— Така е на земята, моя мила. Съдбата на жените е да бъдат съпруги и майки, а мъжете да се занимават с бизнес и политика — кимна към Джоузеф и добави: — Точно както и негрите са задължени да вършат черната физическа работа.
Очите на Миси замятаха искри. Думите му й напомниха за положението на Дулси.
— Това е друго нещо. Не ми харесва, че държиш роби в плантацията си.
Изненадан, той избухна в смях.
— Не те разбрах?
Тя го изгледа решително.
— Мисля, че трябва да освободиш робите, татко.
— Ти се шегуваш?
— Ни най-малко.
— А какво ще правят, след като ги освободя?
— Ще си имат свой живот и право на избор. Ще имат професия, семейство и всичко — както ние.
Погледът на Джон умоляваше небесата.
— Това е най-абсурдното предложение, което някога съм чувал. Ако освободя робите, не само че няма да има кой да работи в плантацията, но и те самите няма да могат да се оправят без нашето ръководство.
— О, я стига! — извика Миси. — Имаш безочието да твърдиш, че чернокожите са неспособни да се грижат за себе си?
— Не, но…
— Не мога да гледам как едни хора поробват други хора! — разгорещено привърши тя.
Джон беше изумен. Хвърли поглед към Джоузеф и след това каза с нисък, твърд глас:
— Говори по-тихо, че ще ни чуят. Ние се отнасяме с нашите цветнокожи не като с роби. Даже сме твърде добри с тях.
— Но съм виждала някои от мъжете да работят и в неделя — възрази тя.
— Само онези, които искат да изкарат допълнително средства. Всички почиват един ден в седмицата и са свободни да ходят на църква, както и да създават семейства.
— Гледай ти! Колко благороден бял господар си бил! — отсече Миси.
Лицето на Джон почервеня. Гласът му стана остър и студен.
— Мелиса, учтиво те моля да научиш къде ти е мястото!
— Не се опитвай да ми казваш къде ми е мястото!
Той се закани с пръст.
— Или ще се държиш прилично, или ще прекараш вечерта в стаята си! Отказвам да обсъждам с теб този въпрос. Съветвам те да не си пъхаш носа там, където не ти е работа, а също и като достойна дъщеря да помислиш за нова дата за сватбата.
Той й обърна гръб и с достойнство се отдалечи, а Миси само тропна с крак.
Скоро гостите започнаха да пристигат. Лавиния извика дъщеря си да посрещне приятелките си. Миси неохотно се подчини и чинно застана до родителите си. Покрай тях в безкраен парад минаваха изискани кавалери във вечерни костюми и грациозни дами в ослепителни бални рокли. От устата на Миси се лееха само банални любезности. С някои от пристигналите се беше запознала на благотворителния базар, но повечето й бяха съвършено непознати. Лавиния тактично обясни на няколко двойки, че след падането Миси вече не е същата. Повечето от гостите загрижено се интересуваха от здравето й, но тя улови и доста любопитни погледи. Явно из града бяха обсъждани нейните лудории и хората проявяваха интерес не само към падането й по стълбите или към новата дата на сватбата, но бяха впечатлени и от това, че е предизвикала приятелките си на бунт срещу съпрузите им, а също и от това, че на базара беше продавала целувки.
Скоро пристигнаха Антоанет и Луси със съпрузите си. Тази вечер мъжете изглеждаха в по-добро настроение. Групичката дори се посмя над факта, че Филипа и Чарлз още не бяха се върнали от Кентъки. Двете двойки току-що бяха преминали покрай Миси, когато тя чу нечие покашляне. Обърна се и видя Фейбиан, застанал зад нея, близо до вратата. Изглеждаше доста елегантен в черния си кадифен фрак, тъмни панталони и плисирана ленена риза с бяло копринено шалче. Нежелано чувство на възбуда я прониза, когато го зърна.
— Добър Вечер, Миси, любима — каза бавно той.
Пристъпи към нея, пое ръката й и я целуна.
— Добър вечер, Фейбиан — усмихна се престорено тя.
Той пусна ръката й.
— Изглеждаш чудесно — продължи той с брилянтен сарказъм. — Може ли да се надяваме, че тази вечер поведението ти ще съответства на блясъка ти на дама?
Миси се намръщи гневно. След като го беше надхитрила на базара, Фейбиан се държеше хладно и на разстояние. Оттогава го беше виждала само няколко пъти — на църква, на театър и на една вечеря, която беше посетила с родителите си, но той нито веднъж не беше пропуснал възможността безмилостно да я уязви. Поведението му я предизвикваше да го накара да страда точно толкова, колкото я дразнеше и той.
— Не се надявай — просъска тя.
Миси тъкмо се обърна и понечи да тръгне, когато към тях пристъпи възрастна двойка. Усмихнат, Фейбиан каза на Миси.
— Скъпа моя, помниш ли моите баба и дядо — Анет и Пиер ла Брант?
Тя погледна немощните беловласи старци, протегна ръка и каза неловко.
— Как сте? За мен е удоволствие да ви видя отново.
— Прекрасно, мила моя — каза Пиер галантно, като й целуна ръка.
— Толкова сме щастливи да видим, че се възстановяваш, Мелиса — добави Анет, като целуна Миси по бузата.
Миси поговори няколко минути с възрастната двойка, но когато бяха подхвърлени няколко намека за новата дата на сватбата с Фейбиан, само скръцна със зъби. Най-сетне успя да се измъкне под предлог, че трябва да помогне на майка си.
Пристигаха все повече гости. Миси и Фейбиан обикаляха поотделно приятелите си. Съзнателно се избягваха. Но когато Миси го видя да поднася пунш за двама на най-красивата млада госпожица в Мемфис, кръвта й закипя. Скоро цигулките на музикантите подеха първия игрив валс и няколко двойки се завъртяха из огромния салон. Тя реши, че тази вечер ще танцува с всеки, който я покани. Нямаше да й липсват кавалери — Робъртсън Топ, Еужен Магивни, Дейвид Портър вече бяха изявили желанието си. Тя си го обясни с нашумялата си известност заради поведението си през онзи позорен ден, когато беше продавала целувките си.
Танцът с Робърт Бринкли почти й достави удоволствие. Той беше местен банкер, построил много пътища и железници. Беше чувала от баща си за предприятията му. Бринкли беше на средна възраст, но все още изглеждаше красив и елегантен с гъстата си посивяла коса, големите мустаци и умните очи.
— Господин Бринкли, вие ли сте построили хубавия път около нашата плантация? — прошепна тя, когато се завъртяха под звуците на шопеновия валс.
Той се усмихна приятно изненадан.
— Говориш за шосето, което свързва Мемфис с Джерман таун?
— Да — отговори тя.
— Как разбра, че моята компания е построила пътя?
— Баща ми спомена за това.
— О, да! Ти си много съобразителна млада дама. Повечето девойки не проявяват интерес към такива неща. Радвам се, че намираш пътя за необходим. По него удобно се пренася памучната реколта.
— Разбира се — тя прехапа устни. — Ще ми отговорите ли на още един въпрос?
— Стига да мога — отговори той великодушно.
— Защо, след като в Мемфис се отглежда толкова много памук, няма текстилна или трикотажна фабрика?
