Мъжете все още се тресяха от смях.
— Как такива мерки биха прекратили епидемиите? — попита Марк Дейвис.
— Направете го и ще видите — отсече Миси. — Всеки знае, че първата стъпка за предпазване от заразни болести е идеалната хигиена — лична и обществена.
Брент Макгий клатеше глава.
— Глупаво момиче. Между боклуците и болестите няма никаква връзка.
Миси занемя.
— Епидемиите ни ги изпраща Всевишния — добави Джереми.
— Миси, имаме и по-важна работа — смъмри я Фейбиан.
Тя се обърна към него.
— Каква по-важна работа?
Той хвърли на масата една колода карти и се ухили.
Миси махна с ръце.
— Това събрание е срам за вас. Вие, момчета, сте само банда лицемери и лентяи. Няма да се учудя, ако през лятото окапете като мухи от треската — тя се тръшна на стола си в недоумение, след това огледа всички. — Ще ме включите ли в играта?
Сякаш покривът падна върху главите им! Последваха спорове, но мъжете категорично отказаха Миси да играе с тях. Тя все още се чудеше какво бяха измислили, за да прикрият играта на покер. Приличаха на непослушни ученици, промъкнали се да направят беля. Играеха на клечки от кибрит и това съвсем я развесели.
— Не ми казвайте, че ви е страх да не загубите някой и друг долар?
От нейната забележка няколко мъже се изчервиха от възмущение, докато Чарлз надменно се защити.
— Джереми страда от скрупули срещу комара.
Миси изкриви устни и се обърна към него.
— Ти имаш морални задръжки срещу комара, а на покера не възразяваш?
Джереми вирна глава.
— Играта на карти сама по себе си е достатъчно безнравствена.
Миси махна с ръка.
— Какви мухльовци!
Чарлз погледна към Фейбиан.
— Какво означава „мухльо“?
— Не мисля, че трябва да разберете — отговори той мрачно.
— Господа — заяви Миси, — играта си заслужава само ако залогът е достатъчно голям.
Фейбиан я изгледа остро.
— О, да, скъпа моя! Изглежда, ти рискуваш с прекалено голям залог тази вечер!
Без да му обръща внимание, тя продължи остро:
— Предлагам да играем за пари.
Председателят Хендерсън се окашля.
— Е, Джереми?
— Нека бъде волята на дамата — произнесе той късо.
Хендерсън кимна към Миси.
— Ще направите ли първия залог?
— Разбира се — намръщи се за миг, после се обърна към Фейбиан. — Скъпи, бъди добър и ми заеми малко пари!
Шестимата мъже избухнаха в смях.
Отказът му не отчая Миси. Тя продължи да ужасява и разгневява присъстващите мъже, като спечели пет кента от пет раздавания. В крайна сметка спечели по пет долара от всеки джентълмен. Като капак на всичко, когато сервитьорът донесе бира, тя си наля една халба, събирайки прехласнатите погледи на мъжете, и я изпи на един дъх.
Когато помоли Марк Дейвис за пура, Фейбиан вече не издържа. Скочи на крака и задърпа Миси.
— Господа, ако ни извините, моята годеница трябва да се погрижи за болната си майка.
— Майка ми е съвършено…
— Лека нощ, господа — добави Фейбиан, измъкна Миси от стаята и я повлече навън. Затръшна вратата след тях и се отправи към каретата.
— Какво означава това? — попита Миси, като се опитваше се да издърпа пръстите си от ръката му. — Точно когато започнах да се забавлявам, ти провали всичко.
— Забавлявала се — изсумтя той, като я тикаше към каретата. — Прекалено дълго търпях безобразното ти поведение.
— Аз съм безобразна? — изкрещя тя. — Ти и твоите приятели сте тези, които под благовидни предлози се вмъквате в долнопробна кръчма, за да играете покер.
— Другите мъже и аз нямаме намерение да прекарваме вечерите си с макари и конци в ръце.
— И мислиш, че аз искам?
Когато стигнаха до каретата, той буквално я натика вътре. Излая команда към кочияша и седна срещу нея. Когато задрънкаха по пътя, тя започна да се защитава:
— Вбесен си, защото победих и защото имам два пъти повече мозък от празноглавите ти приятели.
— Ха! Само доказа, че си малко момиче и отдавна трябваше да си в леглото.
При думата „легло“ тя се разгневи още повече.
— Как смееш да се отнасяш с мен като с непълнолетна?
— Защо се държиш като такава?
След като се измориха да се карат, в каретата се възцари тишина, предвещаваща буря. Когато пристигнаха пред къщата, Фейбиан грубо я смъкна от каретата. След това, когато тръгнаха по алеята, изненадващо я притегли към дърветата.
— Къде ме водиш? — попита тя.
— На едно усамотено място — изсъска той. — Ние двамата трябва да си поговорим.
— Хвърчащи балони!
— Какво искаш да кажеш?
— Това означава, че все още си ядосан, мой човек. Такъв си, защото аз превъзхождам теб и твоите приятели.
Той замълча, въпреки че пръстите му се стегнаха около китката й. След малко блъсна вратата на малка шестоъгълна постройка и я тласна вътре.
— Къде сме? — попита Миси. Намръщи се от миризмата на мухъл и запремига, за да свикне с тъмнината, Фейбиан затръшна вратата и тя видя как сянката му се надвесва над нея.
— Наричаме я гарсониера.
— Какво?
— Твоите родители посрещат тук гости.
— А-а.
Стаята, в която бяха, изглеждаше много малка. Когато очите й свикнаха с тъмното, тя забеляза наблизо кушетка, маса и столове. Нагоре се виеше стълба. Може би водеше към тавана.
— Е — присмя му се тя, — да не би да имаш намерение да ме повлечеш по тази стълба и да ме изнасилиш. Сега, след като си ме похитил?
— Не ме изкушавай! — предупреди я той.
Тя въздъхна раздразнена и скръсти ръце.
— Добре, Фонтено. Защо просто не се качим горе. Аз и без това засегнах глупавата ти мъжка гордост.
Той пристъпи заплашително към нея. Дори на оскъдната светлина я прониза силата на погледа му.
— Ти ме провокираш, нали, Миси?
— И какво от това? — сви рамене предизвикателно тя. — Няма ли да последваш примера на останалите дръвници и да ми кажеш, че не си знам мястото?
