скочи от коня и му я отне.
Люсиен отново възседна коня и излезе на открито, откъдето добре виждаше Базил, който преследваше единия пуяк. Брат му препускаше с всички сили, а пред него с отпуснати крила се носеше пуякът. И ловецът, и птицата бързо се изгубиха от погледа му. Люсиен потърси с очи Франсоа, но не го видя, тъй като пуякът го беше увлякъл в по-гористата част на прерията. Люсиен тихо се върна в лагера и седна да чака връщането на братята си.
Ловът на Базил се оказа по-продължителен, отколкото предполагаше, тъй като на него се падна най- голямата и силна птица. Първия път пуякът прехвръкна близо два километра, а когато се спусна на земята, се понесе с голяма скорост. Но Базил пришпори коня и скоро го настигна. Това се повтори три пъти, докато птицата вече не беше в състояние да лети. Все пак тя можеше още да тича и при изкачване на стръмни места се носеше по-бързо от коня, но при спускане Базил я настигаше. Това трая доста време, докато птицата съвсем се изтощи.
Тя се притисна към тревата и зарови главата и дългата си шия, като се надяваше, че така ще се скрие от преследвача. Ала той спря коня си и с верен изстрел я уби.
Базил скочи на земята, взе птицата и я привърза за краката към седлото, нещо, което не беше лесно — птицата тежеше около петнадесет килограма.
Ловът беше успешен, оставаше да се върне при палатката. Но Базил изведнъж разбра, че се е заблудил и съвсем не знае накъде да тръгне. Горичките, които го обкръжаваха от всички страни, бяха толкова еднакви, щото да се намери пътят по тях, беше съвсем невъзможно.
Трудно си представя човек какъв ужас е да се заблудиш в прериите! Даже най-силните и храбри хора, загубят ли се в тази безпределна пустиня, изтръпват от страх при мисълта за очакващата ги почти сигурна смърт. Случвало се е някои да полудяват при такива случаи. Помислете си какво трябваше да преживее нещастният Базил!
Той беше смел и хладнокръвен младеж, затова, без да губи присъствие на духа, започна внимателно да оглежда прерията, но все не можеше да намери мястото, където се раздели с братята си. Тогава се опита да вика, да стреля, но никой не му отговаряше. Неочаквано му хрумна щастлива мисъл.
— Как не се сетих по-рано! — извика той гласно. — Напред, Черни соколе! Още не всичко е изгубено.
Макар и малко запознат с прериите, Базил ненапразно беше ловец — той се досети, че трябва да опита да се върне по собствените си стъпки. Като обърна коня назад, скоро стигна до мястото, където уби пуяка. Тук спря за минута, като си припомняше от коя страна беше дошъл, когато преследваше пуяка, и продължи нататък, Следите, по които вървеше, станаха много объркани и често се преплитаха, така че конникът трябваше да прави големи кръгове и завои. Най-после за своя голяма радост излезе на прав път.
След като беше вървял около час, чу, че някой го вика, и видя Люсиен. С весел вик Базил препусна към него, ала отново се разтревожи, като не видя най-малкия си брат.
— Къде е Франсоа? — попита го Люсиен. Базил едва можеше да говори от вълнение.
— Но нима не се е върнал?
— Не — отговори Люсиен. — Мислех, че ще се върнете заедно и много се чудех защо толкова се забавихте.
— Боже мой, той е загинал! — в отчаяние извика Базил.
— Загинал? Как е загинал? — разтревожи се Люсиен, който реши, че Франсоа е бил нападнат от индианци или диви зверове. — Какво му се е случило, говори по-скоро!…
— Той сигурно се е загубил в прериите — отговори Базил. — Ти не знаеш колко е ужасно това! Аз също се заблудих, но успях да се спася, а бедният малък Франсоа навярно ще загине…
— Нима не си го виждал, откакто се разделихме? — попита Люсиен.
— Не, аз сам се заблудих и дълго търсих пътя за насам, докато най-сетне се сетих да се върна по собствените си следи. Но къде е Франсоа? Какво е станало с него?…
Люсиен също силно се безпокоеше. От думите на Базил разбра колко опасно е да се заблуди човек в прерията и мисълта за нещастието, сполетяло най-малкия брат, го хвърляше в ужас.
Базил се смяташе за виновник за станалото, тъй като предложи да гонят пуйките. Ала нямаше време за отчаяние, трябваше да го търсят.
— Какво да направим? — попита Люсиен. Надеждата да спасят Франсоа отново върна енергията и смелостта на Базил.
— Не е ли по-добре да останем тук? — предложи Люсиен, който се доверяваше на здравия разум на брат си.
— Не, това е безполезно. Аз се върнах по следите на коня си. Франсоа няма да се сети да направи това, пък и неговият кон е мустанг, а в прерията има много следи от мустанги. Само щастлива случайност може да го доведе. Трябва да го търсим по следите, но това ще бъде много трудно, има множество следи. Трябва да опитаме всичко, което е по силите ни. Твоята пушка пълна ли е?
— Да — отговори Люсиен.
— Ще гръмна аз, а след това ти. Първият изстрел ще го накара да се вслуша във втория.
Момчетата дадоха два изстрела, като чакаха по пет минути след всеки изстрел, но отговор нямаше.
— Значи той е много далече — забеляза Люсиен. — В тази местност звукът се чува на голямо разстояние.
— Да накладем огън — предложи Базил.
Събраха съчки и сухи листа, натрупаха всичко на висока купчина, която покриха със зелени клони и испански мъх. Когато всичко пламна, нагоре се издигна гъст дим. Братята стояха и мълчаливо оглеждаха прерията.
— Той навярно е много далече — каза Люсиен. — Този дим може да се види от петнадесет километра.
— Нищо чудно да е и по-далече. По време на лов често се случва.
— А може би и той търси собствените си следи!
— Едва ли. Още е неопитен и по-добре да не прави това.
— Защо? — попита Люсиен.
— Защото тогава по-трудно бихме го намерили.
— Вярно.
Момчетата замълчаха и дълго се вглеждаха в прерията с израз на ужас по лицата си.
— Все още го няма — с мъка произнесе Люсиен.
— Да. Отдавна би могъл да се върне, ако е видял дима. Да вървим да го търсим.
Братята тръгнаха към конете. Погледът на Базил падна върху Маренго и лицето му светна.
— Колко време изгубихме напразно! — извика той. — По-скоро на път, Люсиен!…
— Какво има? — учудено попита Люсиен.
— Не разпитвай, сетих се нещо. Но да не губим време, всяка минута е скъпа!
— Ще оставим ли Жанет?
— Разбира се, Франсоа може да се върне.
— А ако се върне, как ще разбере къде сме?
— Прав си. Дай ми молив и хартия. Аз ще му пиша, а ти вържи Жанет.
Базил написа следното:
Франсоа, ние отиваме да те търсим. Остани тук при Жанет.
След това закачи листа на видно място на едно дърво и скочи на коня си. Люсиен последва примера на брат си и тръгна след него, а Маренго затича след тях.
Глава седма
Момчетата тръгнаха към мястото, където за пръв път видяха пуйките. Оттук Франсоа беше завил наляво, но имаше толкова много конски следи, щото беше трудно да се различат едни от други.
— Чакай — извика Люсиен, — аз видях как Франсоа зави към гази горичка. Да отидем там, може би ще успеем да отделим следите му от другите. Те приближиха до дърветата, за които говореше Люсиен.
— Ти си прав — възкликна Базил. — Минавал е тук, ясно виждам следите му!
