— А аз ще трябва да се простя с шапкарския си магазин — добави Антоанет нещастно.
— О, престанете да хленчите! — заповяда им Миси тихо. — Защо не помислите за моята съдба, ако загубя? Трябва да се омъжа за онзи дръвник!
Другите две погледнаха към Фейбиан, намръщиха се и й изказаха съчувствието си.
Миси се насили да вземе едно пилешко бутче и да хапне малко.
— Хранете се, дами — заповяда им тя. Очите й блестяха със стоманена решителност. — Трябва да се подкрепим за следобедната битка. Все още не сме свършили.
След няколко часа стана ясно, че пророчеството на Фейбиан ще се сбъдне. Жените бяха продали вече всичко, а около мъжете продължаваха да се тълпят хора, за да си купят сладкиши на ниска цена.
— Какво ще правим сега? — попита Антоанет отчаяно.
Беше се облегнала на празния тезгях и подпираше брадичката си.
— Няма начин да променим положението — добави Луси.
Междувременно Миси се мръщеше към Фейбиан. Той в отговор й се усмихна и изпрати въздушна целувка. Внезапно лицето й грейна. Беше я осенила великолепна идея.
— Знам как ще победим — съобщи възбудена на приятелките си тя.
— Как? — попитаха двете едновременно.
Миси се наведе и зашепна, Луси и Антоанет ахнаха.
— Но скъпа, това просто не може да стане! — каза Луси.
— Всички ще бъдем опозорени — добави Антоанет.
— Кой го е грижа? — възрази Миси — Целта е благородна. Още повече, че мъжете не играят честно с нас.
Антоанет и Луси си размениха смутени погледи.
— Така ли е? Искате ли да победим или не?
Луси и Антоанет се погледнаха още веднъж и закимаха енергично.
— Добре. Сега слушайте внимателно — заповяда Миси.
Трите отново събраха глави и зашепнаха.
— Тръгвайте — извика след това Миси, като потриваше ръце самодоволно. — Обиколете тълпата и съберете няколко клиента.
— А ти какво ще правиш? — попита Антоанет.
— Ще се цупя и ще се мръщя — намигна й Миси.
Фейбиан вече се наслаждаваше на успеха си, но когато хвърли поглед към павилиона на жените, видя поразителна гледка: тълпяха се хора, Най-малко двадесет мъже чакаха пред будката. Смееха се и размахваха долари. Там бяха всички местният бизнесмен Робъртсън Топ, търговецът на роби Бедфорд Форест, възрастният кмет на Мемфис Маркус Уинчестър, Фейбиан дори не можеше да зърне Миси през морето от шапки.
Какво, за бога, ставаше там? Преди малко той можеше да се закълне, че те, тримата мъже, със сигурност щяха да победят. А сега това?
Запъти се да види какво става. Пристигна точно навреме, за да види как Миси целува усмихнатия, едър капитан на параход Джим Лий, а Луси дръпна долара от дебелите му пръсти.
Миси продаваше целувки! Малката хитруша целуваше така, сякаш цял живот се беше прехранвала от този бизнес.
Възмутен, Фейбиан се нахвърли върху нея.
— Миси, ще престанеш ли с позорното си поведение най-сетне? — изрева той.
Миси и Джим се разсмяха и изгледаха Фейбиан благо. Междувременно тълпата растеше.
— О, не ни досаждай, Фейбиан — извика Тейлър, един от неговите приятели. — Това е за благородна кауза, нали?
— Наистина, Фонтено, престани! — провикна се друг мъжки глас.
Миси му отправи дяволита усмивка.
— Точно така, Фейбиан, скъпи. Не ни разваляй удоволствието. Краят на опашката е ей там. Ще ти струва един долар.
— Вземи му двадесет — провикна се друг развеселен глас и всички се разсмяха.
Миси спокойно се обърна към следващия си клиент. Пламнал младеж подаваше таксата си с треперещи пръсти.
Вбесен, Фейбиан изхвърча навън сред смях и закачки.
„По дяволите малката безделница“ — помисли си той. За да го победи, беше готова да се държи като жена от улицата.
Но след малко неохотно се усмихна. Разбра, че въпреки всичко той трябваше да уважава твърдоглавата малка кавгаджийка и да я уважава за нейната находчивост. Ударът беше тежък за неговата гордост, но би ли могъл да я обвинява, че прибягва до нечестни методи, след като той пръв го беше направил. Беше рискувал да я насили да се омъжи за него и беше загубил. Сега трябваше да се върне на първоначалния план. Негова беше грешката, че отдавна не я беше поставил на мястото й. О, да. Нейното място… Онова прекрасно, горещо, порочно място… Би искал да види как ще избегне съдбата си. Денят на пролетния бал на семейство Монтгомъри наближаваше, а това означаваше, че скоро щеше да намери в леглото си една много дръзка южна красавица.
Когато бяха отчетени парите, председателят на журито информира, че Миси, Антоанет и Луси са събрали най-голям приход за деня. Трите викаха и се прегръщаха. Мъжете смирено се приближиха до тях. Антоанет и Луси си тръгнаха, усмихнати до уши, придружени от нацупените си съпрузи. Миси остана насаме с Фейбиан.
Той я поздрави за победата с насмешливо потупване по шапката си и каза бавно:
— Изглежда, всички ни надхитри, Миси!
— Така изглежда — отговори тя със самодоволна усмивка.
— Наистина ли си сигурна, че си победила? — попита иронично той.
Усетила значението на думите му, тя вирна глава и отговори гордо.
— Напълно съм сигурна.
— Ще се прибираш ли вкъщи? — продължи учтиво той.
— Мама и татко ще ме вземат.
Той важно се поклони.
— Тогава ще ти пожелая спокойна вечер.
Като го гледаше как крачи на фона на залязващото слънце, Миси се почувства разочарована, че дори не й предложи да я изпрати. Мисълта за разгарящата се битка беше започнала да й харесва. Искаше да се наслади на аромата на победата и превъзходството си над него.
О, да върви по дяволите! В края на краищата, не беше длъжна да се омъжи за този негодник. Изведнъж си припомни леката заплаха в гласа му и циничния блясък в очите му. Сякаш искаше да я предупреди, че няма дълго да се радва на триумфа си. Чудеше се какво имаше в сатанинския му ум сега?
Глава 26
През следващите две седмици Джеф и Мелиса продължиха да прекарват заедно всяка свободна минута. Споделяха живота си и дискутираха различията в своите времена. Прекарваха щастливи часове в лятната вила. Вечеряха заедно, ходеха на кино и театър. Постепенно Джеф приближаваше Мелиса към центъра на Мемфис. Пътуваха по магистралата, за да може тя да привикне с високите постройки, устремени към небето. Въпреки че я плашеше голямата скорост, тя постепенно започна да харесва модерните пътища и фантастичните постижения на двадесети век.
Мелиса изпитваше чувство за вина, че откъсва Джеф от задълженията му, затова се включи в други дейности, за да не се чувства задължен той да прекарва всеки миг с нея. За разлика от Миси, за която беше досадно да посещава църква. Мелиса беше дълбоко вярваща и стана доброволка на няколко благотворителни дружества. Тъй като „все още не можеше да си спомни как се шофира“, родителите й
