края на селото. Понесъл се към града, искал да уведоми какво става в селото, да поиска помощ. На няколкостотин метра от селището го спрели униформени хора, които той взел за войници. Решил, че вече идва помощ, че до Нови Сонч е достигнала вестта, че бандата ограбва селото. Заплатил за своята грешка с живота си. Изтезавали го жестоко, а после го убили. За случилото се после ми разказа очевидец, с когото се запознах съвсем случайно. Може би затова този факт се беше запечатал в паметта ми по-ясно от другите, още по-трагични може би, но познати ми от писмени документи и телеграфни донесения…
„Значи срещата ми с «патрула на КВС» не е била случайна — помислих си. — В такъв случай каква е била целта на поредната коварна измама на главатаря на бандата? Дали Харнаш все още дотолкова не ми вярва и е разчитал, че аз ще се издам, или просто е искал да види как ще реагирам на неочакваната среща?“ Беше ми казал, че подлага на изпитания дори своите, вече проверени хора. Много важно беше какъв извод ще си направя от станалото. Трябваше да избера определена линия на поведение. Като представител на Центъра не биваше да отмина без внимание този факт, трябваше да реагирам по някакъв начин.
След миг двамата във военни униформи бяха при нас. Главатарят на бандата ми представи своя заместник и другия член на бандата, който си служеше с псевдонима Гранджаж. За разлика от простоватия и елементарен Гранджаж Гриф още на пръв поглед правеше впечатление на доста по-отракан и значително по-интелигентен. Той се здрависа с мен изискано, почти куртоазно, изрече няколко любезни фрази от рода на че съжалява, че едва сега може да се запознае с мен, а не при предишната среща, колко жалко, че е бил принуден да ме забаламосва там, по пътя, но не е бил сигурен, че съм аз, нали чак сега се запознаваме лично…
Заместникът на Харнаш — само преди час фалшив ръководител на патрула на КВС — ме гледаше сега с огромен интерес. Честно казано, не можех да отрека, че добре играеше и предишната, и сегашната си роля.
„Не бива да го подценявам в по-нататъшната игра“ — помислих си.
Когато се отърсих от първото впечатление и си дадох сметка, че заплашващата ме в този инцидент опасност е вече отминала, се изпълних с чувство на задоволство, не толкова от себе си — защото каква заслуга имам аз, просто щастливо стечение на обстоятелствата.
Лекият полъх на вятъра полюшваше мъглата. Стоях с Харнаш и Гриф. Гранджаж отиде при другите членове на бандата, говореха си нещо тихичко край гората. Шатан наблюдаваше откритото пространство на поляната и замазаните очертания на растящите от онази страна смърчове, сега провиждащи се през мъглата. Когато вятърът духваше по-силно, върху нас падаха капки дъжд, задържали се между игличките на дърветата. Харнаш се оглеждаше нервно наоколо, беше притеснен.
— Да изчезваме оттук — предложи най-сетне, — ще поговорим другаде.
— Накъде отиваме? — попитах.
— Към Юркув — той посочи с ръка към североизток.
Вече искаше да извика своите, но аз сложих ръка на рамото му. Погледна ме въпросително. Исках преди това да разменя с него и Гриф няколко думи. Именно това беше планът да използувам ситуацията, който така внезапно ми беше хрумнал. Навлязохме десетина метра по-навътре в гората.
— Това, което сега ще ви кажа, не бива да слушат вашите хора, естествено, за Гриф не се отнася — казах на главатаря и продължих още по-нататък.
Спряхме под някакъв многогодишен смърч. Опрях се небрежно на дънера му. Главатарят на бандата стоеше пред мен в очаквателна поза, а до него заместникът му изглеждаше малко объркан. Сложих ръка в джоба си, като че ли си търсех цигарите, и с остър, почти заповеднически тон подхвърлих в лицето на Харнаш:
— Така постъпва последният негодник, а не един командир на група! Знаете за какво говоря, нали!? — обърнах се и към двамата.
Харнаш мръдна нервно мустака си, отстъпи назад и инстинктивно сложи ръка на кобура с пистолета си — сякаш искаше да скочи върху мен. Гриф го задържа. Престорих се, че нищо не съм забелязал, продължавах да държа ръката си в джоба.
— Е, за какво говоря? — подхвърлих.
— С тоя патрул, осигуряването де, ние… — започна също остро Харнаш.
