С изключение на палатките, които продължаваха да стоят на същите места, и телата на убитите, неприбрани още от вчерашния ден, всичко в този лагер е променено.
Под дърветата лежаха вързани Урага и Роблес.
Малко по малко лагерът се събуди. Ето цяла група рейнджъри поведе на водопой конете и мулетата, други под председателството на Уолтър много оживено обсъждаха някакъв въпрос. Колкото и да е интересна тяхната беседа, те не очакват нито Франк, нито полковник Миранда, понеже знаят, че и двамата през всичкото време стоят в палатката със сестрата и годеницата. С тях неотлъчно стоят Кончита и доктор Просперо.
— Приятели — пита Уолтър рейнджърите, — какво решихте за Урага и неговия съюзник Роблес: да ги обесим или да ги разстреляме?
— Разбира се, да ги обесим! На кучетата — кучешка смърт!
— Добре. А къде да ги обесим?
— На същите онези дървета, до които те искаха да разстрелят полковник Миранда и доктора.
— А кой ще ги издигне? — попита, капитан Гайн. — Аз зная, приятели, че това не е особено почетна длъжност, но все пак мисля, че между вас ще се намерят желаещи.
— Аз съм съгласен! Аз съм съгласен! — викаха едновременно десетки гласове.
В дадения случай рейнджърите без никакво угризение на съвестта се съгласяваха да изпълнят тази срамна длъжност. Всичко онова, което им беше известно за престъпните дела на Урага и Роблес беше толкова възмутително и безчовечно, че те не чувстваха към тях ни най-малка жалост. Напротив, според техните понятия им се струваше, че да вземат каквото и да било участие в наказанието на тези подлеци, беше тяхна свещена длъжност.
Капитан Гайн прегледа всички приготовления и се отдалечи, като възложи наблюдението на изпълнението на смъртната присъда на Уолтър.
— Доведете престъпниците! — извика последният.
Няколко рейнджъри отидоха за тях. В своите някога блестящи, но сега разкъсани и мръсни мундири, изцапани с кръв, те представляваха печална картина. Приличаха на ранени вълци, попаднали в капан, но се държаха различно. Роблес се показваше равнодушен и в същото време непокорен, а Урага — смазан и уплашен.
Известно време двамата стояха мълчаливо, без да молят за пощада, като разбираха очевидно, че молбите им биха били напразни. И действително, по лицата на окръжаващите ги хора тъй ясно беше напечатана думата „смърт“!
Всичко беше готово и чакаха само последната команда на Уолтър.
Настъпи дълбока тишина. Сякаш се чуваше биенето на сърцата на осъдените. И изведнъж това безмълвие бе нарушено от вик, който се изтръгна от устата на Урага.
В последната минута страхливото му сърце не издържа. Реши да моли за пощада полковник Миранда, на който причини толкова зло и мъки. И той с отчаяние викаше.
Като чу името си, дон Валериан изскочи от палатката, след него сестра му, Хамерсли и докторът. Всички се спряха пред ужасното зрелище. Te дори и да искаха да спасят Урага, беше вече късно. Чуха се думите на Уолтър:
— Смърт на негодниците! — и преди някой да успее да произнесе макар една дума, двамата осъдени увиснаха между небето и земята.
XXX
Нашата драма завърши с поредната кървава сцена. Твърде много кръв! — ще кажат читателите. Но писателят не може да бъде отговорен за това, когато е писал само истината онзи, който се съмнява в неговата правдивост и е готов да го упрекне в излишна фантазия, нека вземе тексаските вестници от онова време и тогава ще му повярва.
Сега ни остава да кажем само няколко думи. Полковник Миранда, Адела, Хамерсли и доктор Просперо, придружени от Уолтър и Кули, отидоха в Съединените щати, в Кентъки.
Скоро след пристигането им стана венчавката на Адела Миранда с Хамерсли и на Уолтър с Кончита.
Но коя е тази млада и красива девойка, която с такива влюбени очи гледа дон Валериан? Това е сестрата на Хамерсли, която току-що се сгоди с Миранда.
Също тъй скоро, както едно време в безплодната равнина Ляно Естакадо се запалиха от взаимна любов сърцата на Адела и Франк, така сега се обикнаха Валериан и красивата сестра на Хамерсли, с която той се запозна при пристигането си в щата Кентъки.
Нека се пренесем в Ню Мексико, в този оазис сред огромна безплодна равнина, разположен тъй близо до Албукерке и тъй безкрайно далеч от всяка цивилизована страна.
На верандата на красива къща седи с цигара в уста щастливият и спокоен стопанин, полковник Миранда. До него са красивата му жена и Адела. Имението на Адела и нейния мъж Хамерсли се намира много далеч от тук, но те и двамата гостуват у полковник Миранда.
В имението на дон Валериан се засели и Уолтър с Кончита. Излишно е да прибавяме, че доктор Просперо не се раздели с приятелите си, с които понесе толкова страдания, и радостта и щастието на които сега споделяше.
От верандата се виждат около двадесет бели фургона, които съставляват кервана на Хамерсли. Коларите са се разположили безгрижно на почивка, понеже бе настанало време, когато нямаше опасност от вражеско нападение.
Войната изчисти страната и развяващото се над нея ново знаме е символ на законност и справедливост.
Информация за текста
© 1992 Т. Ненова, превод от английски
Thomas Mayne Reid
Сканиране: Светослав Иванов, 2008
Разпознаване и редакция: crecre, 2008
Публикация
Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)
Второ издание
Под общата редакция на Пелин Пелинов
Редактор Мария Арабаджиева
Художник Георги Гаделев
Технически редактор Димитър Матеев
Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.
Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.
Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.
Формат 84?108/32. Техническа поръчка № 21118.
Цена 14,96 лв.
Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“
Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
ISBN 954-8043-05-X
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8737]
Последна редакция: 2008-07-19 10:48:14
