— О, имам предвид едно място за теб — каза тихо той.
— И къде е то? — присмя му се тя.
Той я гледаше право в очите.
— В моето легло.
Тя го гледаше, наелектризирана от дръзките му думи. Усети, че я пронизва гореща тръпка на желание.
Преди да разбере какво става, той я грабна през кръста, повали я на кушетката и я притисна с тежкото си, възбудено тяло.
Изведнъж тя се опомни.
— Пусни ме! — изкрещя, като го удряше по гърдите.
Той много лесно хвана китките и.
— Понякога говориш необмислени неща, нали, мила? Харесва ти да дразниш другите. Добре, може би второто действие е игра за двама ни…
— Махни се от мен, дебелак такъв!
— Не искаш ли да разбереш повече за мястото, което съм ти избрал? — безмилостно й се подигра той.
— Спести ми гнусните подробности.
— Но това прави играта по-забавна — той се наведе и я гризна по ухото. Тя застина. Възбуден, той й прошепна: — Мястото ти е да дращиш и да се задъхваш под мене…
— Млъкни!
— С крака, усукани здраво около кръста ми.
Миси беше колкото възмутена, толкова и възбудена.
— Защо просто…
Той сграбчи лицето й и започна да хапе треперещите й устни.
— Мястото ти е да стенеш в устата ми и да просиш за още.
Миси беше прекалено замаяна, за да проговори. Неговата възбуда се усилваше.
— Твоето място е до мен, ти, разглезено дете такова… Да те обичам, да правя любов с тебе, докато не можеш да станеш от леглото ми…
— Не — възрази тя със слаб глас.
Опита се да се извърти, но ръцете му още държаха лицето й. Насилваха я да срещне погледа му.
— Казах ти, Миси, че помощта ми тази вечер си има цена. Приготви се да платиш.
Фейбиан задуши слабия й протест с настойчиви устни и жаден език. Цялата съпротива на Миси се стопи, удави се в стремителния порои от желание излял се върху нея. Целувката на Фейбиан беше гореща, алчна. Толкова настойчива, колкото твърдата мъжественост, която я притискаше така безсрамно.
Вътрешно Миси изгаряше: цялото й същество копнееше за неговата всепоглъщаща топлота и тя престана безсмислено да хленчи. Обви ръце около врата му и отвърна на целувката му.
Той се отдръпна и я погледна.
— Нашият безнравствен разговор ти харесва, нали?
Макар че го желаеше до болка, Миси намери сили да се разбунтува и той получи точно отговора, който беше очаквал.
— Ако мислиш, че ще ме изплашиш Фонтено, много се лъжеш.
Нещо жестоко просветна в очите му. В следващия миг тя разбра, че той разкопчава роклята й.
— По дяволите, Фейбиан, спри се!
Той само се подсмихна и продължи.
— Казах да спреш!
— Долавям ли нотка на паника? — присмя й се той — Или това е просто желание?
Хвърли настрани корсета й и погали напрегнатите зърна на гърдите й през прозрачната тъкан на долната риза. Това не изплаши Миси. Страхуваше се повече от удоволствието, което изпита.
— Недей, Фейбиан — помоли тя, останала без дъх.
— Недей? — подигра й се той, а пръстите му продължаваха да я галят.
— Моля те! Не съм готова за това!
Той наведе лице, устните му се стремяха към гърдите й.
— Разбира се, че си готова.
— О, господи! — извика тя.
— Целуни ме! — заповяда той.
Тогава Миси се забрави. Когато той прилепи устни към нейните, езикът й вече не можеше да се спре.
— Велики боже, жено!
— Говори ми — отново се нахвърли да го целува тя.
Чу неговия стон. Усети треперенето му. Нещо изпращя. Следващото нещо, което тя усети преди окончателно да загуби разсъдък, беше, че устните му жадно се впиха в зърната й.
— Фейбиан, не мога да се спра — прошепна тя вплела пръсти в косата му и го привлече по-здраво към себе си.
— Гърдите ти са прекрасни — чу го да изрича.
Устните му играеха върху тялото й. Тя се извиваше под него, изгаряща от желание. Нещо изшумоля. Усети, че ръката му се плъзга под фустата по крака й.
— Фейбиан!
— Шшт — прошепна той, като продължаваше да я целува навсякъде.
Когато езикът му затанцува бавно, влудяващо в устата й, пръстите му намериха цепката на долните й гащи и започнаха да се промъкват навътре — нежно, възбуждащо. Миси откъсна устни от неговите, за да си поеме дъх, и замята глава. Той наблюдаваше реакцията й алчно. Когато се разплака и прехапа устни, той я целуна отново и прошепна:
— Ухапи ме. Не обезобразявай тази красива уста.
Тя го целуна с буйна страст: той плъзна пръст в пламтящата й вътрешност с непознат еротизъм. В момент на върховно удоволствие тя захапа устната му до кръв. Той удължаваше момента на екстаз до припадък. Чу го да ръмжи от удоволствие, докато се задъхваше и хълцаше в устата му.
— Добре ли си? — достигна до нея въпросът му.
— Да… О, да!
Фейбиан прошепна:
— Следващия път ще те взема с устни и…
Остатъкът от изречението му я накара да изтръпне до пети. Можа само да се притисне към него с неизпитвано досега удоволствие.
Лежаха дълго, вплетени един в друг. Чакаха пулсът им да се нормализира. След това Фейбиан седна изражението на лицето му изглеждаше странно далечно, когато я помоли да оправи дрехите си. Стана и протегна ръка.
— Ще тръгваме ли, мила?
Миси мигаше срещу него неразбиращо. Не можеше да проумее странната промяна у него — от страстна любов към сковаваща студенина. Как можеше да се държи толкова безразлично, след като само преди малко двамата се бяха гърчили като котки на горещо? Цялата трепереше, разтърсена до дъното на душата си. Току-що беше преживяла най-силната, най-невероятната възбуда в своя живот. Като най-безсрамна уличница, каквато без съмнение беше, не искаше нищо друго, освен да го привлече отново върху кушетката и да изживее отново същото удоволствие.
— Но, Фейбиан…
Той стоеше безучастен и я гледаше с безразличието на непознат. По дяволите! Защо го беше започнал? За да я накаже? Да я унижи?
— Фейбиан — успя да продума най-сетне, — има ли нещо нередно?
— Нищо — отговори решително той. — Просто е време да те върна вкъщи.
Беше непреклонен. Тя нямаше друг избор, освен да стане на разтрепераните си нозе и да напусне къщата с него.
