— Не ми чети лекции за мястото ми, тъпо магаре такова! Научих достатъчно от трите плетящи глупачки в другата стая. Моето място е там, където сама си избера. В момента то е точно тук.
Докато тримата я гледаха пребледнели, Фейбиан отиде при нея и прошепна строго:
— Може ли да поговорим насаме?
Тя го изгледа.
— Много добре. Но това няма да промени нищо.
Той я измъкна в коридора и размаха пръст пред лицето й.
— Миси, ние трябва да вървим на събрание. Моля те да отидеш при жените!
— Не. Искам да дойда с тебе.
Лицето му потъмня от гняв.
— Дума да не става!
— Ти си страхливец — подигра му се тя. — Страх те е, че ще се окажа по-умна от останалите мухльовци на събранието. Не би могъл да допуснеш това, нали?
— Миси, ти си невъзможна.
Тя се заинати.
— Виж: или идвам с тебе, или си отиваме у дома.
Като гледаше разгневената млада жена пред себе си, Фейбиан се помъчи да скрие усмивката си.
— Изглежда, не разбираш — каза той накрая. — Другите мъже няма да те приемат.
Тя се усмихна престорено скромно и погали джобчето върху жилетката му.
— Ще ме приемат, ако ги помолиш.
— О, сега прилагаш женски хитрости.
Тя му хвърли горещ решителен поглед.
— Фейбиан, или ще ги убедиш да ме приемат да дойда с вас, или ще проваля вечерта на всички.
— По дяволите, Миси! — избухна той и закрачи напред-назад, като й хвърляше гневни погледи.
— Е, Фейбиан?
— Знаеш ли, мястото на събранието е много неподходящо — опита се да я разубеди той. — То ще се проведе в пивница.
— Какво събрание ще бъде тогава? — иронично го попита тя.
— На Комитета по здравето на Мемфис — обясни й той.
— Комитет по здравето? — подигра се тя. — Всъщност с радост бих предложила и моите два лева за подпомагане на местната хигиена.
— Ако си умна, ще си държиш устата затворена.
— Не ти обещавам. Ти като че ли се колебаеш, Фонтено?
Той изсумтя.
— Много добре. Ще убедя останалите да те вземем с нас, но моята помощ си има цена…
Тя тръсна къдрици.
— Ако мислиш, че можеш да се отнасяш с мен като дивак, няма да стане!
Останалите мъже протестираха, обясняваха, мънкаха, но накрая неохотно се съгласиха Миси да дойде с тях. Джереми, Брент и Чарлз тръгнаха към града с каретата на Сержънт, а Миси и Фейбиан се качиха в своята. Пътуването мина в гробно мълчание.
Най-после двата екипажа спряха пред лошо осветена кръчма на централната улица. Като гледаше звънеца, закачен над разнебитената врата, Миси се чудеше дали това беше прочутата „Механа с камбаната“.
— Политическо събрание в такъв вертеп? — подигра тя Фейбиан.
Той сви рамене.
— За нас са запазили задния салон.
Тя извъртя очи, а той й помогна да слезе.
Заедно с намусените им спътници влязоха в задимената механа. Беше шумно и пълно с мърляви хулигани. Миси ги определи като „речни плъхове“. Двама мръсни бармани и няколко неприятни моряци я изгледаха просташки, когато пресичаше салона с останалите мъже.
В добре осветената и относително чиста задна стая Миси беше представена на още двама — Марк Дейвис и Джеймс Хендерсън. Те бяха част от комитета. Поздравиха Фейбиан с повдигнати вежди, а Миси — със скована любезност.
След като всички заеха местата си около масата, председателят, Джеймс Хендерсън, взе думата.
— Господин Фонтено — започна той хладно, — бихте ли представили вашия гост на комитета?
Фейбиан се изкашля.
— Господа, моля за извинение. Моята годеница беше толкова заинтересувана от нашите проблеми, че помоли да присъства на събранието.
— Предполагам, че никой няма да възрази — каза важно Хендерсън. — Добре дошли при нас госпожице Монтгомъри.
— Благодаря — измърмори със свити устни тя. В последния момент се въздържа да не го поправи, че името й е Монроу.
— Тази вечер ние трябва да определим нашите препоръки към кмета и членовете на градския съвет. Тъй като в момента доктор Флечър е при пациент, се налага да започнем сами — кимна към Джереми. — Господин Сержънт, ще водите ли записките?
Джереми извади молив и няколко пергамента.
— През изминалия сезон се наблюдаваше висока заболеваемост от холера. Имаше и няколко случая на жълта треска — продължи Хендерсън. — Градската управа ни помоли да предложим мерки относно ограничаване на заразата през идната година.
— Наистина можем да направим съвсем малко за спиране на болестите — вметна Чарлз Мерсър.
— Вярно е — добави Брент Макгий.
— Ако се почистят отходните места в района на пристанището, нещата относително ще се подобрят — каза Джереми самоуверено. — Онази пяна е причина да се разпространява заразата.
Няколко мъже кимнаха, а Миси слушаше изумена.
— В такъв случай можем ли да напишем тези препоръки и да се заемем с по-важни дела? — попита Хендерсън.
Точно когато всички изказваха одобрението си, Миси скочи на крака.
— Почакайте за минута. Вие всички май сте смахнати?
Настъпи мъчителна тишина. Най-после председателят Хендерсън каза:
— Млада госпожице, минавате всякакви граници.
— Искам да ме изслушате! — заяви Миси.
Хендерсън изгледа многозначително Фейбиан.
— Фонтено?
Той сви рамене.
— Джеймс, ако можех да я спра, щях да го направя.
Председателят отправи хладен поглед към Миси.
— Много добре. Можете да говорите.
— Благодаря — отговори Миси и изгледа всички с презрение. — Преди всичко, глупаци такива, трябва да ви образовам. Тези мерки, които смятате да вземете, ще имат твърде малък ефект за прекратяване на епидемиите. Жълтата треска се причинява от комарите, а холерата — от замърсената питейна вода.
Каквато и реакция да беше очаквала Миси на думите си, беше съвсем неподготвена да понесе внезапния смях, разтърсил стаята.
— Това е най-абсурдното нещо, което някога съм чувал! — каза Чарлз.
— Вода и комари — смешно! — добави Брент.
— Не ни губи времето! — порица я Джереми.
Миси удари с юмрук по масата.
— Слушайте, малоумници такива. Опитвам се да спася живота на хората. Ако искате да прекратите епидемиите, трябва първо да почистите боклуците по улиците, да пресушите тресавищата, да изградите водопроводна и канализационна система.
