Решиха да не го чакат и Хендрик даде знак за начало на лова.
XXIII
Лов на щрауси
Криейки се зад последните дървета, ловците установиха, че Конго има право: виждаха се две семейства щрауси — пет женски и два мъжки. Имаше още един мъжкар, който стоеше по-настрана. Перата на мъжките се различаваха от тези на женските толкова много, че човек можеше да ги различи от много далеч. Но това не беше така при малките птици, децата-мъжкари трудно можеха да бъдат отличени от майките им.
В този случай щраусите се виждаха много добре и ясно се различаваха пет женски и три мъжки.
По всичко личеше, че седемте от тях, които бяха заедно, нямаха никакво намерение да напуснат мястото си. Някои от тях пристъпваха важно-важно и понякога навеждаха глави, за да глътнат камъче или няколко зърна пясък. Или поне така можеше да се предположи, защото наоколо нямаше никаква растителност. Другите седяха на земята, подвили под коремите дългите си крака, ровеха из пясъка и вдигаха Огромни облаци прах, също като кокошките и пуйките през горещите летни дни. Самотният мъжкар полека се доближаваше до другите, кълвейки нещо от време на време.
Ловците ги наблюдаваха и крояха план как да ги обградят. Тъй като птиците се намираха далеч от разореното гнездо, можеше да се заключи по спокойствието им, че те нямат нищо общо с онова семейство, чийто баща бушменът беше убил предишната вечер, женските не биха се върнали на мястото на такава тежка загуба за тях.
Независимо дали беше така или не, скватерите бяха доволни от появяването им на това място, защото то беше много удобно за лов. Можеха да отрежат пътя на птиците за отстъпление към пустинята, като по време на заобикалянето се крият под дърветата.
Приеха следния план за действие:
Хендрик и Вилхелм, понеже техните коне бяха най-бързи, трябваше да минат през гората, да излязат на открито място от другата страна на птиците и да им отрежат пътя за отстъпление.
На Ханс и Аренд се падна да останат скрити в засада и да дебнат удобния момент. Малките Клаас и Ян трябваше също да останат скрити и да чакат заповедите на възрастните.
Шестимата потеглиха едновременно, едните надясно, другите наляво. Конго трябваше да върви заедно с Хендрик и Вилхелм, бързите му крака трябваше да му заменят коня.
Може би предстоеше интересен и сполучлив лов и Щеше да бъде възможно дори залавянето на едната от птиците жива, ако тримата ловци успееха да се приближат незабелязано откъм другата страна.
За осъществяване на този план беше нужно време и то достатъчно дълго. Ивицата, която бяха заели щраусите, беше най-малко пет километра широка. Тримата трябваше да изминат този път ходом, криейки се в гъстите храсталаци, и едва след това да излязат на открито място.
Като навлязоха в гъсталака, те трудно можеха да виждат какво правят щраусите. А нямаха и време, защото всяка минута беше ценна и трябваше да се използва. Само Конго хи позволяваше да се взира от време на време към мястото на птиците.
XXIV
Необикновеният щраус
И тъй, Конго наблюдаваше щраусите, доколкото му позволяваха ослепителните слънчеви лъчи. Той забеляза, че винаги, когато самотният мъжкар се приближаваше на няколко метра от другите, всички птици тревожно се изправяха, протягаха шии и се дръпваха назад. Но той не се отказваше, опитваше се отново да ги доближи, те пак се отдръпваха. Изглежда двете семейства птици се отнасяха много враждебно към дотегливия непознат.
Той обаче оставаше равнодушен към тази тяхна неприязън и продължаваше да приближава със същия малък успех. Постепенно придвижвайки се така, цялата група от птици беше описала голям кръг и се беше озовала отново на предишното си място. Но това придвижване беше извършено само от женските, а мъжките оставаха неподвижно по местата си. Единият от тях седеше на пясъка, а другият обикаляше около него с несигурни движения. След малко този, който седеше, се простря на земята и притихна. Другарят му приклекна до него, а към тях се присъедини и една женска.
