изиграе не силата, а оперативната мисъл. Дори ако заловим щаба на бандата, ще останат нейните помагачи, ще се почувствуват в опасност и ще преминат в нелегалност. Така стана с много банди досега, раждаха се от корените, останали в нелегалната мрежа. Не бива да допускаме това.
— А как ще контактувам с вас, другарю майор, ако се наложи да остана в бандата продължително време?
— Познаваш добре главната насока на цялата комбинация — отвърна Стария. — Не можеш да идваш специално, за да се срещаш с мен. Всички пътувания до Краков трябва да имат сериозно основание в очите на Харнаш и да произлизат от необходимостта да се разговаря с „щаба за диверсии в южните области“ с условното название „Нурт“. Уточняваме се, че шефът на щаба е майор, служи си с псевдонима Мачей; негов адютант е капитан Антони. Така адресирай и своите донесения. Това се отнася и за главатаря на бандата. Ще използуваме вече установената с Харнаш двустранна връзка и парола. Значи всеки петък в тринайсет часа нашата свръзка ще чака в бар „Зачише“.
Майорът провери дали в предадените от мен материали се намира частта от петзлотовата банкнота, която трябваше да послужи като разпознавателен знак.
— Налага се да промениш мястото на срещата в Нови Тарг. Ние успяхме да използуваме мястото, паролата и разпознавателния знак, които бандата беше предала в Центъра на Запад. Благодарение на това и ти успя да се свържеш с тях… Можем да предположим, че на същото място ще се опита да се срещне със свръзката на Харнаш истинският пратеник на ръководния Център от Западна Германия. И тогава какво ще стане? Даваш ли си сметка каква опасност застрашава теб и цялата наша операция, ако човек на онези се срещне на моста в Нови Тарг със свръзката на бандата? Логично е да допуснем, че тогава ти ще бъдеш разкрит и погубен. Вече ти беше изнесен нагледен урок какво може да се случи — по време на първата ти среща с Харнаш!
Да, действително. Направил бях капитална грешка. Разбрах колко прав е Стария.
— Часът на срещата, разпознавателният знак и паролата могат да останат същите. Кажи на главатаря на бандата, че неговата свръзка трябва да чака всеки понеделник в единайсет часа… — майорът се замисли за миг — е, да речем, на пейката пред пощата в Рабка. Ако вали, вътре в пощата. Обоснови се със съображения за сигурност. Като околийски град Нови Тарг е по-опасен. В курорта се обръща по-малко внимание на чуждите хора. Няма да променяме другите елементи на срещата, за да не събудим подозренията на Харнаш. Друг е въпросът, че в най-близкия период ще се наложи да наблюдаваме най- зорко моста в Нови Тарг. Може пък да успеем да пробутаме на тоя спец по диверсиите наше момиче с борово клонче. Трябва да го демаскираме! Но това вече не е твоя работа — завърши Стария.
Обсъдихме още няколко подробности, свързани с моето заминаване. Цялата информация, която щях да получа при пребиваването си в бандата, трябваше да предавам чрез посредничеството на свръзката на Харнаш. Този начин на връзка би трябвало да представлява още един аргумент пред главатаря на „Вярусите“. Засега обаче ми беше трудно да си представя как щеше да изглежда на практика всичко това.
Както винаги Стария бързаше за изпращането на някаква група в акция; излезе, оставяйки на масата парите, плика с лондонските вестници и ключовете от „моето“ ново жилище.
— Запознай се с това — каза ми, преди да тръгне. — Ще им ги изпратим по свръзката, нека четат. Приготви се за различни техни въпроси. Обмисли всичко, а утре ще поговорим.
Останах сам. Значи това би трябвало да бъде „мястото на разполагане“ на Мариан Сковронски, псевдоним Хенрик. Претършувах всички кьошета. На нощното шкафче до застланото легло намерих бележка:
„Инструкция за поручик Херник: Вода вземай от чешмата в коридора — точка. Тоалетната е на полуетажа — точка. Пешкир и сапун ще намериш в гардероба, електрическата самобръсначка, чайникът и двете тенджери зад завесата до вратата — точка. Чиниите, канчетата и приборите на поличката — точка. С останалото се обзаведи сам — точка. Входната врата се заключва в единайсет — точка. Заминавам в акция — точка. Успех — Жутек. (Унищожи инструкцията след прочитането й!)“
Ето един човек, който никога не губи чувството си за хумор. Къде ли е сега Жутек? Сигурно участвува в преследването на бандата след нападението на дъскорезницата в Охотница. По невидими оттук пътища се носи главоломно с газката, в убийствен марш с войниците от оперативната група на Корпуса за вътрешна сигурност претърсва околността, нахлувайки в предполагаемите явки на „Вярусите“, търсейки техните скривалища. Ще постигнат ли успех? Ако не обкръжат бандитите, утре по това време ще разговарям с главатаря на бандата и дори с една думичка не бива да му давам да разбере, че знам какво е ставало вчера и днес.
