могло да предизвика недоверието му, тревожех се дали с поведението си няма да ни поднесе неочаквана изненада, с която да обърне нашите планове на пух и прах.
На този етап успехът на нашата акция зависеше от много фактори. Сред тях бяха концепцията, разработена от Стария, моя началник и групата, работеща върху тази операция. В еднаква степен успехът зависеше от огромното усилие, взаимното разбиране и нервната издръжливост на хората — в момента, когато ще се наложи да се действува.
Давах си сметка, че дори при най-съвършеното разработване на плана за акцията някаква дреболия може да попречи в реализирането й независимо от нас, изпълнителите.
Наблюдавах Харнаш, отговарях на неговите въпроси, които често се кръстосваха с въпросите на Шатан. Възбудата на главатаря се предаде и на него. Дали бих могъл да предвидя реакциите им по пътя, доста продължителен в тези условия? А ако ги подплаши някой непредвиден или незабелязан от нас детайл?
Още веднъж започнах да излагам най-подробно инструкциите на майор Мачей и легендата, свързана с различните етапи от пътя на Запад. Значително по-рано бях запознал Харнаш с препоръките на „щаба за диверсии“. Иначе той слепешката не би се включил в това начинание. Шатан и Гранджаж още не бяха посветени в подробностите. През цялото време, прекарано в бандата, прилагах именно тези принципи на конспирация. Инструкциите на „щаба“ обсъждах само с главатаря, евентуално с неговия заместник. На Харнаш това му допадаше — като по-добре информиран доминираше над своите подчинени; това положение отговаряше и на моите интереси, понеже не се излагах на любопитството на цялата банда и по- лесно успявах да прокарам нарежданията на Стария. Приложих същия метод и сега, реализирайки една от последните задачи.
— Днес в полунощ — предавах информацията — ще отидем към Обидова и ще се скрием близо до старата черква край пътя. По това време там ще пристигне и ще спре санитарен автомобил на Бърза помощ. Шофьорът на линейката е сигурен наш човек; възложено му е да ни закара в подготвената конспиративна квартира в предградията на Краков. По време на пътя ще си служим с легендата, че колата на Бърза помощ ни кара като болни в Краков. Пътуването с подобна кола е най-безопасно. Милицията никога не задържа линейките на Бърза помощ. Дори случайна проверка от КАТ ще се ограничи само с шофьора и неговите документи. Колата, с която ще пътуваме, наистина е от автомобилния парк на Бърза помощ, а шофьорът й също действително работи там, така че притежава всички пълномощия да се движи по този маршрут, както и да превозва болни. Всички вие ще бъдете снабдени с добре изработени документи за самоличност. Трябва да научите наизуст персоналните си данни: име, фамилия, дата на раждане, местожителство и месторабота. В случай на нужда да можете да ги изрецитирате без запъване.
— Шофьорът сигурен човек ли е? — попита Харнаш.
— Да — отговорих аз. — Бил е използуван много пъти за подобна работа и дори при по-трудни превози.
— Значи е проверен?
— Абсолютно сигурен е. Впрочем, той ще носи документ, че превозва до болницата в Краков четири лица. Имената им ще съвпадат с тези, които виждате в документите си за самоличност, плюс моето.
— А как стои въпросът с явката в Краков? — продължаваше да натиска Харнаш. — Не искам да се делим.
— Колата ще влезе в двора на къщата. Ще пристигнем около два часа през нощта. По това време целият град спи. Без да привличаме ничие внимание, ще ви въведа през задния вход в жилището, в което ще останете два дни. През това време шефът, майор Мачей, ще ви инструктира подробно и ще ви предаде пощата, която трябва да занесете в Центъра на Запад. После тръгвате по втория етап на пътя. Ще спрете в Долни Шльонск близо до границата. Третият етап включва прехвърлянето през германската граница. При вас ще дойде водач, с който ще ви запознае нашата свръзка от Краков. Този етап е сигурен, тъй като имате документи и никой не си дава сметка кои сте в действителност. С известен риск е свързано преминаването на границата, но за него отговаря вашият водач. А същият риск съществува и тук, в досегашния ви район. След преминаване на границата ще отседнете у един селянин в източната зона на Германия. Той сътрудничи на нашия Център. Неговия, адрес, името му и паролата ще научите от майор Мачей в Краков. Оттам ще продължите заедно със свръзката, която ще ви заведе в Западен Берлин. Чак там можете да си отдъхнете облекчено. Ще прекарате две седмици безгрижен отпуск и после — на диверсионния курс.
