— Естествено. Трасето за прехвърляне и конспиративните квартири се обезпечават от наши хора — отвърнах.
Не мина много време и Харнаш сам заговори за прехвърляне през границата. Направо ме попита дали майор Мачей би се съгласил да заминат за чужбина той и още един или двама от групата, понеже „двама или трима винаги по-лесно се справят“.
Посъветвах го да изпрати по този въпрос писмо до „щаба“. Помогнах му да го редактира. Той пазеше, доколкото се ориентирах, цялото начинание в тайна от Гриф.
— Дали наистина след такава школа веднага ще ме направят офицер? — попита ме веднъж главатарят на бандата. Знаеше си, че при досегашните условия няма да издържи дълго конкуренцията на по- интелигентния Гриф.
Зошка занесе предложението на Харнаш на една от срещите в Краков. След седмица дойде отговорът, че съществуват известни възможности. Харнаш предложи кандидатурата на Шатан, своята и ако е възможно, на Гранджаж. Гриф все още оставаше в неведение за тази задкулисна игра, затова пък аз бях „лоялен“ към главатаря, благодарение на което си спечелих неговата симпатия в още по-голяма степен.
Дните течаха. Операцията назряваше лека-полека — като ябълка, която сама пада от дървото, след като узрее.
След известно време майор Мачей ме извика в Краков. Заминах. В същото време Харнаш бе уведомен, че той, Шатан и Гранджаж са били одобрени за обучение в Центъра на Запад.
Следващия ден се върнах, подготвен от Стария за окончателната партия от играта. Най-сетне!
10
Чакаха на Старе Верхи — цялата банда в пълен комплект, както винаги в пълна бойна готовност. Най- напред видях Гранджаж: седеше под дървото на същото място, където след срещата с фалшивия патрул от KBC проведох острия разговор с Харнаш. Колко отдавна е било това, казах си, макар че бяха минали само няколко месеца. За сравнително краткото време бях натрупал толкова много преживявания. Сега ми е трудно да определя категорично кои от нашите действия допринесоха в най-голяма степен за преодоляване недоверието на главатаря на бандата. Според мен най-важна роля изиграха първите две срещи с бандата. Може би защото те оставиха у мен най-силни впечатления.
Дори докато вървях към Старе Верхи, не ме напускаше мисълта, дали Харнаш и избраните от него хора няма да се оттеглят от цялото това начинание. Виждах, че се колебаят, обаче бяха взели вече решение. И Стария се съмняваше независимо от подробно обмисления финал на акцията и чакащата наблизо група наши служители.
Както винаги Гранджаж беше преден пост. Щом ме забеляза, тръгна към мен. В кафявия цивилен костюм и чанта в ръка никак не приличаше на онзи, когото познавах от месеци насам.
Значи не са се отказали, помислих си, гледайки костюма, далеч не по мярка, на кандидата за прехвърляне в чужбина. Малко по-надолу, в гората, се бяха разположили другите членове на бандата. Харнаш и Шатан, също облечени „по градски“, бяха готови за път. Така бях привикнал с тяхното досегашно облекло, че сега ми изглеждаха смешни — съвсем като актьори, маскирани за някаква роля. И те не се чувствуваха удобно, най-скован беше Харнаш.
Дойде денят, в който щеше да се реши съдбата на нашето начинание. Възможността да разделим „Вярусите“ на две групички ни даваше огромен шанс за бързото реализиране на плана на Стария за обезвреждане на бандата, без да се разкрива моята истинска роля. Трябваше да се съобразяваме с факта, че аз ще бъда нужен и при разкриване на вражеските звена от мрежата на „Вярусите“.
Вече бях изложил пред главатаря на бандата някои подробности от плана за прехвърлянето. Стария ми нареди да му съобщя най-важните препоръки в последния момент, та подозрителният Харнаш да няма време за размисъл. Не беше лесно да предвидим какво би могло да събуди недоверието му.
Ако бях настоявал да се възползуват от нашия „канал за прехвърляне“, несъмнено щях да срещна по- голяма съпротива. Те взеха решението самостоятелно. Срещата с капитан Антони и неговите хора наклони везните в наша полза. В разговорите с Харнаш аз се стараех да поддържам умерено неутрален тон. Не го уговарях, единствено създавах благоприятен климат, който да ги накара сами да налапат въдицата. Много вечери им разправях за моя живот на Запад, задълбочавах легендата, донесена от Краков. Успях да изградя във въображението на щаба на бандата реална представа за сравнително безопасен път през границата. Споделях с тях как съм се връщал по „канала“ в Полша през Западен Берлин, Източна Германия и нашата граница. Капка след капка им преливах информацията, която да създаде у Харнаш и Гриф убеждението, че такова прехвърляне е много перспективно.
