близкото дърво.
XXVII
Разстроен, опечален и ядосан Урага се върна в палатката си, повика Роблес и изля върху него всичката си злоба за несполуката на съвета му.
— Сега ще ви разкрия моя план, за който ви намеквах, когато вие тъй неразумно ме посъветвахте. Преди да дойдем тук, аз подготвих много неща. Помните, че казах, че няма да взема на врьщане със себе си пленниците, а ще ги убия тук? За тази цел се обърнах към известния за вас Лисардо, вожд на тенаво, но тъй, че той да няма от мене лично никакви заповеди.
И Урага разказа на адютанта всичко, което читателят знае от писмото му до Барбато.
— Сега, г-н адютант, надявам се, вие ме разбрахте?
— Съвършено! Но колко ловко сте наредили всичко!
— Именно ловко — с отвратителна гримаса потвърди Урага.
Като се върна към своя предишен, жесток план, Урага нетърпеливо чакаше неговото осъществяване.
Излезе от палатката и тръгна към мястото, където беше разположен нощният пост. Приближи се до далекогледа и започна да наблюдава с него. Тъкмо когато искаше да го остави, изведнъж забеляза конник с муле. Вгледа се внимателно и позна единия от пратениците си до Барбато.
— Какво означава това? — прошепна той. — Защо се връща сам и къде е Педрильо?
В това време се доближи Хосе.
— Къде е Педрильо? — попита загрижено Урага.
— Удави се — отговори Хосе. — Водата го отнесе по време на урагана. Горкият Педрильо!
Урага се замисли. Неговият добре скроен план очевидно рухна.
— Но вие нали стигнахте до мястото, където са разположени тенаво?
— Да, господин полковник, но Педрильо не можеше да предаде писмото нито на Лисардо, нито на Барбато, понеже те и двамата са убити. Голямо нещастие постигнало племето тенаво. Белите избили техните воини. Цялото племе е в траур; жените са се намазали с черна боя и си остригали косите. Спасените воини не излизат от жилищата си.
— Педрильо предаде ли им писмото?
— Да, но те не можеха да го прочетат, затова той им разказа съдържанието му. Te отказаха да изпълнят вашата заповед. Много са наплашени, чакат ново нападение и се готвят да бягат.
Без да изслуша последните думи на Хосе, Урага бързо тръгна към лагера. Планът му се провали, трябваше да се измисли друг.
В първия момент на обзелото го отчаяние и разочарование Урага искаше да излее злобата си върху Миранда, като го убие моментално. Но после размисли и заповяда да изпратят при него адютанта.
— Седнете, приятелю — каза той на влизащия Роблес. — С вас трябва да представляваме военен съд. Моят план, за който ви говорих, не се сбъдна и аз трябва да прибягна до друг способ, за да постигна същата цел. Надявам се, вие няма да ми противоречите и във всичко ще се съгласите с мен?
— Разбира се, господин полковник.
— И тъй, обявявам заседанието на съда за свършено и изнасям присъдата на изменниците на правителството. Ние единодушно ги осъдихме на смърт. Сега остава само да изпълним присъдата. Повикайте сержанта.
— Сержант — каза Урага, — предстои ви важна работа. Според свидетелствата, които притежаваме, ние, лейтенант Роблес и аз, осъдихме полковник Миранда и доктор Просперо, и двамата, като изменници. Осъдихме ги на смърт. Заповядайте на хората да напълнят пушките си и да бъдат готови за изпълнение на присъдата. Всичко да бъде готово след десет минути и тогава ми доложете! Ще бъда зрител на тази добра комедийка! — обърна се той към адютанта.
И като се разсмя на отвратителната си шега, негодникът излезе от палатката.
XXVIII
Червените лъчи на залязващото слънце осветиха гребена на Кордилерите. Като червени потоци кръв се леят те между стърчащите скали, които ограждат долината Аламо, където е разположен отрядът на Урага.
В лагера стават бързи приготовления за гнусната комедия — изпълнение на съдебната присъда.
Двете палатки по старому стоят на известно разстояние една от друга. До тази, в която се помещават девойките, стои часовой и платнената врата е здраво завързана.
В израза и позата на войниците, които стоят малко по-далеч, се забелязва очакване на нещо и очевидно на нещо страшно. Всички са тихи и мълчаливи. Знаят, че се готви военна екзекуция, или по-право, просто убийство.
Жертвите на екзекуцията са привързани за дърветата. Няма нужда да казваме имената им. Читателят без съмнение знае кои са те.
Пред тях на разстояние на повече от десет крачки са разположени в редица десет души улани; зад тях стоят Урага и адютантът. Първият сам трябва да даде командата за стрелба и на лицето му играе злорада ликуваща усмивка. Горе над скалата се вие орляк врани. Настъпва мъртва тишина, такова затишие, каквото има само пред първия гръмотевичен удар. Птиците в небето, хората и конете на земята, всичко еднакво затихва.
Само след секунда войниците, по заповед на началството, ще разстрелят двама свои подобни, при което всеки от тях знаеше, че и двамата са невинни, че ги карат да извършат убийство. И все пак ръката на никого няма да трепне, у никого няма да мръдне в сърцето добро човешко чувство. Te са приучени на сляпо подчинение.
— Готви се! — изкомадва Урага. Карабинерите се вдигнаха.
— Цели се!
Войниците чакат с пръсти върху спусъците, думата „Бий!“ Тази дума отдавна вече гори устните на Урага, но преди той да успее да я произнесе, се чу залп, който се разнесе от гръмкото ехо по долината, и цялото пространство около пленниците се напълни с дим.
И още не е затихнало ехото, а Урага вече вижда, че целият му отряд, като подкосени класове, лежи на земята.
При вида на падащите войници Урага се вкамени от ужас и страх. Отначало му се стори, че се яви страшна буря и светкавица уби неговите улани. Но не, не е това. До него пристигаха почти непрекъснати изстрели и същевременно се приближаваха десетки гласове и тропане на коне… Преди да успее да се опомни, преди да успее да се спусне да бяга, той бе ограден от рейнджъри и видя пред себе си най- страшния си враг Франк Хамерсли! Още миг, и той бе вързан, както и Роблес.
Като привършиха с враговете, Франк и Уолтър се хвърлиха към палатките и като разбраха, че пленниците се намират в онази, пред която стоеше часовой, прерязаха въжетата на вратата и в същия момент излязоха две млади девойки. Едната от тях се хвърли на гърдите на Франк, другата — в обятията на Уолтър. По време на трогателната и радостна сцена отзад се приближиха двама души, спасени тъй неочаквано и чудесно от смъртта. Това бяха полковник Миранда, и доктор Просперо. Като видя брат си, Адела извика, отскубна се от обятията на годеника си и се хвърли към Валериан, с когото преди малко искаше да раздели смъртта, за да се избави от застрашаващия я позор. Хамерсли горещо се прегръщаше с доктора.
XXIX
Пак изгря слънцето над Ляно Естакадо и позлата тъмните базалтови скали около долината, Аламо.
На издадените зъбери, над мястото, избрано от Урага за лагер, бяха накацали цял орляк черни врани, подушили плячка. От време на време тяхното зловещо грачене нарушаваше безмълвието на още спящия лагер.
