— А ако е кука? — говореше на своя заместник Харнаш. — Предпочитам да го пречукаме. Може да донесе, че ни е видял, и като ни подгонят после…
— Ами ако говори истината? — намесих се. Поспорихме, но успях да го накарам да се откаже от намерението си. Гриф разпита задържания младеж и реши, че той действително е овчар на недалечното пасище.
Грабнах го за реверите, както беше направил Шатан преди това, и го заплаших, че само да посмее думичка да писне… Записах си името и фамилията му.
— А сега изчезвай — подхвърлих и го побутнах напред.
Той хукна презглава към пасището и изчезна в тъмнината. Забелязах, че главатарят на бандата не беше доволен от моята намеса.
Най-сетне почивка, бяхме стигнали до празна плевня, в която се подмятаха остатъци от сено. На двеста-триста метра по-нататък беше къщурката на горския пазач, трябваше да бъдем много предпазливи. Разположихме се за нощувка, само Шатан облече мушамата си и тригна. Той щеше да изпрати някого от мрежата на бандата на срещата в Рабка със свръзката на майор Мачей. Светнах си с фенерчето, написах няколко думи, скрих листчето в кибритена кутийка под клечките и я дадох на Шатан за свръзката. Лаконично информирах Стария, че чакам по-нататъшните инструкции и че ще остана още известно време у познатите. Какво ли не бих дал да можех лично да отида на срещата!
Когато се събудих сутринта, Шатан вече се беше върнал. До вечерта чакахме да дойде някой от Рабка. Скрили се бяхме в гората.
— Може да обкръжат плевнята — заяви Харнаш. — На открито е по-сигурно.
Запалиха огън в горичката с млади дървета, като го поддържаха само със сухи клони, за да няма дим. На пламъците изпекохме салам. Огънят гореше буйно, нависоко подскачаха искри…
При досегашните си разговори с главатаря и неговия заместник още не бях изчерпал всичко, което ми беше поръчал Стария. Целият ден мина в обсъждане на понататъшната дейност в подробности. Предадох инструкциите на Стария кратко и ясно. Общо взето, не забелязах сериозни възражения както от страна на Харнаш, така и на неговия заместник.
Първият аргумент бяха парите, които предадох като аванс за разходи, свързани с дейността на групата и мрежата по места. Под предлог че трябва да уточня размера на месечното възнаграждение, получих известна информация за броя на помагачите, разпръснати по Подхале. Засега не изисквах много, подробното уточняване на разположението и броя на хората от мрежата на бандата отложих за по-късно, когато свръзката щеше да предаде щабните карти на този район. Тогава ще мога да говоря конкретно с главатаря на бандата.
Като най-важна задача пред Харнаш и Гриф поставих искането на майор Мачей групата да се движи из района така, сякаш се е прехвърлила на друго място. Законспирирането на хората би трябвало да убеди ДС в това. С тази задача обясних забраната Харнаш да провежда акции на своя глава. Приспиването на бдителността на службите за сигурност беше свързано със задачите, които в най-скоро време ще бъдат предадени на Харнаш. Обяснявах му как да приспособи тактиката на действие към новите условия, как да се избягва излишното излагане на опасност, защото не дулата на автоматите, а добре законспирираната дейност може да доведе до най-ценните резултати.
Когато поставих пред главатаря задачата да избере няколко места за локализиране на площадки за парашутни скокове и за хвърляне на пратки, забелязах, че това направи на Харнаш огромно впечетление. Нито той, нито Гриф знаеха как да пристъпят към задачата. Изслушаха със затаен дъх моята лекция на тази тема. Казах им как се избира място за такава площадка, на какви условия трябва да отговаря най-близката околност, как се осигурява правилна сигнализация, как се приемат пратки…
Благодарение на това си осигурих програма на обучение за петнайсетина дни, като при избирането на местата, предложени от Харнаш, щях да присъствувам лично. Перспективата да получават пратки по въздуха поглъщаше вниманието им. На същата платформа подчертах колко важно е да се поддържа постоянен контакт с групата, действуваща в съседния район. Придържайки се към директивите на Стария, заявих на главатаря, че в най-близко време майор Мачей ще го уведоми по какъв начин Харнаш или Гриф ще установят връзка с диверсионната група, действуваща в района Бескиди — отвъд Бараня гура. Подчертах, че установяването на такава връзка се налага от необходимостта за постоянно сътрудничество.
