Навън студеният нощен въздух сякаш заледи пламналото й лице. Когато вървяха по алеята, го чу да казва:
— Сега няма съмнение, че ще се оженим, нали?
— Какво? — извика тя, спря и го изгледа.
— Позволихме си повече, отколкото е разрешено на двама сгодени — продължи той безочливо. — Ще се оженим след две седмици.
— Няма да стане.
Той заклати пръст пред нея.
— Миси, бях достатъчно търпелив към безобразното ти поведение тази вечер, но повече няма да понасям твоето своеволие!
— Да, разбира се. Ти си типичен мъж.
— Какво означава това?
— Означава, че си ме прелъстил само за да стане на твоята.
Той се усмихна вулгарно.
— Добре казано.
Тя го удари през лицето, но треперещата й ръка не можа да го улучи точно и Миси се ядоса.
— Ти, кретен такъв! Мислиш, че всичко ще се оправи с малко секс?
— Малко секс? — разсмя се той. — Откъде, жено си се научила да приказваш така? Това е достатъчно, за да си задам въпроса, дали си целомъдрена.
— Целомъдрена? Ти, надут глупак такъв! Ти, който по един и същи начин се забавляваш във всеки бардак по Мисисипи и с мене! Сигурна съм, че не съм първата, с която си се веселил в тази гар…
— Гарсониера.
— Точно така — тя презрително сви устни. — Няколко мига на удоволствие в кревата не са основание за брак.
— По дяволите, жено! — Фейбиан я сграбчи за раменете и изрече със смазваща жестокост: — Ти ще се ожениш за мен, дори ако трябва да те набия, за да смажа ината ти.
Миси беше на края на силите си.
— О, това е смешно. Борим се като куче и котка. Мразим се в червата. Защо, по дяволите, искаш да се ожениш за мен?
— И още питаш след това, което се случи?
— О, ти, простак такъв! На тебе ти трябва жена само за в леглото!
Той се засмя.
— Бих казал, че леглото е най-подходящото място, за да започнем нашата женитба.
Тя се отскубна от него.
— За хиляден път ти повтарям, тъпак такъв, че няма да се омъжа за тебе! — внезапно тя се изсмя, осенена от внезапна идея. — Бих могла обаче да бъда послушна в тайната ни игра.
Улучи в целта, Фейбиан се разтрепери от обида.
— Само в сънищата ти, скъпа! — отсече той, сграбчи я за ръката и я повлече към къщата.
Глава 18
Миси влетя в къщата вбесена, застана срещу колоната на стълбището и се взря в малахита.
— Искам си живота обратно, чуваш ли ме? — изкрещя тя. — Върни ми живота обратно!
Внезапно, като че ли в отговор, кръговете в камъка започнаха да се разделят и тя затихна в страхопочитание. Видя отново Джеф и Мелиса, които се целуваха страстно в настоящето.
— По дяволите, пак ли? — извика тя. — Мелиса, или каквото ти беше там името, чуваш ли ме? Отстъпвам ти Джеф, но живота си искам обратно!
Джеф с неохота отдръпна устни и нежно пощипна Мелиса по бузата.
— Хареса ли ти филма тази вечер?
— Имаш предвид онзи по телевизията? — попита тя нерешително.
Той се подсмихна.
— По видеокасетофона.
Тя кимна.
— О, да. „Отнесени от вихъра“. Не мога да повярвам в това чудо — картините да се движат. Беше такава удивителна история… и толкова тъжна. Трудно ми е да повярвам, че това наистина ще се случи на Юга.
Той видимо пребледня.
— Какво означава това „наистина ще се случи“? Гражданската война е била преди сто и тридесет години. Мелиса, понякога ме плашиш до смърт.
Разбрала грешката си, тя не отговори. Вече беше сигурна, че е била разменена с неговата истинска годеница, но трябваше ли да каже истината на Джеф? Може би така беше най-добре. Само че, ако го направи, дали нямаше да я помисли за обезумяла?
— Мелиса, моля те, кажи ми за какво мислиш? — помоли Джеф.
Тя го погледна разкаяна.
— Извинявай, Джеф. Имаш право. Гражданската война е била преди повече от век. Аз просто… още съм объркана. Губят ми се толкова много години.
Той се усмихна, но погледът му беше загрижен.
— Чувствам, че има и нещо друго. Понякога, ако не те познавах толкова добре, бих се заклел, че си някоя друга.
Тя остана нещастно тиха.
— Извинявай — бързо добави той. — Знам, че си объркана и няма нужда да утежнявам положението — преди да успее да протестира, той сложи пръст на устните й. — Скъпа, искам да те заведа утре на едно място. Ще дойдеш ли с мен?
— С каретата? — попита тя с надежда.
— С моята кола — отговори твърдо той.
Тя прехапа устни.
— О, Джеф, не съм сигурна.
— Сладката ми, ти постигаш удивителен прогрес. Мисля, че вече си готова за разходка с кола. Освен това мястото, където искам да отидем, е на високото. Пътуването с карета ще бъде направо опасно.
— Но…
Той прошепна пламенно:
— Искам да ти разкажа историята си.
Погледът й ревниво проблесна към него. Когато зърна надежда и колебание в очите му, страхът отстъпи пред блаженството, че той иска да й се довери.
— Разбира се, скъпи.
— О, ти си ангел! — въздъхна той.
Когато я целуна, тя се натъжи. Джеф все повече държеше да споделя живота си с нея. Съвестта й подсказваше, че и тя трябва да намери подходящ момент, за да сподели с него тайната на сърцето си.
Образите на Джеф и Мелиса избледняха. Миси беше толкова вбесена, че тропна с крак.
— По дяволите, ще ме чуеш ли най-после?
— Дъще, ти пак разговаряш с колоната?
Лавиния слизаше надолу по стълбите, облечена в тънък халат. Взираше се смаяна в Миси.
— О, здравей, мамче — каза тя навъсена. — Все още се опитвам да си обясня как загубих паметта си.
Лавиния се усмихна съчувствено.
— След като е така, защо крещеше, че си искаш живота обратно?
— Просто се мъчех да отгатна — измърмори виновно тя.
