глупави и вашата сестра ще оцени по-добре честта, която искам да и окажа. А за да ви спася, пожелайте ми успех!
Раздразнен от отказа на брата, Урага реши на всяка цена веднага да получи отговора на сестрата.
Без всякаква церемония той влезе в палатката на Адела и с тон, който не допуска възражение, заповяда да се отстрани Кончита. Адела изпълни желанието му, а после обърна към него отслабналото си, измъчено лице.
— Сега, дон Урага — каза тя, обяснете ми защо ви беше нужно да останете с мен насаме?
— Моля ви, сеньорита, да не говорите с мен с такъв тон. Идвам като приятел, макар че известно време действах по отношение на вас като враг. Но в оправдание мога да кажа, че аз изпълних само заповедта на началството?
— Сеньор, вие вече неведнъж се оправдавахте с това — промълви тя, като го гледаше с недоверие. — Мисля, че вие дойдохте тук за нещо друго.
— Познахте. Но не мога да се реша да го изкажа от страх да не ви разстроя.
— След това, което стана, чудно ми е, че вие можете да се грижите за това — Когато произнасяше тези думи, тя цялата трепереше въпреки усилията си да изглежда спокойна.
— Доня Адела, моят дълг ме застави да арестувам брат ви, а сега трябва да изпълня присъдата на местните военни власти и да го екзекутирам.
— Света Богородице! — извика тя, като пребледня. — Истина ли е?
— Да.
— Полковник Урага, вие няма да изпълните жестоката присъда. Та това би било просто убийство! Няма да опетните душата си с подобно престъпление.
— Трябва да се подчинявам, доня Адела.
— Бедният ми брат! Пощадете го! Нима не можете да го спасите?
— Мога.
— И ще го спасите?
— Ще го спася…
Той произнесе думите с такава готовност, че по лицето й се изписа израз на благодарност. Но тъкмо направи движение да хване ръката му, когато изведнъж разбра по израза му, че той още не е дал обещание, още не е довършил фразата си. И действително прибави:
— Но при едно условие…
Всичката й радост изчезна. Тя твърде добре го познаваше, за да не се съмнява, че условията ще бъдат тежки.
— Какво е то?
— Вашето съгласие да станете моя жена. Това е всичко, за което ви моля — продължи все по- страстно. — Обичам ви с всичката сила на душата си, обичам ви от много години. О, сеньорита, бяхте още момиченце, когато аз, младеж, син на прост земеделец, вече ви обичах, без да смея да повдигна очи към вас! Но сега моето положение е друго. Имам голямо състояние и високо положение. И това ми дава право да си избера жена от аристократичните семейства на Мексико, дори вас, сеньорита, в краката на която падам. — И той се отпусна пред нея на колене, очаквайки нейния отговор.
— Доня Адела — продължи с молещ глас, — ще направя всичко за вашето щастие, всичко, което е по силите на мъжа! Спомнете си за брата си! Рискувам живота си заради неговото спасение. Току-що говорих с него и той се съгласи да станете моя жена.
— Вие ли казвате това? — с недоверие попита тя. — Не вярвам и няма да повярвам, докато не чуя думите от брат си.
Бързо премина край коленичилия Урага и преди той да успее да протегне ръце и да я задържи, тя изскочи от палатката. Когато се затича след нея, тя вече стоеше на колене пред лежащия си брат и го прегръщаше.
— Дон Валериан — обърна се към пленника побеснял Урага, — настоявам сестра ви да ви предаде съдържанието на разговора ни с нея. Иначе сам ще направя това.
— Сестра ми ми съобщи всичко, дори вашата лъжа, с която сте се опитали да я убедите.
— Стига, сеньор. Постъпих честно, като открих цялата истина. Обичам доня Адела много отдавна, това ви е известно. И какво искам аз? Да стане моя жена! И когато вие станете мой шурей, за мен ще бъде радост и дълг да ви покровителствам.
— Това никога няма да стане — твърдо произнесе Миранда.
— Мнението на сестра ви такова ли е? — попита Урага, без да сваля очи от Адела.
Като знаеше или предполагаше, че ако откаже, веднага ще убият брат й, младата девойка не се решаваше да произнесе съдбоносното „не“.
Дон Валериан разбираше какво става в душата на сестра му и още веднъж произнесе:
— Мила сестро, не се грижи за мен! Хиляди пъти предпочитам да умра, отколкото да те видя жена на този подлец.
— Безумец! — изсъска Урага. — Е, щом е тъй, умри! А след твоята смърт тя ще стане моя любовница!
Миранда от негодувание се дръпна с цялата си сила, разкъса въжетата, скочи на крака и преди Урага да успее да се опомни, той му взе сабята. Чак когато замахна, Урага отскочи настрана. Миранда се хвърли след него, но почти веднага бе обкръжен от войници начело с Роблес.
Безумна мисъл се мярна в главата на Миранда.
— Адела — обърна се той с молещ глас към сестра си, която го прегръщаше, за да го защити от войниците, мила сестро, да умрем заедно!
Адела разбра смисъла на думите му.
— Да, Валериан, да умрем! Света Богородице, приеми нашите души! — шепнеше тя.
Сабята вече беше издигната над главата на девойката… Още миг, и тя би била убита, а след нея и той. Изведнъж любящата и предана Кончита с отчаян вик се хвърли към тях и задържа ръката на брата.
Войниците веднага го хванаха, обезоръжиха го и отново го вързаха, а Адела отведоха в палатката, като поставиха усилена стража.
XXVI
Докато ставаха току-що описаните събития в лагера на Урага, рейнджърите бързаха да стигнат до него, всички обзети от нетърпение по-скоро да се разправят с Урага и да освободят пленниците.
Но въпреки желанието им, те бяха принудени да се спрат, виждайки прострян на земята човек. Слязоха от конете и се приближиха да го разгледат. На трупа не се виждаха никакви знаци на насилие и по всяка вероятност той заедно с мулето му бяха довлечени от скорошния порой. Като прегледаха дрехите му, те намериха в джоба му запечатано писмо, адресирано за Барбато. Понеже беше написано на испански, никой освен Франк не можеше да го прочете. Ето какво пишеше:
„Сеньор Барбато, щом получите това известие, съобщете го на своя вожд Лисардо. Кажете му да ме срещне на същото онова място, където се видяхме с него последния път. Достатъчно е да вземете 20 — 30 души. Ще ме намерите с малък отряд войници, няколко жени и двама пленници. За жените не се грижете, вашата работа са мъжете. Нападнете лагера, щом го видите. Няма да срещнете никаква съпротива, понеже освен двама вързани пленници няма да има никой в лагера. Обяснете на вожда, че те веднага трябва да бъдат убити, и сами надзиравайте тази работа, за да не стане недоразумение. А аз от своя страна ще се постарая колкото е възможно по-добре да ви възнаградя.“
Когато рейнджърите научиха съдържанието на писмото, негодуванието им достигна краен предел. Макар че в него не се споменаваха имената на жертвите, те не можеха да не се досетят за кого ставаше дума. Също така не се усъмниха нито минута, че негодникът Барбато, до когото беше адресирано писмото и на когото се възлагаше да „надзирава“ убиването на Миранда и доктора, не беше никой друг освен ренегатът мексиканец, който отдавна бе им съобщил името си, без да подозира тогава, че то ще стане причина за смъртта му. Рейнджърите даже не му дадоха време да каже нещо за свое оправдание и го обесиха на най-