— Пука ми какво сте мислили вие! — прекъснах го на половин дума. — Осигуряването си е осигуряване, но трябва да се спазват законите на конспирацията! А ако носех пистолет и материали от организацията? Някой от нас сега нямаше да го има — или аз, или той — посочих Гриф — вече да е заминал на оня свят. Да ви пикая на осигуряването! Добре че инструкциите и материалите ще бъдат изпратени по свръзката. А какво беше при първата среща? Вашата идиотска предпазливост може да ни струва скъпо. Нека бъдем предпазливи спрямо враговете, към своите също, но не бива да насочваме един към друг дулата на пистолетите! Когато ти тук си си играл на война — подхвърлих към главатаря на бандата, — аз воювах сериозно, от четирийсет и трета, в Швентокшиските гори, в Швентокшиската бригада на Националните въоръжени сили, а после на Запад… Пред теб стои инструкторът по диверсии, който преди година беше обратно прехвърлен в Полша. Какъв чин имаш?
— Командир на група — отвърна Харнаш.
— Питам какъв чин!
— Подофицер — поясни той, съвсем неподготвен за такава атака.
— Досега си бил самозван командир, от нас ще получиш назначение, може би и повишение, но не можеш да постъпваш като сополанко! В противен случай ще останеш най-обикновен бандит, а не командир на група, бореща се против комунистите. Техните дни са броени, но никой от нас не бива да действува на своя глава. За тази работа си има ръководство, което ръководи борбата и на по-различни от теб. Как мислиш, трудно ли ще ни бъде да предадем на Запад, че си обикновен престъпник, който се прикрива зад идеалите на нашата трудна борба за по-друга Полша? И какво ще направят тогава всички онези, които ни вярват и ни подкрепят, какво ще направят, когато чуят такава информация в полското комюнике от Лондон?!
Харнаш направи жест, че иска да се намеси. Не му позволих обаче, продължих, може би по-малко агресивно, но с тон, нетърпящ възражения.
— Аз съм офицер, следователно по-висшестоящ от вас и по чин, и по заемано положение. Като представител на щаба имам право да изисквам съответно отношение, това едва ли е толкова много. Това, което казах, ще си остане между нас. Авторитетът на командира и на неговия заместник трябва да се пази, затова говоря с вас насаме. Военната дисциплина трябва да бъде задължителна на всяка крачка! Ако изисквате подчинение от своите хора, сам им давайте пример.
— Вие не ме разбрахте правилно — вмъкна Харнаш.
Забелязах, че иска да се оправдава. „Това е добре“ — помислих си.
— Още не съм свършил — прекъснах го със служебен тон.
— Тъй вярно! — не се сдържа Гриф.
— Нашето ръководство оцени високо вашите заслуги. Информирахме Центъра, че сме установили контакт с вас. Шефът на щаба за южните области майор Мачей разговаря с мен лично и ми предаде директивите относно дейността на вашата група и мрежата по места. Конкретните инструкции ще бъдат предадени от свръзката, която ще донесе и вестници, които получаваме от Запада. Денят на въоръжения конфликт е съвсем близък. Трябва да бъдем готови за него. Във връзка с това имам за вас редица задачи, която трябва да обсъдим подробно. Това ще изисква поне няколко дни, затова ще остана през това време в групата. Ще организираме обучение, ще обсъдим възможностите на мрежата от помагачи, ще разработим план за разполагане на площадки за парашутни скокове и хвърляне на пратки. В понеделник свръзката на щаба, който действува под псевдонима Нурт, ще ни донесе инструкциите. Адютантът на начал-ник-щаба, капитан Антони, промени мястото на срещата със свръзката на вашата група: не на моста в Нови Тарг, а пред пощата в Рабка. В Нови Тарг ДС е по-активна, докато в курортната местност чуждите хора по не се набиват на очи. Разумната предпазливост не е излишна. Паролите, разпознавателните знаци и времето на срещите остават същите, както ги уточнихме при предишната ни среща. Мястото на срещата с щаба в Краков — също. Останалото ще обсъдим спокойно, не тук, имаме достатъчно време. Донесох също пари за групата. Бихме предпочели да ви изплатим известна сума в долари, както ние получаваме парите от чужбина, но ако нямате условия да ги обмените изгодно, наш човек ще уреди това в Краков.