Роден в места, където не се срещат щрауси, и почти незапознат с навиците им, зулусът не разбираше нищо от това, което виждаше. Може би всичко това бе някакво забавление за тях.
Не по-малко учудени бяха Ян и Клаас, които вече бяха пристигнали на определените им места. Същото забелязаха и Ханс и Аренд. Но и те не разбираха нищо от това, което се разиграваше в равнината.
Нямаха време дълго да размислят, защото вниманието им беше съсредоточено към мястото, откъдето трябваше да се появят Хендрик и Вилхелм след заобикалянето. След няколко минути вече ги видяха да излизат от гората от срещуположни краища и да тръгват един към друг, приближавайки към щраусите.
Едновременно с тях се показаха и другите петима ловци, включително и зулусът, и се запътиха към птиците.
Тук недоумението на всички стана особено голямо. Те бяха запознати с безкрайната предпазливост на щраусите и очакваха птиците да побягнат веднага, щом ги забележат. Но напротив, повечето от щраусите продължаваха да си седят спокойно или да лежат на пясъка. Само две женски проявиха безпокойство и затичаха нанякъде, но насреща им се бяха появили Хендрик и Вилхелм и те се върнаха на предишните си места. От мъжките прав беше само самотникът, но и той не проявяваше признаци на страх и не мислеше да бяга. Хендрик и Вилхелм се насочиха към него.
Щом доближиха на около триста крачки от него, се приготвиха да стрелят, но чуха предпазлив вик, перата на Щрауса се свлякоха на земята и пред изумените им погледи застана бушменът, с намазани с бяла боя крака.
Да, това беше Фацетане, любимецът на Клаас и Ян, облечен в кожата на щрауса, който беше убил предишния ден. Неговите пет или шест отровни стрели бяха Накарали птиците да стоят в онези странни положения, които ловците не можеха да си обяснят. Пет от птиците бяха вече мъртви или вече умираха. Само две успяха да избягат и то заради появяването на Хендрик и Вилхелм, което принуди бушмена да смъкне от себе си странните одежди. Само още един миг — и остроумният Фацетане щеше да бъде сполетян от участта на жертвите си. После той разказа, че увлечен от лова, изобщо не поглеждал наоколо и не се досещал какъв ловен план може да са разработили скватерите. Освен това, щраусовата маскировка му пречела да чува и да вижда и той съвсем случайно забелязал опасността, която го заплашвала.
Ловците наобиколиха бушмена и се смяха до сълзи от вида му, а Фацетане, горд от успеха си, гледаше тържествуващ.
XXV
Блесбоки и бонтебоки
На другата сутрин малкият керван потегли на североизток. Нужни им бяха две денонощия за преминаване на безводната пустиня. Ловците, за разлика от воловете, нямаше много да страдат от жажда, защото се бяха погрижили да напълнят с вода няколко буренца. Част от водата беше предназначена за конете. Но въпреки това, и хората, и животните трябваше да понесат мъчителен преход, защото сухият въздух и горещината бяха толкова нетърпими, че и най-доброто разхладително питие не можеше да засити жаждата им за повече от няколко минути.
След като понесоха тези тежки изпитания, ловците навлязоха в една местност, която по нищо не напомняше преминатата безводна пустиня. Това беше широко плато, заобиколено от планински върхове със странни форми, кръгли или заострени, или пък съвсем плоски.
Тази местност напомняше високите равнини в Кордилерите на Америка, но по геологическия си строеж беше по-близка до мексиканските планини.
Всички върхове бяха почти еднакво високи, някои бяха напълно лишени от растителност, други, напротив, бяха покрити с гъсти гори, чак до върха, чийто бял кварц бляскаше на слънцето. Многобройните долини между тях, различни по големина и форма, бяха покрити с трева, която изглеждаше като току-що окосена или опасана от животни. И наистина тук живееха грамадни стада тревопасни, които предпочитаха нискораслата възсолена трева на тези долини пред меката, пухкава трева по южните склонове на Оранжевата река. На много места в тези долини има солени наноси и заради тях тревата изглежда като