Непредвидена помощ получих от Гриф. Той се запали по тази идея, неведнъж ме питаше дали майор Мачей би приел неговата кандидатура, непрекъснато се връщаше към същата тема. Харнаш не гледаше с добро око на намеренията на Гриф, а това облекчи значително моята задача.
Придържах се към постановката на Стария, че най-напред трябва да заловим главатаря, чиято хитрост и опитът му можеха да затруднят обезвреждането на цялата банда.
Затова използувах съперничеството между Харнаш и Гриф, както и неблагоразположението на командира към своя заместник. Поддържан от мене, Харнаш не допусна да бъде поставена кандидатурата на Гриф за прехвърляне, уговори за това Шатан, на когото имаше най-голямо доверие. Предпочиташе той да му е под ръка. Гранджаж на няколко пъти сам се предложи, а аз подсказах на Харнаш колко полезно ще е за командира да вземе на обучение на Запад най-младия член на бандата.
В плана за прехвърлянето, който изложих пред главатаря на бандата, влизаха няколкомесечно обучение в един от центровете в американската зона в окупираната Германия и завръщане в Полша. След това Харнаш щеше да бъде назначен за шеф на диверсиите в окръга, в който беше действувал досега. Тази перспектива беше съблазнителна и събуди амбициите му. Той разчиташе на офицерско звание и на това, че най-сетне ще се издигне безапелационно над Гриф, чиято интелигентност му действуваше на нервите.
На Старе Верхи беше много оживено. Наблизо минаваха няколко туристически маршрута, примамващи при хубавото време през този сезон много туристи. Харнаш искаше да избегне нежеланите срещи с непознати хора, затова, щом се появих, веднага нареди на своите хора да тръгват.
По поляната край гората се насочихме към по-недостъпните части на планината. Вървяхме към Явожина, далече от маркираните туристически маршрути. По-надолу, над извиващата се рекичка, в раздвояващата се долина под Турбач, се виждаха сградите на планинското селце Обидова.
Връчих на Харнаш и неговите побратими документите за самоличност, както и удостоверения за работа с фалшиви имена. Те бяха приготвени в Краков. Уверих тримата, че документите са изработени в легализационното звено на щаба за диверсии, че вече сме имали много случаи, когато такива бумаги, впрочем, изпълнени безупречно от специалистите, са спасили нашите хора от арестуване или са им позволили да се установят напълно легално в различни градове, въпреки че са били издирвани от ДС.
Харнаш изчете внимателно удостоверенията за работа, първо своето, а после и тези на Шатан и Гранджаж. Като че с недоверие разглеждаше старата окупационна лична карта със своята снимка.
— Самият аз си служа повече от година с такива бумаги — обърнах се към главатаря. — Неведнъж са ме проверявали и нито веднъж те не са будели нито съмнения, нито подозрения. Да не говоря за майтапа с „патрула от КВС“, който вие ми направихте — завърших полу на шега.
Харнаш ме погледна изпод вежди, беше възбуден, знаеше, че само след няколко часа на уговореното място по шосето Закопане—Краков, в Обидова, край оградата на малката самотна черква ще спре кола, с която ще започне първият етап от далечния им път на Запад.
И аз този ден бях с изключително опънати нерви, поддържах разговора разсеяно. Стараех се да не се поддавам на общото нервно напрежение. Харнаш беше видимо по-различен от друг път. Непрекъснато подхвърляше изненадващи въпроси, които само привидно нямаха връзка помежду си. Но от тези въпроси ми ставаше пределно ясно, че той не престава да преценява какво може да ги срещне по пътя. Опитвах се да разсейвам съмненията му.
В една точка теченията на нашите мисли се събираха. Но колко се различаваха те едно от друго! Той, винаги пресметлив и бдителен, преценяваше какво може да ги заплашва, стараеше се да предвиди евентуалните капани. Аз от своя страна упорито се опитвах да разгадая мислите му, преценявах какво би