Въпреки че се постарах да изложа необходимостта от среща с другата група възможно най- некатегорично, забелязах, че Харнаш и заместникът му се обезпокоиха от тази евентуална среща. Не се върнах повече към темата, която събуди такава тревога у главатаря на „Вярусите“. Разчитах на това, че ще успея да разсея неговото недоверие с нови аргументи. Разбрах, че избързах с това предложение. „Трябва да дозирам информацията по-деликатно — помисилих си, — капка по капка…“
Привечер се върнахме в плевнята. Вдигна се силен вятър, за който още през деня сигнализираха предателската тишина и падащият от Татрите сух, топъл въздух. Вихрушката долетя ненадейно, спираше дъха, разсичаше въздуха с шум и свистене, за един миг обхвана целия масив на планината и горите, претърколи се през поляната, подгони тежките облаци, закрили изцяло звездното небе.
Приседнахме в ъгъла на плевнята. Прахът от старото сено дразнеше носа и очите. Старите греди скърцаха и пъшкаха отчаяно. Вихрушката заглушаваше думите дори като крещяхме.
Чакахме идването на човека от Рабка. Възможно беше да закъснее, в такова време не е лесно да се катериш в планината. Мъчех се да подредя в мислите си това, което обсъдих с Харнаш. Дали изчерпах всичко, което ми беше възложил Стария?
Да замразя изцяло дейността на бандата, да обоснова забраната да се извършват акции с необходимостта да се приспи бдителността на ДС — това успях да постигна. Да ги подготвя психически за сътрудничество с групата, действуваща в съседния район, а по-нататък и за среща на бандата с онази група — много важно, но… може да има възражения. Припомних си резервираността и безпокойството на Харнаш. Наистина са много предпазливи. Няма да е лесно да ги вкарам в засадата. Да им изплатя парите — най-лесното, вече ги изплатих. Площадките за парашутни скокове и хвърляне на пратки — добра идея, реализирането й ще ми осигури поне две седмици оставане в бандата. Ще се наложи лично да огледам местата, които предложи за тази цел Харнаш, мога да се поназландисвам, че не всички са подходящи за площадки.
Контактът с организацията в Буковина и връзката със Словакия ще обсъдя с главатаря по-нататък, в подходящ момент, за да не събудя подозрението му. Разшифроването на мрежата от помагачи по места също е важна задача, обаче твърде деликатна, за да пристъпя към нея прибързано.
Чакането ставаше все по-тягостно. Очаквах с нетърпение новините от Стария. Може пък да прочета нещо между редовете… Знам, не може да напише нищо специално за мен. Пощата се цензурира от бандата.
Мислите ми се върнаха към нападението и убийствата в Скотники. Кой ли е бил извършителят? Само дано ги хванат… Сигурно Стария и моят началник знаят вече нещо. За щастие не са „Вярусите“. По това време бях вече в бандата и се чувствувах до известна степен отговорен за нейната дейност. Пак добре, че успях, да спася живота на момчето, което срещнахме вчера през нощта. Харнаш като нищо щеше да му стреля в челото, ей така, за всеки случай.
Вятърът блъскаше с неотслабваща сила по стените на нашето убежище. Някаква дъска се отчупи от покрива и падна с трясък, удряйки се в подпорната греда на плевнята. Заспах. Тази нощ винаги бдителният Харнаш не постави постове. Не вярваше, че някой ще се осмели да излезе в планината, да тръгне при такъв вятър и тъма.
Чакахме търпеливо.
Две момичета, омотани чак до носа с дебели, големи шалове, вървяха бавно по пътеката към плевнята. При нас бяха около пладне. Вятърът вече беше поотслабнал, оставяйки доста опустошения, само на няколко метра от нас стърчеше голият ствол на пречупен смърч. Над главите ни бяха надвиснали тъмни облаци, толкова ниско, че сякаш беше достатъчно да се изкачиш на най-близкия хребет, за да ги докоснеш.
— Идват — каза Харнаш.
Беше забелязал двете момичета. Тръгна да ги по-срещне по пътечката, извиваща се край гората. Аз тръгнах подир него. Спряхме до пречупеното дърво.
— Страшно е сама да вървиш при такова време в планината — рече задъханото момиче. — За две е
