— Господи, жено! — въздъхна той, като целуваше лицето и косата й. — Толкова дълго копнеех за теб. Никога не съм желал друга жена така както тебе.
— Дори по Мелиса? — попита тя, като отговаряше жадно на целувките му.
— Никога… Докато не се превърна в моята Миси.
— Господи… — вкопчи пръсти в раменете му. — Повтори го пак!
— Моя Миси… моя любов.
Стояха и се целуваха страстно още няколко наелектризирани мига. Миси се учуди на сръчността на Фейбиан, когато започна да разкопчава роклята й отзад и да охлабва връзките на корсета й, без да отслабва жадните си целувки. Сякаш политна към седмото небе, когато той я повдигна и нежно я положи на леглото. Покри я с възбуденото си тяло и тя изпъшка от удоволствие при допира до неговата горещина.
Ръцете му обгърнаха лицето й. Очите му сякаш я хипнотизираха.
— За какво си говорихте с Бринкли тази вечер? — попита той.
Тя се засмя.
— Да не би да съм те направила луд от ревност?
— Достатъчно луд, любима. Сега ми кажи какво обсъждахте?
— Бизнес.
— Какъв бизнес?
— Не е твоя работа.
Гняв заля тъмните му очи.
— По дяволите, Миси. Искам да ми обещаеш, че няма да флиртуваш с други мъже — докато говореше, устните му се разхождаха по шията й.
Тя успя да се усмихне задъхана. Тръпки на удоволствие преминаха по тялото и.
— Както ти няма да флиртуваш с други жени? — когато повдигна глава, за да я погледне. Миси добави: — Фейбиан, не можеш да получиш моята вярност насила. Трябва да я заслужиш.
— Така ли? — той свлече надолу горната част на роклята й, усмихна се и въздъхна. — Тогава може би ще започнем с това?
Фейбиан засмука жадно едното й зърно и Миси извика от удоволствие. Пръстите й ровеха косата му. Ядът й беше забравен, войната на думи — също. Останаха само трескавата страст и огненото желание. Сетивата на Миси бяха в огън от аромата му, от възбуждащата влажност на устните му върху жадуващите й милувка гърди. Сладострастни тръпки се спуснаха неспокойно надолу по тялото й и спряха в женската й същност с болезнена настоятелност.
Миси изпадна във възторг, защото Фейбиан плъзгаше език по гърдите, а после в долината между тях. Той смъкна надолу корсета и камизолата й, а езикът му се заразхожда надолу по корема й. Миси потръпна от удоволствие. Той стегна ръце около тялото й, за да я успокои. Чу възбудения му глас:
— Ще те любя, докато забравиш, че съществуват и други мъже на света!
— Направи го, моля те — отговори тя закачливо и беше възнаградена с друга задушаваща целувка.
За Фейбиан беше едновременно изненада и удоволствие, когато Миси го отстрани от себе си и започна да плъзга устни по голите му гърди. Тя се усмихна, когато той изстена. Засмука зърната му, целуваше го и го хапеше. Почувства как от удоволствие кожата й настръхва, но когато ръката й се придвижи надолу и необуздано притисна твърдата му мъжка сила през панталоните, пръстите му я спряха.
— Искаш ли ме вътре в себе си, Миси? — попита той.
— О, да…
— Колко?
Тя говореше като в сън. Погледът й срещна неговия.
— Толкова много, че бих умряла!
— Ще ме имаш, преди да е свършила нощта! — стремежът му беше да я подразни, но думите му възпламениха ново желание у Миси.
Очите на Фейбиан лудешки светеха, когато я обърна да легне по гръб. Бързо измъкна колана си и свали панталонките й.
Главата й беше замаяна, почти не можеше да диша. Двамата все още бяха полуголи, но желанието, което ги беше обзело, не можеше да бъде спряно.
Той коленичи между разтворените й крака, провря ръце под коленете й и я привлече по-близо. Тя изпъшка, когато го почувства възбуден срещу женствеността си. Не беше девствена, но бяха минали години от последния път, когато беше правила любов, а този тук беше толкова голям, толкова твърд.
— Добери ми се, любима! — прошепна той и с внезапен тласък потъна дълбоко в нея.
Миси изкрещя от почуда и удоволствие. Беше толкова горещ, огромен. Така вибрираше в нея. Фейбиан я гледаше като обезумял. Нейната нетърпеливост да го приеме осуети намерението му да се въздържа. Пъшкаше в екстаз и се движеше в нея все по-бързо, все по-дълбоко. През цялото време се взираше внимателно в очите й.
Започнаха да я завладяват чувства, които никога не беше изпитвала. Вътрешностите й се раздираха. Започна да плаче. Въртеше глава, ръцете й търсеха лицето му. Когато той се отпусна върху нея, тя го прегърна, за да доближи устните му до своите и го зацелува жадно. Гърдите му притискаха сластно нейните, когато се накланяше върху нея отново и отново. Тя не успяваше да контролира дишането си, лудешкото тупкане на сърцето си или приближаващия припадък. Когато Фейбиан вдигна бедрата й и потъна дълбоко в нея, тя беше сигурна, че ще умре от удоволствие. Ноктите й се впиха в гърба му, бедрата и се вдигнаха високо, за да го посрещне по-добре. Необузданите й стенания само засилваха буйната му страст. До мига, когато той се потопи в нея за последен път, тя беше изживяла екстаз три пъти.
Дълго време лежаха вплетени един в друг. Усети промяната в него, когато се отстрани от нея и хвърли на земята роклята й.
— Фейбиан? — попита тя меко.
Той стана и закопча панталоните си. Остави я да гледа очертанията на широкия му гол гръб. Отиде да вземе ризата и шалчето си. После се върна, застана до леглото и се взря в нея с тъмни, обвиняващи очи.
— Какво има? — извика тя.
— Беше много хубаво, Миси — каза цинично. — Ти беше много гореща, много тясна. Бих казал, че това беше най-хубавото изпълнение, което някога съм имал.
Тя го гледаше разярена.
— Защо, ти…
— Има само един проблем.
— Какъв проблем? — почти извика тя.
— Ти не беше девствена!
Думите му бавно пронизаха съзнанието и. През това време той вече беше прекосил стаята, беше взел сакото си и отворил вратата.
— Ти, негодник такъв! — извика тя.
Захвърлената по него малка ваза само се разби в затръшнатата врата. Миси избухна в сълзи.
Глава 28
— Добър вечер, достопочтени Уайт, госпожо Уайт — каза Мелиса.
— Добър вечер, скъпа — отговориха едновременно семейство Уайт.
Мелиса посрещаше гостите, които пристигаха на вечеря у тях. Облечена в красиво съчетаващи се зелена рокля и обувки, с богато накъдрена коса и съвършено гримирана, тя беше прекрасно цветно петно на фона на лъскавите антики във фоайето.
— Изглеждаш божествено, скъпа моя — каза преподобният Уайт усмихнат и погледна надолу към ръката на Мелиса. — Какъв красив годежен пръстен. Надявам се, че ти и Джеф ще провъзгласите тази вечер новата дата за сватбата.
— Изглеждаш напълно възстановена след злополуката — добави госпожа Уайт. — Толкова се зарадвахме, когато се присъедини към нашата група за изучаване на Библията!
— Благодаря и на двама ви за милите думи — отговори Мелиса. — Чувствам се по-добре. Сигурно в
