без сърце и не оцени приятелството и искрената привързаност. Когато заблудата падна от очите му, беше твърде късно… Беше изгубил и онази, която украсяваше с измислени и несъществуващи добродетели, и другата, която му беше истински скъп приятел.
И той отправи към седящата пред него Нети внимателен и питащ поглед.
— Говорите твърде загадъчно — каза леко изчервена тя, — а аз не съм много силна в гатанките.
Преди това потърси с пръсти нежната верижка, която висеше на шията й, и хвана с малката си ръка медальончето, което беше закачено за нея.
— Признайте ми, беше ли много огорчен господинът, когато изгуби приятелството на момичето, а в порасналата госпожица срещна студенина? Тя наистина е лекомислена и безжалостна, нали?
— Така е — отговори той с едва прикриван гняв, — лекомислена и безжалостна! Защо, вместо да разсее недоразумението, тя продължава да се шегува и да се подиграва с едно истинско дълбоко чувство? Така, както си играе с играчката, закачена на тази верижка!
Едва сега тя намери ключ към трудната задача и разбра, че вече не може да се измъква с неразбирането, което показваше досега.
— Но защо така? Аз много ценя тази, както благоволихте да я наречете, играчка, защото съм я получила от приятеля си.
Франк трепна така, като че ли го прониза стрела на сиукс.
Последната й дума го промени отново.
— Мис Дашууд! — извика той. — Ще бъде ли твърде нескромно, ако попитам какво държите в ръката си?
— Няма да е нескромно — каза тя и стисна още по-здраво медальончето. — Това е дреболия, която няма никаква цена във вашите очи и сигурно не струва повече от откъснато медно копче.
Последните й думи бяха произнесени с такава закачливост, че Армстронг нямаше друг изход, освен да стане още по-настоятелен.
— Все пак съм много любопитен и искам да видя тази играчка — каза той, като се наведе над ръката й. — Позволете ми в името на старото приятелство… — шепнешком продължи младият човек, сякаш споходен от неочаквана догадка.
Думата приятелство му се стори слаба, но вече нямате време да я замени с по-подходяща. Беше успял да разтвори ръката й.
И видя едно блестящо медно копче.
Сърцето му заби непоносимо силно. Обладаха го и угризения на съвестта, и негодувание към самия себе си, и безкрайна радост.
— Нима! — изтръгна се от гърдите му. — Вие пазите това за спомен от мен толкова време?
Тя склони светлорусата си глава към него и мълчанието й беше по-красноречиво от всякакви думи. Ръката й остана в неговата.
— Мила Нети! — каза той. — Това е повече, отколкото съм заслужил! Кълна се, пялата ми любов е само ваша! Ще можете ли да ми простите старата ми заблуда?… — И бихте ли приели моето име и моя живот?
— Уви — каза тя през сълзи, — длъжна съм по неволя да се съглася, защото нямам сили да произнеса „не“… Помните ли, аз ви предлагах да си вземете това копче, а вие отказахте. Тогава го запазих за себе си. Това е всичко!
Като по сигнал след тези думи вратата се отвори и влезе полковникът. След него вървяха мисис Сейнт Ор и капитан Джим.
Франк не изпускаше ръката на Нети. Той побърза да я заведе при тях и преди още да ги поздрави, произнесе с разтреперан от вълнение глас:
— Господин полковник, госпожо, можете да ме поздравите! Имам щастието да ви представя бъдещата госпожа Армстронг!…
— Ето на! — извика Джим. — Знаех си, че така ще приключи всичко.
— А не ви ли казвах аз, че тази малка госпожица ще бъде истински щастлива един ден — каза полковникът весело.
— Това е точно така, но трябва да се съгласите, че без помощта на моята военна хитрост кълбото все още щеше да си бъде цяло.
Удивлението на Армстронг от тези думи беше безкрайно и той се успокои едва когато напълно се убеди, че в случая не е необходимо да проявява ревност. Капитан Джим първи го поздрави, и то така искрено, че не можеше да има и най-нищожна причина за недоразумение.
— Щастлив съм, скъпи приятелю, че си тук — не преставаше да говори той, — защото вече се бях приготвил да ти сложа крак… Нищо, всичко завърши много добре, а за мен остана само една възможност — да се утеша… А кога ще е сватбата? Ако ви потрябва кум, можете да разчитате на мен.
Капитанът, както се оказа, наистина действаше по военному. Когато след месец полковник Сейнт Ор и капитан Армстронг бяха призовани във форт Лъки, гарнизонът беше наистина щастлив да зачисли в своите списъци и изящната млада мисис, която преди се беше появявала там само като гостенка.
Не ни остава друго, освен към пялата тази история да прибавим, че бляскавата Джулиет все още е неомъжена. Тя спазва от благоприличие траур известно време, но след това мястото на Корнелиус не се зае от друг. Носят се най-ужасяващи слухове за финансовите операции на съдията Брентън и може би точно те въздържат горещите поклонници на богати девойки.
Дъщерята на утрото, сестрата на Макдиармид, се засели заедно с майка си в Квебек, където основа болница за индианци в памет на своя брат. Това сега поглъща цялото й внимание.
Евън Рой се завърна в Шотландия и живее в порутена малка крепост, както се и полага на една последна издънка на стара и прославена фамилия.
Капитан Сейнт Ор си остана ерген. Той се кандидатира заедно с мисис Пейтън да стане кръстник на второто дете на Франк Армстронг. Първото, както му е редът в този полк, го кръстиха комендантът и неговата съпруга.
А колкото до Марк Мегер, той доста отдавна публикува в „Хералд“ пълния разказ за своето пътешествие до лагера на сиуксите и истинската, макар и невероятна история за Макдиармид.
Информация за текста
© 1992 Иван Андрейчин, превод от английски
Thomas Mayne Reid
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
МАЙН РИД. ЗЛАТНАТА ГРИВНА
Роман
Превод: Ив. Андрейчин
Редактор: Паруш Парушев
Илюстрация за корицата: Емилиян Станкев
Художник-редактор: Лили Басарева
Коректор-стилисти: Лидия Ангелова, Людмила Антонова, Борислав Зонгов
Графично оформление: Стефан Узунов
Цена 10,98 лв.
„Тренев & Тренев“ ООД, София, 1992
с/о Jusautor, Sofiа
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4619]
Последна редакция: 2007-12-27 18:22:50
