купим бикини.
Тя тръсна глава упорито.
— Джефри, успях да се приспособя към условията на двадесети век, но никога няма да сложа върху себе си това крайно неприлично бельо.
— Никога? Хайде да се обзаложим — подразни я той. Притисна я до близката колона и започна да я гъделичка. Тя изписка и се напрегна да се пребори, но, извивайки се, неволно се притисна към него. Веднага след това борбата спря.
Джеф я хвана за раменете и я притисна към колоната. Тя почувства силното пулсиране на неговата мъжественост. Погледът му сякаш я пронизваше. Никога не беше я гледал толкова особено. Сякаш в този момент беше готов да я погълне.
— Мелиса, омъжи се за мен! — прошепна дрезгаво той. Наведе се развълнуван и започна да я целува по лицето. — Моля те, кажи, че ще го направиш! Мисля, че ако скоро не те притежавам, просто ще умра!
— Зная, Джеф. Чувствам се по същия начин — отговори, останала без дъх, тя. — Но защо не искаш да разбереш? Не мога да се обвържа истински с теб, преди да съм се уверила, че Миси е щастлива.
Той тежко въздъхна и погледна към вратата на близкото бунгало.
— Тогава искам да се любим, мила — настояваше дрезгаво той. Пръстите му играеха в косата й. — Ако времето или съдбата ни разделят… ще ни остане поне това преживяване.
— О, Джеф! — сърцето на Мелиса преливаше от любов и печал. — Трябва да разбереш, че всъщност аз все още принадлежа на Фейбиан.
— Да върви по дяволите Фейбиан Фонтено! — извика бурно той и обви лицето й с ръце. — Бих умрял, но не бих позволил на този негодник да те докосне! Ти си моя, Мелиса. Моя… Никога недей да забравяш това.
Джеф я целуна жадно. Езикът му проникна дълбоко в устата й.
Тя започна да стене от удоволствие — беше изпълнена с любов и желание. Това чувство беше по-силно от верността към семейството и съвестта, която я теглеше към миналото. Копнежът по него й причиняваше почти физическа болка. Сърцето й биеше до пръсване. Всеки неин дъх го поглъщаше. Женската й същност жадуваше за мъжката му топлина. Пръстите й блуждаеха по гърба му. Устните зовяха името му.
Когато я дръпна към кабината, тя все още се колебаеше. Джеф заобиколи до близкия стол, седна и я сложи на коленете си. Тя почувства стегнатите мускули на бедрата му, възбудената му мъжка сила, която се притискаше към нея. Разбра, че ще му се отдаде, ако ще и след това да умре.
— Какво има, любима? — придумваше я нежно той, като я притискаше към себе си и я целуваше по лицето — Да не би да се страхуваш, защото си девствена? Защото ти е за пръв път?
Малко беше да се каже, че е изплашена. Беше толкова развълнувана, че почти не можеше да диша.
— Не се страхувам от теб, Джеф — прошепна тя.
Почувства го, че се напрегна.
— Само не ми казвай, че Фонтено те е насилил да…
Тя поклати глава упорито.
— Не, никога не се е опитвал да ме насилва.
— Тогава какво има, любима? — попита той, като целуваше шията й.
Тя въздъхна тежко и преплете пръсти с неговите.
— Досега никога не съм го правила.
— Знам това.
— Искам да кажа… както на тебе ти се иска. Може би ще сбъркам нещо?
— Нима нашата любов е грешна? — попита той, а в гласа му се долови болка.
Измъченият й поглед срещна неговия.
— Разбира се, не, любими. Не би могла да бъде. Но може би…
— Да?
— Знам, че аз и моите приятелки са… не са… — нещастно заекна тя.
— Какви?
Тя се отдръпна и го погледна тъжно.
— Аз не съм сексуално освободена жена, Джефри. Може би ще те разочаровам.
Когато той започна да се залива от смях, тя съвсем се обърка. Разроши косите й и каза:
— Скъпа, трябва да знаеш, че досега не са успели да ме заинтересуват сексуално освободените жени.
Тя грейна щастлива.
— Наистина ли, Джеф. Тогава искаш да кажеш…
Той я щипна по носа.
— Искам да кажа, че много повече ми харесва да похитя една целомъдрена жена от деветнадесети век.
Очите й станаха огромни.
— Това означава ли, че ти си похитител на млади жени, Джефри?
— Само на една млада жена — цялата му шеговитост изчезна. Целуна я отново. — Отдай ми се, ангел — прошепна той. — Кажи ми, че от този момент ще бъдеш моя. Довери ми се, любима!
Мелиса не можеше да устои на пламенните му молби. Той беше прав. Ако съдбата ги раздели, те щяха да пазят спомена за тази нощ в сърцата си.
— Вярвам ти, Джеф? — прошепна му тя. — Твоя съм.
Секунди по-късно влязоха в тъмното бунгало. Джеф пусна резето. Вътре имаше само маса, столове и няколко шезлонга. Стените от трите страни бяха солидни. Предната беше цялата в прозорци, от които струяха снопове светлина.
— Ще бъдем ли… спокойни тук — попита тя.
— Да, скъпа. Вратата е заключена, а и никои няма да дойде — той се засмя сухо. — Всъщност Миси от време на време ме е водила тук и знам, че е безопасно.
Тя застина в ръцете му.
— Нима вие с нея някога…
— Не!
— Радвам се — каза тя, а след това бързо добави — Не искам да кажа, че имам някакво право да те обвинявам за живота ти преди…
Той я притисна до себе си и каза пламенно.
— Чуй ме, Мелиса, и никога не забравяй това: преди да се появиш тук, за мен нямаше живот.
Целува я толкова дълго, че тя се разрида от щастие.
В стаята беше хладно, но никой не забелязваше. Две сребърни сенки, вплели устни и тела, тръпнеха в горещо желание. Стеснителна по природа, Мелиса усети, че няма търпение да се отдаде на мъжа, когото обичаше. Когато Джеф започна да разкопчава роклята й, пръстите й автоматично посегнаха към копчетата на ризата му. Той свали роклята й внимателно и я постави на стола. Старателно подреди и ризата си, и се обърна отново към нея. Устните му покриха с целувки тялото й, докато сваляше бикините, сутиена, чорапогащите, обувките.
Тя трепереше от възбуда и милваше гърдите му, врата му, мъжественото му лице.
След като я съблече, Джеф се отдръпна и започна да я гледа на оскъдната светлина.
— Господи, ти си невероятно красива — прошепна той.
Наведе се над нея и притисна устни към голите й гърди. Цялото й тяло се наелектризира.
— Добре ли си, любима? — попита той…
Езикът му пърхаше върху напрегнатите й зърна.
— О, да — задъха се тя, вплела пръсти в копринената му коса. — Това е нещо, което никога не съм чувствала преди. Прилича на лудост… Най-сладката лудост, която тялото може да усети.
— Знам, скъпа.
Когато той впи устни в гърдите й, лек вик се отрони от нея. Дори лудостта не можеше да се сравни с необузданата възбуда и мъчителното желание, което я обхвана. Притискаше се към чудесната му топлина. Беше двойно възнаградена — устните му се впиха по-дълбоко в плътта й, а пръстите му се плъзнаха надолу
