— О, хората — да — възрази той, — но тази Миси Монроу, която познавах — не.
Тя мълчеше. Мъчеше се да запази присъствие на духа. Накрая попита:
— След като не съм Миси, тогава коя съм? И къде е изчезнала тя?
Той се разсмя.
— Да, това се питам и аз — стисна той зъби замислен. — Предполагам, че си някоя далечна роднина, братовчедка може би. Сигурно вие двете сте си разменили местата на шега или нещо такова. Мога да разбера защо Миси е поела такъв риск.
Лицето на Мелиса пламна от точността на неговото предположение.
— Това, което допускате, господин Шмидт, е напълно немислимо. Миси… т.е. аз нямам причина да се впусна в такава лудория. Освен това, след като не съм Миси, защо всеки ме приема за нея?
Той помълча за момент, после каза:
— Защото всички отчаяно искат да повярват, че ти си тя.
Мелиса се опита да се изсмее, но гласът й изписка във фалцет.
— Господин Шмидт, уверявам ви, че си измисляте.
— Ни най-малко — той прие играта и пристъпи по-напред. — Не се притеснявай, няма да разпилея бобените зърна.
— Но няма никакви зърна за…
— Балони!
Тя се замисли за момент, като търсеше общото между зърната и балоните. Накрая каза:
— Ако това, което казвате, наистина е така, господин Шмидт, защо не кажете истината и на другите?
Той се усмихна.
— Защото ти си едно добро момиче, госпожице Мелиса, или която и да си. Тази вечер видях най-малко петима от гостите да те гледат с изключителна любов и преданост.
Мелиса прехапа устни.
— Какво ще стане, ако… това, което казвате, е вярно? Какво от това, ако поради чудата приумица на съдбата двама души са били разменени?
Той замълча за момент.
— Имаш предвид трайно разместване?
— Може би безвъзвратно.
Той подсвирна.
— По дяволите. Искаш да кажеш, че двама души са живи и здрави, но са сменили местата си? Както правят в киното?
Мелиса нямаше представа за какво говори той въпреки това добави:
— На каква личност ви приличам?
— Изглежда, ти си там, където трябва да бъдеш. Затова защо да не се радваме? Всички тук са луди по тебе. Ти също си щастлива, нали?
— Да… но може ли да търся щастието за чужда сметка?
Той тръсна глава.
— Ако се притесняваш за Миси, сигурен съм, че където и да е, тя ще се оправи.
Мелиса беше напълно смаяна. Джордж се обърна и влезе в къщата.
Когато гостите започнаха да се разотиват, Джеф помоли негово преосвещенство и госпожа Уайт да изпратят майка му, тъй като им беше на път. Искаше да бъде още малко с Мелиса. След като останаха сами, двамата се разходиха около басейна.
— Вечерта беше великолепна — прошепна Джеф, като стискаше ръката й. — Но едно нещо би я направило по-хубава.
Тя се наслаждаваше на хубавите му черти, осветявани от лампите около басейна.
— Съобщението за нашата сватба?
— Ти си медиум — подразни я Джеф.
Тя извъртя очи.
— Наистина трябва да съм малоумна, за да не разбера някои очевидни намеци.
Той се усмихна и очарователните му трапчинки се появиха.
— Кой знае? Може би, ако ти извия ръцете, ще се предадеш?
— О, Джеф! — тя го изгледа неуверено. — Толкова много неща обичам тук, но не съм сигурна, че още дълго ще издържа тази неизвестност.
Почувства пръстите му напрегнати върху своите.
— Какво искаш да кажеш?
Тя въздъхна.
— Джордж Шмидт знае, че не съм Миси.
— Какво? — спря изведнъж Джеф. — Разкажи ми за какво говорихте?
— Той ме изобличи тази вечер. Каза, че съм напълно различна от нея, че дори съм по-млада и че не е глупак, за да се опитвам да го заблуждавам.
— По дяволите — възкликна Джеф.
— Каза ми, че останалите не си задават въпроса дали съм Миси, просто защото много желаят да повярват, че съм истинската Миси.
Джеф кимна навъсен.
— Това е вярно. Трябва да поговоря с Джордж.
— Не се безпокой. Той каза, че няма да бъде този, който ще хвърли балона.
Той се усмихна.
— Искаш да кажеш да разпилее бобените зърна?
— Нещо такова… — тя млъкна. Изражението й беше доста загрижено. — Не виждаш ли колко тъжно е това?
— Какво искаш да кажеш?
— Никой не иска Миси обратно.
Той се намръщи.
— Ако наистина е така, то тя сама си е виновна.
— Но аз наистина мисля, че не сме справедливи към нея — продължи сериозна Мелиса. — Дори и Джордж. Той допуска, че не съм измамница, но, изглежда, не го е грижа, какво е станало с нея. Пръстът си няма да мръдне, за да й помогне. Това включва и факта, че няма да каже истината на майка и татко.
Той я прегърна силно.
— Любима, мисля, че прекалено се задълбочаваш. Съдбата те донесе тук и ни събра заедно. Защо просто не се радваме?
Тя въздъхна измъчена.
— Това, което Джордж каза, е много хубаво, но аз все още се тревожа.
Той притисна ръката и до сърцето си.
— Остави проблемите си тук, живот мои — трескаво прошепна той. — Обещавам да се погрижа за тях.
Джеф я придърпа в сянката на близкото бунгало и я целуна страстно. Мелиса отвърна пламенно на целувката му. Наслаждаваше се на аромата му, на вкуса и топлината на устните му.
След малко спряха да се целуват, за да си поемат дъх. Прегърнати гледаха водата.
— Ако не беше толкова студено, бих ти предложил да се натопим — прошепна той.
Очите й станаха огромни.
— И да облека един от онези скандални бански костюми?
Той й намигна важно.
— Бихме могли да го направим и без него.
Тя беше поразена.
— Дали това означава същото, което си мисля?
— Разбира се! — когато тя възкликна, той докосна върха на носа й с пръст и добави: — Скоро ще ти