Гранджаж слушаше моите думи като приказка. Харнаш и Шатан гледаха да не пропуснат нито дума. Пак започнаха да задават въпроси, размишляваха усилено над казаното от мен.
— На думи изглежда хубаво — измърмори Харнаш.
— Колко дълго ще трае пътят? — заинтересува се Шатан.
— Най-много една седмица. Моята задача е приключена, когато пристигнем благополучно в явката в Краков, за вас отговарям с главата си пред майор Мачей. Нали говорихте — припомних им, — с нашите хора от онази група, които са преминали по същия път. Няма основание за тревога.
„Само да знаеше, бандит такъв — мислех си в същото време, — че моята задача приключва именно там, където завършва и твоят път… в Краков.“
Харнаш стана, приближи се до Шатан и двамата отидоха при Гриф и другите, които наблюдаваха края на гората. Останах сам с Гранджаж. Ако изобщо можеше да се говори за симпатия към тези хора, паднали толкова ниско на общественото дъно, до най-тежките престъпления, то отношението ми към Гранджаж наистина беше по-различно от това към останалите членове на бандата. Помнех неговата изпълнена с трагизъм изповед в явката край Чорщин. В споделеното от него откривах толкова дълбока човешка трагедия, че гледах на най-младия другояче. Обаче правосъдието е сурово…
Гранджаж изпроводи с поглед главатаря и когато оня се намираше на безопасно разстояние от нас, ми прошепна:
— Господине! А аз ще мога ли оттам да изпращам колети на баща си, като тия от Запада, дето пращат в своите села и колети, и долари в писмата си?
Харнаш бавеше заповедта си за тръгване. Прекалено дълго разговаряше насаме с Гриф. Бях нервен, но гледах да не го покачвам. Най-после тръгнахме, слънцето отдавна беше залязло, вървяхме в мрака към шосето. Само час път имахме до черквата на хълмчето над Обидова. Харнаш и Шатан водеха, вървяха бавно и предпазливо. Аз поизостанах малко назад с Гриф, който вече почти се чувствуваше командир на „Вярусите“. Въоръжен до зъби, той беше преметнал през рамото си лека картечница — досега я носеше Шатан, — а под мишница притискаше закачен на колан картечен пистолет. Тримата заминаващи бяха оставили автоматите и тежкото оръжие в групата.
Разговаряхме с Гриф полугласно. Уговорихме се, че ще се върна при тях на следващия ден. Срещата беше на познатата ми малка полянка под Любон. В най-близките дни Гриф трябваше да поеме от действуващата в съседния район група късовълновия радиопредавател, обслужван от специално обучен радиотелеграфист. Така че моето толкова бързо завръщане при „Вярусите“ беше мотивирано с необходимостта да подготвя Гриф и неговите хора за отговорната задача — охрана на радиостанцията, нали тя беше главното звено от връзката на щаба за диверсии с Центъра на Запад. В най-скоро време майор Мачей щеше да ни уведоми кога и къде ще бъде предадена радиостанцията. Освен това аз се договорих с Гриф, че на първо време ще запазим непроменени досегашните срещи на свръзките в Рабка и Краков, докато двамата уточним нови контактни пунктове. Бях доволен — бъдещото сътрудничество с бандата ми беше подсигурено. Предполагах, че Стария, който преди така охлаждаше моя ентусиазъм за бързи действия, сам вече също така енергично ще се стреми към най-бързо приключване на акцията.
Отдалече дочух тихото бръмчене на автомобилен двигател. Придвижихме се малко по-нагоре. Харнаш, който все така вървеше най-отпред, ни даде знак да Спрем. Бръмченето се превърна в боботене, което ставаше по-силно с всяка секунда. Най-накрая иззад завоя се показа камион, тежко пълзящ по стръмнината. На завоя той хвърли сноп светлина върху ясно видимата сега лента на шосето. Седнахме край междата в сянката на една хвойна, чиито иглички болезнено бодяха ръцете ни. Гриф се наведе към мен:
— Черквата е ей там — прошепна, посочвайки няколко дървета на двеста-триста метра от нас от другата страна на пътя.
Камионът отмина посоченото място и изчезна в тъмнината. Погледнах светещите стрелки на часовника си.
— Още един час — казах шепнешком на Гриф. Той кимна мълчаливо. До нас приклекна Гранджаж. Харнаш и другите се бяха скрили до храстите близо до нас.