И така, следващият ден сутринта ме чакаше пътуване до Рабка. После катерене в планината, към Старе Верхи, към бандата…
5
Облъхна ме пронизващата хладина на утрото. Загърнах се плътно с мушамата си. Ситният дъжд биеше право в очите ми. Сивите тежки облаци се местеха на запад.
В Рабка вече трети ден валеше. Обаче местните жители предвиждаха, че ще просветне.
„Дано!“ — рекох си и тръгнах на път към Старе Верхи. Бях сигурен, че при такова време няма да срещна по туристическия маршрут от Рабка за Турбач каквито и да било любители на планината. Пътеводителят, който преди бях купил за „декорация“ и допълване на моята легенда на турист, сега ми свърши добра работа. Лесно намерих маркирания маршрут, започваше от центъра на курорта. Още предната вечер бях разучил трасето, по което трябваше да мина.
Според едно народно предание преди много години на Старе Верхи имало кръчма. Нападнали я разбойници от Орава. Собственикът ги отблъснал и убил един разбойник. След години неговите другари си отмъстили — завързали кръчмаря с нагорещен синджир и го удавили в реката.
Може би на същото място, където някога според местната легенда е била кръчмата, после са построили хижата. По време на окупацията там имало база на партизани, борещи се против германците. През есента на 1944 година хитлеристите нападнали временно отседналия в хижата отряд на Бартек и я изравнили със земята. На това място сега трябваше да се срещна с командира на последната банда в Подхале.
Трябваше да покоря пътя дотам за четири часа. Вървях нагоре, не беше много стръмно. След един час ход вече не виждах курорта. Над Рабчанската котловина беше надвиснал сивият килим на мъглата. Дъждът ръмеше все по-слабо и накрая спря. Към запад подухваше вятър, който изсушаваше подгизналите планински ливади.
„Може пък наистина да се разясни“ — заговорих си сам. Чувствувах се ужасно самотен. Сега вървях през гората, цялата обвита с леко люляна от вятъра мъгла. Освен мен нямаше жива душа. Колкото повече приближавах, толкова по-упорито мислите ми се връщаха към получената от Стария задача. Той беше прав, несъмнено. Концепцията се основаваше на логични размишления. Но после какво?
Засега нито Стария, нито аз можехме да отговорим на този въпрос. Ще успеем ли да реализираме начертаната програма? Съмнявах се дали ще мога да преодолея недоверието на щаба на бандата.
Погледнах часовника си. След по-малко от час ще стигна на уговореното място, може и по-рано. Вървях доста по-бързо от обикновените туристи, никъде не бях спирал. Някъде по пътя се падаха склоновете на Ма-чейова, за която спомена Харнаш. Възможно беше да съм я минал. Хоризонтът беше все така скрит в мъгла. Не можех да се ориентирам къде се намирам. От време на време откривах знаците. Ако не бяха те, толкова пъти щях да объркам пътя! В един момент ми се стори, че в гората се мярна фигурата на някакъв мъж. Спрях се, ослушах се, обаче не видях никого.
След десетина минути разбрах, че не ми се е привидяло. От гората се показаха двама войници с автомати в ръце.
— Стой, ще стрелям! — извика единият. Застанах на няколко метра от тях.
— Кои сте вие?
— Корпус за вътрешна сигурност, приближете се! — наредиха ми.
„Ама че история! — помислих си. — И какво да им кажа сега? Че при такова време съм тръгнал на екскурзия, няма да повярва и най-наивният човек. Само това оставаше — да ме задържат. На сто-двеста метра оттук може да са се притаили «Вярусите». Възможно ли е заповедта да се прекрати преследването на
