкрепи в отдалечените, в Сибир, да речем? В централните губернии селянинът знаеше какво е помешчик, дворянин, а в Сибир нямаше помешчици и дворяни. А когато довтаса дворянинът Колчак; тогава сибирският селянин подкрепи революцията.
Сталин гледаше Будягин. Очите му потъмняха, станаха кафяви. После застана до прозореца и така, с гръб към Иван Григориевич, каза:
— Но не всички младежи могат да бъдат смятани за нови сили. Веднъж през лятото минавах с колата по Арбат, гледам: на ъгъла застанали млади безделници с чуждестранни шлиферчета, смеят се. Пита се: кое им е по-скъпо — съветската родина или чуждестранният шлифер?
Заговори за младежите. Значи знае, че Будягин е ходатайствувал за Саша.
— Човек може да носи чуждестранен шлифер и да обича съветската си родина — каза Будягин.
— Така ли мислиш? — Сталин се обърна към него. — Аз не мисля ТАКА. МОИТЕ деца не носят чуждестранни шлифери, на МОИТЕ деца им харесва нашето, съветското. МОИТЕ деца няма откъде да вземат чуждестранни шлифери. Пита се: откъде ги намират ОНЕЗИ?
Може би има предвид Лена? Някой ехидно е подхвърлил: „Щерката на Будягин носи само вносни рокли.“ Сталин винаги придаваше значение на дреболиите, запомняше ги и ги пускаше в ход, когато искаше да покаже своята осведоменост, гордееше се с умението си да обобщава дреболиите, да прави изводи от тях.
— И аз съм облечен в чуждестранен костюм — каза Будягин, искаше да подчертае, че след като бяха живели десет години в чужбина, той и неговото семейство естествено си бяха купували дрехи оттам.
Сталин схвана намека, насмешливо разпери ръце.
— Е… Ти си ни деец от международен мащаб, къде ще се мерим с тебе?…
Той бавно се приближи до Будягин, неочаквано протегна ръка и докосна главата му.
— Съвсем млад си, чернокос, красив…
Будягин си помисли колко лесно може да падне главата, която Сталин докосна сега. Сталин отпусна ръката си, сякаш долови мисълта на Будягин, лека усмивчица отново се плъзна под мустаците му.
— Ти, Иване, открай време обичаш да спориш, непоправим полемист си…
Той пак отиде до прозореца, пак застана с гръб към Иван Григориевич, пак заговори:
— Ние обичаме нашата младеж, младежта е нашето бъдеще. Ала трябва да я възпитаваме. Младежта трябва да се отглежда, както градинар отглежда дърво. Не бива излишно да я ласкаем, да й се умилкваме, не бива да й прощаваме грешките…
Да, за Саша говори. Изтъква осведомеността си. Една малка част от нея. А когато потрябва, ще я покаже изцяло.
— …Не бива да се стремим към евтина популярност сред младежта — продължи Сталин. — Народът не обича вождове, които се стремят към евтина популярност. Ленин не я търсеше, не се разхождаше по улиците. Народът не обича вождовете празнодумци, я Троцки какъв дърдорко беше, ама какво остана от него?
Този камък беше по Киров. Киров ходи пеша по ленинградските улици, Киров е най-добрият оратор на партията. Какво се крие зад всичко това? Не, засега той няма да се откаже от Киров и Орджоникидзе. Още не му е дошло времето. Сега започва с него, проверява го като човек, близък с Киров и Орджоникидзе още от времето на отбраната на Астрахан и военните операции в Северен Кавказ, тъкмо затова го е извикал. Международните проблеми не го интересуват. Ако го интересуваха, щеше да го извика преди една година.
Както винаги, у Сталин го порази откровеността на оценките му за близки хора, убеждението му, че Будягин няма да им предаде тези думи. Дори един намек пред Киров или Серго за чутото тук щеше да опетни Будягин като интригант. Та нали Сталин не каза нищо лошо, само подчерта стремежа на Орджоникидзе да вижда в ЦК повече стопански дейци и с право изрази опасение за свободата и откритостта, с която Киров се разхождаше по ленинградските улици.
— Между другото — попита Сталин, без да се обръща — какъв човек е Кодацки? Май по едно и също време бяхте в Астрахан?
— Да, той ръководеше областното рибно стопанство. Сигурно и ти го познаваш, сега е председател на градския съвет в Ленинград.
Сталин се престори, че не е забелязал скритата язвителност на отговора, спокойно изрече:
— Кодацки е зиновиевец.
Будягин се учуди:
— Кодацки? Той се е изказвал против Зиновиев.
— Да, уж се изказваше… — съгласи се Сталин. — А когато ленинградските работници поискаха Троцки и Зиновиев да бъдат изключени от партията, другарят Кодацки не прояви голям ентусиазъм. Колебаеше се. По такъв въпрос! И тогава сам другарят Киров предложи да го освободим от длъжността секретар на
