казаното. Но когато думите му достигнаха до съзнанието й, с яростен, вбесен вик Миси се отскубна от него.
— Решил си да ми простиш? — крещеше тя — Ти си решил да ми простиш?
Той с учудване гледаше разяреното й лице.
— Защо? Да, любима…
Миси трепереше. Лицето й доби цвета на зряло цвекло.
— Ти си решил да ми простиш? Защо такъв арогантен, самонадеян, тъп глупак…
— Тъп глупак? — прекъсна я той. Не вярваше на ушите си.
Тя пристъпи към него и го заудря с юмруци по гърдите.
— Ти, голям надут дебелак, който сигурно си смъквал полите на половината жени по делтата на Мисисипи, си позволяваш да ми прощаваш?
— Въпрос на чест за мъжа е да вземе целомъдрена булка — вметна Фейбиан надуто. — И още, голямо великодушие е от моя страна да се оженя за девойка, която е продала стоката си.
— Продала стоката си! — изкрещя тя. — Как смееш да ми говориш така, ти, пропаднал син на Сатаната? Може да вземеш своето великодушие и да си го завреш отзад. Може да вземеш и себе си и…
— Миси, какво става тук? — чу тя гласа на баща й.
Почти беше стъпкала Фейбиан в краката си, когато родителите й се втурнаха. Джон и Лавиния гледаха ужасени към двамата. Те крещяха толкова силно, че цялата къща можеше да ги чуе.
Величествена в яда си, Миси се обърна към родителите си.
— Вие двамата: искам добре да ме чуете. Годежът ми с този неандерталец е прекратен, приключен! — извърна се към Фейбиан. — А колкото до тебе, Фейбиан Фонтено, ти може да целунеш дявола по задника, ти, глупава, надута мъжка свиня!
Миси чу невярващото възклицание на баща си и смаяната въздишка на майка си. Но реакцията на родителите й скоро беше забравена, защото видя как Фейбиан пристъпва към нея, подобно на разярен бик. Чертите на лицето му бяха изкривени от яд. Когато посегна към нея, тя се сви, но беше късно.
Преди Миси да разбере какво става, Фейбиан я грабна за ръката, тръшна я на дивана, притисна я между коленете си и започна здраво да я шляпа по задните части. В присъствието на ужасените й родители!
Миси крещеше с цяло гърло и се бореше като дива котка, но без успех. Тя размахваше ръце и крака, но Фейбиан не й обръщаше внимание. Държеше я здраво между коленете си с едната ръка, а с другата я налагаше, но благодарение на многото фусти, тя не изпитваше почти никаква болка. Гордостта й обаче беше жестоко наранена. Никога в нейния двадесет и пет годишен живот не беше унижавана толкова. Наистина никога преди това не беше бита.
Когато най-сетне той й позволи да се изправи, тя застана трепереща от гняв срещу пребледнелия Фейбиан. Нищо невиждаща от сълзите, тя с последни сили успя да го зашлеви по лицето и изкрещя:
— Мразя те и в червата! — обърна се и избяга от стаята.
Смутен от разстроеното й лице, Фейбиан гледаше след нея. Не можеше да повярва какво беше направил току-що. Беше се поддал на гнева си.
Имаше малко време да се пребори със собствената си съвест. Лавиния и Джон пристъпиха към него възмутени.
Джон трепереше разгневен.
— Искам да ти кажа, млади човече, че няма да допусна да удариш дъщеря ми още веднъж. Независимо какъв те нарича тя, ако косъм падне от главата й, кълна се, че ще те изгоня от къщата си, въпреки приятелството ми с теб, баба ти и дядо ти.
Объркан, Фейбиан прокара ръка през косата си.
— Прав сте, господине. Покорно моля да ми простите. Не разбирам какво ми стана? Мисля, че просто обезумях, когато ме нарече свиня. Но ви обещавам, господине, че това никога повече няма да се повтори.
Джон гледаше Фейбиан недоверчиво. Това подтикна Лавиния да се намеси.
— Джон, мили, Фейбиан изглежда толкова нещастен. Като теб и аз не мога да приема това, което той току-що направи. Но Миси ужасно го предизвика. Ние двамата бяхме свидетели на това.
Фейбиан протегна ръка към Джон.
— Господине, ще приемете ли моите извинения?
Джон въздъхна и стисна ръката му.
— Много добре, сине.
— Сега единственият въпрос е дали ще ти прости Миси — добави мъдро Лавиния.
— Знам — съгласи се Фейбиан мрачно. — Господине, моля ви да ми разрешите да се кача горе и да поговоря с нея!
Но Джон още беше ядосан.
— Млади човече, това просто не може да стане.
Лавиния отново стана посредник.
— О, Джон, нека да отиде. Та те ще се женят. Очевидно е, че двамата се обичат силно…
— Очевидно? — попита иронично Джон.
— Ами те се борят като кучето и котката. Какво искаш повече? — Лавиния продължаваше упорито — Качвай се горе и поговори с нея.
Фейбиан изхвърча от стаята като стрела и полетя по стълбите. Сърцето му блъскаше в ужасно безпокойство.
Влезе в стаята на Миси, без да почука. Тя се беше проснала на леглото и отчаяно ридаеше. Сърцето му се сви от нежност и вина, като я видя.
— Миси? — повика я тихо той.
Тя се обърна към него с гневен поглед.
— Да пукнеш дано!
— Любима, трябва да поговорим — помоли се той.
— Ха. Нямам какво да кажа на мъж, който разговаря чрез физическо насилие.
— Физическо насилие? — повтори той изумен.
Тя скочи от леглото.
— Да. Ти не си нищо друго, освен едно голямо говедо, Фейбиан Фонтено, което се забавлява, като тормози някой по-слаб от него.
Той преглътна.
— Миси… мила, толкова съжалявам.
Тя пристъпи към него като разярена тигрица.
— Знаеш ли, че ако бяхме в двадесети век, ти щеше да бъдеш затворен за това свое деяние?
Той беше озадачен.
— Двадесети век? Затворен? Жено, какви идиотщини приказваш?
Все още ядосана, Миси беше забравила всякаква предпазливост. Размахваше ръце пред лицето му и крещеше:
— Знаеш ли ти, че нямаше да бъда тук, ако не бях разменена с истинската ти годеница, скъпата малка Мелиса? Тя повече ти подхожда от мен. — Фейбиан я гледаше като паднал от небето. — И ако си я искаш обратно, можеш да отидеш в 1992 година и да се опиташ да си я намериш — продължи Миси злобно. — Сигурна съм, че все още е абсолютно девствена и целомъдрена. Освен ако Джеф не я е похитил!
— Джеф? Кой е този Джеф? — успя само да прошепне ужасен Фейбиан.
— Това е мъжът, за когото трябваше да се омъжа… в тази голяма къща… Докато онзи дяволски малахитов овал не развали всичко. О, небеса, помогнете ми. Трябва да се махна оттук!
— Господи, боже мой — прошепна Фейбиан. — Накарал съм те да полудееш!
— Не си въобразявай! — отсече тя.
Фейбиан падна на колене пред нея.
— Любима, прости ми. Държах се като абсолютно магаре. Извинявам се от дъното на душата си. Аз… аз те обичам, Миси.
Миси извика с неописуема болка и размаха юмрук пред него. Мразеше го, но думите му я просълзиха.
