като при въртене и прашка, сякаш във въздуха се развива дълга змия.
Къхуун я вижда през оредяващия дим. Тя лети към него. Той няма време да дръпне повторно спусъка. Няма време да избегне примката на ласото. Чувствува как то обгръща раменете му, чува злокобните думи:
След това не чувствува, не вижда и не чува нищо. Той е повален от седлото и загубва съзнание при падането си на земята.
Глава XCVIII
ОЩЕ Е ЖИВ!
Убиецът лежи проснат като мъртъв на земята. Ръцете му са свързани с въже от сурова кожа.
Но човекът, който го улови, е недоверчив. Струва му се, че пленникът е само припаднал, а може и да се преструва. За да се увери той не слиза от седлото и продължава да опъва ласото.
Дорестият кон, който се подчинява на волята му, стои до дънера на едно дърво, готов всеки миг да се върне назад или да се втурне напред.
Картината е страшна, но не и необичайна за тези земи на кървави схватки, покрай дългата граница на Тамаулипас и Тексас.
Често, много често виещият се във въздуха лешояд наблюдава с радост такива сцени, които му обещават пиршество.
И сега дори десетина хищни птици кръжат във въздуха, привлечени от изстрела. Голите им вратове се протягат в нетърпеливо очакване на пира.
Само с едно смушване на шпорите човекът на коня може да им достави желаното пиршество.
— Заслужава си го негодникът — мърмори ловецът на мустанги. — Господи! Само като си помисля какво престъпление е извършил! Убил собствения си братовчед, а след това отрязал главата му! Няма съмнение че е виновен. Но защо? Само господ и той ако е жив, знаят това.
— Моето мнение по този въпрос е такова: той я обича. Възможно е брат й да се е изпречил на пътя му. Но защо и как? На този въпрос трябва да се отговори; а само той може би е в състояние да отговори.
— Грешите, момко — намесва се глас, който прекъсва монолога на Морис. — И друг може да отговори, ако искате — старият Зеб Стамп. Ама сега не му е времето, пък и мястото не е удобно. Трябва да го заведем при дъба, та да получи каквото си заслужава. Уф, какъв е грозен! Пада му се да го помъкнем малко с ласото, та съвсем да погрознее. Ама хайде!… Не е наша работа да отмъщаваме за Хенри Пойндекстър. Регулаторите знаят доста нещо вече и ще се погрижат за него.
— Но как ще го върнем? Конят му избяга.
— Лесна работа, мистър Джерълд. Припаднал е малко; а може и да се преструва. Ама лесно ще го свестя. Ако не може да стъпва на копитата си, ще го пренеса. Кобилата ще го занесе. До гуша ми дойде да яздя, па май и на кобилата й дотегнаха шпорите ми. Та ще се върна пешком. А кобилата ще дам на мистър Кеш Къхуун. Ако се преструва, ще го вържа на седлото като чувал. E-е, почва да мърда. Скоро ще се свести и сам ще се качи на кобилата.
— Дигай се! — продължава Зеб, като хваща Къхуун за яката и го разтърсва здравата. — Дигай се! И тръгвай! Трябваш ни. Един човек иска да си поприказва с тебе.
— Кой? Къде? — запитва пленникът, като идва полека на себе си и се оглежда наоколо замаян. — Кой иска да поговори с мене?
— Аз например, пък и…
— О! Това било Зеб Стамп и…
— Мистър Морис Джерълд — ловецът на мустанги. Май и по-рано си го виждал. И той иска да си поприказва с тебе. Па и на други хора им се иска да се върнеш във форта. Затова по-добре става и тръгвай с нас!
Нещастникът става на крака и открива, че ръцете му са вързани с ласото.
— Конят ми! — извиква той, като се оглежда. — Къде е конят ми?
— Само рогатият знае. Сигурно се е върнал вече откъдето си е — в Рио Гранде. След такова препускане размяната май няма да му хареса и той ще е решил да си поотдъхне по родните пасбища.
Къхуун поглежда изненадано стария ловец. Размяната! И това знае.
— Хайде — продължава нетърпеливо Зеб. — Не трябва да караме съда да чака. Готов ли си?
— За какво да съм готов?
— Първо, за да се върнеш обратно с нас. Второ, да застанеш пред съда.
— Да се изправя пред съда ли?
— Да, мистър Кеш Къхуун.
— По какво обвинение?
— За убийството на Хенри Пойндекстър — вашия братовчед.
— Лъжа! Долна клевета! И всеки, който казва, че…
— Затваряй си устата! — извиква Зеб с повелителен жест. — Само си хабиш дъха, а той ще ти потрябва. Хайде! Готви се да тръгваш! Съдията чака, съдебните заседатели чакат, правосъдието също чака.
— Няма да се върна — упорствува Къхуун. — Какво право имате да ми заповядвате? Нямате разрешително за арест!
— Нямам ли? — прекъсва го Зеб. — А това какво е? — добавя той, като посочва пушката си. — Това ми е разрешителното. По-добре престани да дрънкаш, защото хич не ми е по волята. Избирай, мистър Кеш Къхуун! Или се качвай на старата кобила и тихомълком тръгвай с нас, или ще те вържем като бала със стока и пак ще те заведем. Кълна се!
Къхуун не отговаря. Той поглежда отчаяно ту към Стамп, ту към Джерълд, ту обръща крадешком очи към револвера, който се подава от горния джоб на палтото му. Двойник на револвера, който изхвръкна от ръката му, когато ласото го омота.
Капитанът се опитва да достигне този револвер, но ласото му пречи; а може би се отказва от намерението си, защото Зеб многозначително вдига пушката си.
— Бързо! — извиква ловецът. — Качвай се, мистър Къхуун. Ето кобилата чака.
Като кукла, движена от конците на артиста, бившият капитан от кавалерията изпълнява заповедите на ловеца. Постъпва така, защото иначе го чака неизбежна смърт.
Той се качва на седлото и без да се съпротивява вече, оставя да го отведат.
Зеб върви начело пеша. След него, на разстояние една юзда, е кобилата. Накрая язди замислено ловецът на мустанги. Той мисли по-малко за човека, свързан с края на ласото му, отколкото за девойката, чиято самоотверженост бе обвързала сърцето му със златна верижка, която само смъртта би могла да разкъса.
Глава XCIX
ОПИТ ЗА УБИЙСТВО И САМОУБИЙСТВО
След второто неочаквано прекъсване съдът е възстановил работата си под големия, вечно зелен дъб.
Свечерява се и косите слънчеви лъчи осветляват мястото под зеления свод на дървото. Но тези лъчи не са златни, както през деня, а зловещо червени — небето изглежда разгневено. Приближава буря. Тя е сякаш външен израз на чувствата на зрителите, които гледат мрачно и навъсено. Като че гневът на небето идва да подкрепи техните земни страсти.
Тези смръщени погледи не са насочени вече към Морис Джерълд. Той е свободен и сега е само свидетел. Мястото му е заето от Касий Къхуун.
Това е единствената промяна.
Съдията е същият, съдебните заседатели са същите, същите са и зрителите. Но сега чувствата им към подсъдимия са различни.
И дума не може да става дали е виновен или не. Вината му е установена и не оставя никакво съмнение. Веригата от обстоятелства доказва необоримо кой е престъпникът.
Липсва само едно звено — подбудата.
Подбудата за убийството и за отрязване на главата; защото показанията на Джерълд се потвърждават
