разгневи.
— Господата от Юга умеят да бранят честта си — заяви хладно той, при което тръпки пропълзяха по гръбнака й. — Истината е, че ако беше мъж и ме предизвикаше по такъв начин, аз бих те извикал на…
— О, боже господи! — тя вдигна ръце, като че се предава. — Не знаех, че си толкова честолюбив, дори високомерен. Ако съдя от начина, по който се държиш…
— Високомерен? Опитвам се да изглеждам така…
Миси извъртя очи.
— Фейбиан, повярвай ми, ти не си високомерен. Не че имам нещо против хората, които са, но ти определено не си.
— Честолюбив съм като всички останали мъже — заключи той сърдито.
— Фейбиан, не разбирам защо се сърдиш.
— Ти се опитваш да ме натикаш в калта.
Тя го погледна ужасена.
— Аз? Никога!
Той като че малко се поуспокои.
— Как се заплетохме в такъв разговор?
— Аз накърних твоята чест — преди да се ядоса той отново, тя продължи: — Съгласна съм, че макар да си честолюбив, понякога си приятен. Сега ми кажи защо трябваше да се ожениш за Мелиса?
Той я погледна изумен.
— Имаш предвид себе си, разбира се…
— Да. Защо трябваше да се ожениш за Мелиса?
Той се усмихна.
— Защото брачният договор е бил подписан между нашите семейства още когато си се родила — той се намръщи. — И това ли не си спомняш?
— Не, въпреки че баща ми спомена нещо тази сутрин — тя поклати глава в недоумение. — Не мога да повярвам. Ангажимент за сватба?
— Защо се чудиш толкова? — попита той. — Такива договори са нещо обичайно. Моето семейство притежава плантация близо до вашата. Това е логично разрешение. Истината е, че се чувствам още повече задължен да се подчиня на семейната воля след смъртта на родителите си. Те починаха от жълта треска преди две години.
— Съжалявам — погледна го извиняващо се Миси. Значи Мелиса и Фейбиан са били длъжни да се оженят, както тя и Джеф. Прозрението беше доста разтърсващо.
— Тогава сватбата ни е била сделка? — попита тя.
— Странно определение.
— Но точно.
— Може би.
— Така… Ние насрочихме датата за сватбата и какво стана?
— Ти падна по стълбите точно преди церемонията. След това се събуди като съвършено друга личност — довърши той неуверено.
Тя го изгледа критично.
— Какво има?
— Току-що ми мина една мисъл през главата. Ужасна мисъл…
— Каква?
Той се пресегна и я щипна по бузата със странна нежност. Нежелани, по тялото й преминаха тръпки на удоволствие.
— Не се променяй отново! — прошепна той. — Никога не се променяй отново!
Миси го гледаше в тъмните, хипнотизиращи кафяви очи. Започна да диша трудно. Трябваше да се съгласи с Фейбиан Фонтено. Не искаше да се прероди в далечната си братовчедка — прекалено деликатната Мелиса.
— Можеш да разчиташ на мене — промълви тя.
Един час по-късно файтонът спря пред къщата на Миси. Въздухът ухаеше. Настъпването на пролетта се усещаше по цъфналите цветя и дървета.
— Между другото — каза Фейбиан, — приех поканата на семейство Сержънт да вечеряме утре с тях.
— Благодаря, че ме попита — отговори саркастично Миси. — А кои са тези Сержънт?
Той застина.
— Миси, направо съм шокиран. Луси Сержънт е твоята най-добра приятелка. Тя и Джереми са една от двойките, с които се срещаме през две седмици. Не ми казвай, че си забравила и това.
— Така изглежда.
— Няма значение. Може би тази вечер ще обсъдим новата дата за нашата сватба.
Миси се извърна рязко. Беше и приятно по време на обеда с него, но той отново започваше да се държи като грубиянин.
— Ти наистина май не дочуваш?
— Ще се омъжиш за мен, скъпа — каза той с метален глас. — В това не може да има никакво съмнение.
Тя се усмихна горчиво.
— И имаш нахалството да твърдиш, че не искаш да се променям отново! Истината е, че за жена ти би искал да имаш безгръбначно същество — подобно на твоята безценна Мелиса… или както се казваше там — на което да можеш да заповядваш.
Той се усмихна и посегна да си поиграе с една от русите й къдрици.
— Въпреки че имаш характер, моя мила, трябва да осъзнаеш кой носи панталони.
Тя се отдръпна при допира му.
— Може да вземеш дяволските си панталони и да ги натикаш в дяволската си уста!
Той не обърна внимание на избухването й.
— Ще бъдеш ли готова утре вечер около пет часа?
— Съжалявам. Имам други планове.
Това вече предизвика гнева му и той я сграбчи за раменете.
— Ти май ме бъркаш с друг?
— Ще опитам за в бъдеще!
— О, моя чаровнице! — той я разтърси леко. — Ти ще бъдеш готова… точно в пет часа утре… или ще страдаш от последствията.
— Какви последствия?
— От които ще те заболи.
— Когато ракети полетят към Луната! — подигра му се тя.
— Когато ракетите какво? — попита той учуден.
— Няма значение.
За момент се взираха един в друг.
— Дамата трябва да се подчинява на годеника си — изръмжа накрая той, а мускулите на челюстите му играеха.
— За последен път, Фонтено: аз не съм дама, а ти не си мой годеник!
— Ако продължаваш да ме предизвикваш така безочливо, ще бъда принуден да те обявя за жена без морал.
Миси се разсмя.
— Върви по дяволите!
— И ще се отнасям с теб като с такава.
— От нищо няма да ме…
Останалата част от протеста й беше задушен от целувка… за наказание, Фейбиан я притискаше толкова силно, че тя не можеше да диша. Устните му, езикът му предизвикваха еротични тръпки по цялото й тяло.
