и се загубиха в най-интимните й части.
Мъчителен стон се изтръгна от гърлото му, когато почувства нейната влажна готовност. Притегли я към близкия шезлонг и я положи под себе си.
Голите му гърди бяха божествени. Толкова горещи. Премазваха възбудените й зърна. Целуваше я все по-страстно, докато откопчаваше колана и сваляше ципа на панталоните си. Гласът му беше дрезгав.
— Скъпа, мисля, че не мога да чакам!
Въпреки че всяка частичка от нея се стремеше към него, в последната минута я връхлетяха съмнения.
— Джеф, бихме ли могли…?
— Какво бихме ли могли, мила? — достигна до нея полузашеметеният му отговор.
— Чудех се… Човечеството е достигнало такива постижения. Няма ли начин да се предпазим от забременяване?
Застанал нащрек, Джеф гледаше към нея сериозно.
— Не си ли чела нещо по този въпрос?
Тя пламна.
— Всъщност дамите никога не биха… Добре, когато достигах до… — тя се покашля нещастно, — интимните отношения между мъжа и жената, когато четях, аз винаги отклонявах поглед.
Въпреки че беше много възбуден, Джеф се усмихна. Целуна крайчеца на устните й и попита дрезгаво:
— Не искаш ли моето дете, ангел мой?
Тя въздъхна от удоволствие, когато почувства неговата мъжественост, твърда като камък, да се притиска към нея.
— О, да, любими. Но понеже нещата са толкова крехки… Мислех си, че е по-добре… Има ли начин, Джеф?
Джеф се взираше надолу към нея. Сърцето му преливаше от любов и желание към жената, върнала отново живота за него. Изтръпваше при мисълта, че би могла да го напусне някой ден. Отново си припомни за петнадесети май, деня, когато тя трябваше да се омъжи за Фейбиан Фонтено. Съдбоносната дата, на която би могъл да я загуби. Едно дете би могло да ги свърже. Ако беше бременна, може би щеше да остане…
— Джеф?
Той се взря отново в разширените й, доверчиви очи. По дяволите щеше да гори в пъкъла за това.
— Съжалявам, любима. Предполагам, че трябва да оставим съдбата да реши — прошепна той.
Плъзна ръце под бедрата й и ги повдигна към себе си. Прилепил устни до нейните, той проникна бавно в горещата й, тясна вътрешност. Беше божествено. С огромно напрежение, той обузда един силен подтик. Не преставаше да шепне утешителни думи.
Въпреки нежността му, неговата гореща сила сякаш усука вътрешностите й. Почувства силна болка, но и удоволствие, че се е отдала на мъжа, когото обича. Вкопчи пръсти в раменете му и извика, когато загуби целомъдреността си.
Той я целуваше нежно и се движеше бавно в нея.
— Обичам те — прошепна той, проникнал най-сетне изцяло в нея.
— Аз също те обичам — отговори тя, като се притискаше към него.
— Това, което ми даде тази вечер — добави той дрезгаво, — ще блести в душата ми вечно.
— Това, което ми даде ти — отговори тя, — изпълни сърцето ми до края на дните ми.
Когато я целуна отново, той почувства, че лицето й е влажно.
Мелиса прославяше чудната страст на Джеф. Болката се изгуби в чувството на прелестно съединяване. Когато започна да се движи в нея, тя извика от напрежение. Повдигна се да го целуне жадно. Той отговори с няколко дълбоки тласъка, които възпламениха екстаза в нея.
Гласът му дойде дрезгав и измъчен.
— Не би трябвало… Можех да те нараня… Не мога да се спра.
— Не спирай, любими — подтикна го тя.
След това чу неговия лудешки вик. Устните му я задушиха. Слабините му притискаха нейните, донасяйки и на двамата неудържим до припадък екстаз… след който дойде покоят и чудото на отрезвяването.
Много по-късно, когато Мелиса се прибра в тъмната къща, застана срещу централната колона и видя нещастния образ в малахитовия овал. Миси и се заканваше с пръст и бълваше сърдити думи. Мелиса не можеше да ги чуе, но се досещаше за тяхното съдържание.
— Какво да правя? — извика Мелиса.
— Махни ме оттук — крещеше Миси вбесена. Стоеше до централната колона. Опитваше се да се свърже с братовчедката си, от която я разделяха сто и четиридесет години.
— Не можеш ли да разбереш какво ти казвам, глупачке? Трябва да ми помогнеш да се измъкна оттук! О, по дяволите, ти не можеш да ме чуеш!
Миси се втурна нагоре по стълбите и прекара нощта в неутешими ридания.
Глава 29
На следващата сутрин Миси крачеше гневно по терасата. През цялата нощ не беше мигнала.
О, този негодник, Фейбиан Фонтено! Беше се отдала на този мерзавец. Беше правила недопустимо похотливи неща с него. А след това той беше имал наглостта да отбележи, че не била девствена! За какъв се мислеше? Той беше ли девствен? Или беше прекарал живота си в манастир? Кой беше той да хвърля кал върху нейното име? Тези въпроси я накараха да се усмихне горчиво, Фейбиан Фонтено не беше нищо друго, освен тъп неандерталец, в който, подобно на деветдесет и девет процента от мъжкото население, бяха вкоренени праисторическите предразсъдъци. Добре, има какво да му каже тя, ако въобще някога се срещне с този негодник!
Миси влезе в стаята. Погледът й попадна на леглото. Под натиска на спомена за изминалата нощ внезапно избухна в сълзи. Хвърли се върху завивката, за да усети отново аромата, с който бяха пропити все още чаршафите.
— По дяволите! — извика тя, потънала в примесена с горчивина сладост от спомена за трескавото им любене.
О, небеса! Беше славно преживяване. Беше я накарал да крещи от страст. Беше я разтърсил! И сега… Сега беше безнадеждно влюбена в най-големия негодник на света.
Влюбена? В него? О, тя беше обречена. Господ да й е на помощ.
Миси заби юмруци във възглавницата и заплака неутешимо. Какво щеше да прави сега?
Елегантно облечен и безукорно избръснат, Фейбиан Фонтено закусваше с баба си и дядо си в трапезарията на семейната им къща.
— Забавлява ли се снощи, скъпи? — попита баба му.
Фейбиан отпи от кафето, но щеше да се задави. Успя все пак да се усмихне на милата дребна, белокоса старица.
— Вечерта беше забележителна, бабо — каза той сухо.
— Хубаво беше да се видиш с Мелиса отново — вметна Пиер.
Фейбиан кимна.
— Така е, дядо, но сега тя предпочита да я наричат Миси.
— О, и ние забелязахме това — отговори Пиер, като почесваше брадата си. — Момичето изглежда много променено по характер след падането си.
— Вярно е — съгласи се Фейбиан иронично.
— Обсъждахте ли нова дата за сватбата? — попита Анет. — Видя ми се напълно възстановена след злополуката.
Фейбиан въздъхна.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам, бабо, но младата дама не иска да се обвързва с мен.
