— Върви по дяволите. Как може да ми говориш така?
Сега вече имаше сълзи и в неговите очи.
— Защото е истина. Обичам те, Миси. От цялото си сърце!
— Нима не разбираш — важно заговори тя. — Аз не искам твоите извинения. Не искам любовта ти. Искам да се върна обратно в двадесети век — тя падна на колене до него и продължи да плаче унизена. — Само че не знам как да го направя!
— О, ангел мой! Толкова съжалявам!
Фейбиан я сграбчи и започна да я целува страстно. Тя хълцаше в устните му и също го целуваше.
— Любима, всичко е наред — прошепна той дрезгаво, като галеше косата й, но Миси се извиваше и плачеше неутешимо. — Обещавам ти, че ще оправя всичко. Ще възстановя разума ти… някак. Кълна се. Никога няма да бъда груб както днес.
— О, Фейбиан!
Нещо се прекърши у Миси. Тя едновременно го мразеше, обичаше го и изгаряше от желание по него. Изливаше целия си гняв, болка и нужда в целувката им. Отчаяно искаше да построи мост над пропастта между тях, а той в отговор я целуваше ненаситно.
След секунди тя разкопчаваше панталоните му и го събори на пода.
— Искам те вътре в мен — задъхваше се тя. — О, господи. Моля те, веднага.
Той отстъпи с измъчена въздишка. Протегна ръце под полите й, за да смъкне бельото й.
— Миси, обичам те — шепнеше той трогателно, когато проникна в нея силно и дълбоко.
С вик на удоволствие тя обви високо краката си около кръста му, като шепнеше мили думи.
Той спря за момент и погледна надолу към обезумелите й очи.
— Първо ми кажи, че ми прощаваш. Моля те, Миси!
Думите му отново я разплакаха. Никога преди това не беше й казвал „моля те“.
— Прощавам ти — прошепна тя.
— Кажи ми, че ме обичаш — добави той.
— Така е.
— Кажи го!
— Обичам те, Фейбиан!
Думите й бяха възнаградени с агонизираща въздишка и силен тласък. Миси се огъваше под великолепното му тяло. Това, което изпитваше, беше изпепеляващо, обвързващо, караше я да крещи от възторг. Устните и трескаво пиеха неговите.
Той я целуваше хищно, потъваше дълбоко в нея. Палещата и вътрешност се притискаше към него толкова страстно. Виковете на удоволствие го изтръгнаха от контрол. Коленичи, притисна я към себе си. Започна да я обладава с дълбоки тласъци, които я очароваха. И двамата бяха изпаднали в божествен екстаз. Той беше напълно задоволен, когато чу нейния вик и почувства как се разтапя в ръцете му.
Положи я нежно върху килима. Смъкна надолу роклята й и започна да целува гърдите й. После се взря в замъглените й очи и постави пръст върху изтръпналите й от страст устни.
— По-добре да тръгвам, любима. Преди родителите ти да са дошли отново на разузнаване.
Той се отдръпна нежно от нея, оправи дрехите на двамата и я занесе до леглото. Загледа я с обожание и я щипна по бузата. Страстта и любовта в очите му я плашеха.
— Обещавам ти, Миси, че от този ден нататък ще направя всичко, което е по силите ми, за да изкупя вината си. Ще докажа любовта си към теб — каза той пламенно. Надвеси се над нея и сякаш й се закле с последна, дошла направо от душата му, целувка. — О, ангел мой! Не мога да дочакам мига, когато ще те притежавам отново.
Фейбиан си отиде, а Миси още хълцаше. Постави ръце върху изтръпналия си корем. Почувства се така, сякаш сърцето й беше разсечено на две. Започна да се самообвинява. Не искаше да обича Фейбиан, но в ръцете му се чувстваше толкова щастлива!
Все по-трудно й беше да устои на магията му и това я плашеше до смърт.
Глава 30
На следващия ден Джеф напусна работа около обяд и тръгна към дома на Мелиса. Чувстваше се ужасно виновен, че не беше напълно честен към нея миналата вечер. Правенето на любов с нея беше най- възхитителното преживяване в целия му живот. Беше сбъркал, като заусуква за предпазването от забременяване. Отчаяният му опит да я задържи, гризящият го страх, че би могъл да я загуби преди петнадесети май, не го извиняваше за измамното му поведение.
В къщата на Монроу разбра, че Мелиса току-що е излязла с приятелката си Лайза. Предполагаше, че ще се срещнат с Мишел и Дженифър в старческия дом, затова тръгна с колата натам. Когато влезе във фоайето, радост изпълни сърцето му — в коридора видя жената, която обичаше. Тя даваше нареждания като иконом.
— Дженифер — тъкмо казваше тя, като й подаваше книга с кожени корици. — Може да отидеш при госпожа Диксън. Прочети й нещо от „Война и мир“ — когато момичето послушно тръгна, тя се обърна към Мишел: — А ти, Шели, отиди при господин Тейлър. Той ще ти продиктува писмо до дъщеря си. Колкото до теб, Лайза…
— Добър ден, дами — извика Джеф, като пристъпи към двете жени.
Те се обърнаха към него с усмивки на приятна изненада.
— Добър ден, Джефри — каза Мелиса. — Какво те носи насам днес? Да не би да имаш приятел или роднина тук?
Той я целуна по бузата. Опиянен от женственото и излъчване, обгърна кръста и с ръка.
— Не, ти ме донесе, любима.
Мелиса се изчерви от удоволствие. Лайза намигна и го подразни:
— Не лъжи, Далтън. Ти просто не можеш да свалиш ръцете си от приятелката ми, нали?
— Лайза! — огорчена я смъмри Мелиса. — Ти не беше ли обещала да направиш маникюра на госпожа Рос?
Лайза я погледна лукаво.
— Ясно, разбрах намека — тя се закани с пръст към Джеф. — Да се държиш прилично, Ромео! — и със смях се отдалечи.
— Какво беше това? — намръщи се Джеф.
Мелиса въздъхна.
— Може ли да поговорим навън за малко?
— Разбира се, любима — когато тръгнаха към изхода, Джеф се засмя и добави: — Не мога да повярвам, че от тези три егоистки си направила доброволки в старчески дом.
Мелиса се възмути.
— Но, Джефри, моите приятелки не са егоистки. Те с удоволствие помагат.
Сърдечният му смях я прекъсна.
— Те показват толкова удоволствие, колкото сиромах на опашка за олио. Просто не искат да те обидят. А и кой ли би могъл да го направи?
Когато седнаха на една пейка в двора, Мелиса все още мълчеше. Във въздуха се носеше аромат на рози, жужаха пчели, гукаха скръбни гълъбици.
— Е, Мелиса. Какво означава подигравателният коментар на Лайза?
Виновният й поглед срещна неговия.
— Когато Лайза дойде тази сутрин, прояви любопитство относно нашето… приятелство. Искаше да знае дали ние двамата… — изчервена закърши ръце. — Разбира се, аз никога не бих си признала такова нещо. Но въпросите й много ме засрамиха и тя отгатна всичко.
Джеф изпъшка.
— Ще я удуша!
— Не, моля те, недей! — примоли се Мелиса. — Тя изказа някои доста интересни мнения за ситуацията, в която се намираме. Искаше да знае дали ние сме…
— Да? — повиши глас той.
