— О, скъпи!
Той се усмихна.
— Изразявам се образно, мила. Успокои ме.
— А колкото до Миси и мен… Мисля, че тя се държеше точно като твоя Фейбиан. Тя мразеше факта, че винаги се съгласявах с нея. Това обаче не ме засягаше — погледна я в очите и добави със страстен шепот. — Поне тогава.
— Е, какво е твоето мнение?
С блеснали очи Джеф заключи:
— Моето мнение е, че двете с Миси сте имали неподходящи родители и годеници. А сега всичко е наред.
Тя се замисли за момент намръщена.
— Предполагам, че това се отнася само за мен, Джеф. Миси е нещастна. Ако можеше да видиш лицето и…
Той махна с ръка.
— Малко неудобство. Тя ще го надживее.
Мелиса тъжно поклати глава.
— Джеф, обичам те много. Но ти трябва да разбереш, че не може да съществува любов без чест.
— Какво искаш да кажеш? — попита той разтревожен.
Тя се взря в него с ужасяващ фатализъм.
— Въпреки че в миналото бях нещастна, Джон и Лавиния са все още мои родители, а Фейбиан Фонтено — мой годеник.
— Не! — извика той.
Давеха я сълзи, но тя се насили да изрече:
— И ако Миси иска живота си обратно, аз би трябвало да й го върна.
Той я изправи на крака и заговори страстно.
— Мила, ти не може да мислиш така. Кажи не на тази лудост. Нашата любов нищо ли не означава за теб? Би жертвала остатъка от живота си… от нашия живот… заради нея?
Тя гледаше нагоре към него с болка и любов.
— Аз вече ти казах как мисля. Това не е моят живот. Той принадлежи на Миси.
Джеф я гледаше като обезумял.
— Но ти не знаеш как бихте могли да размените местата си отново!
— Това е вярно. Но ако Миси го поиска, трябва да опитам.
Внезапно Джеф се усмихна с нова надежда.
— Има и друга възможност.
— Каква е тя?
— Миси би могла да реши, че и харесва да живее в 1852 година и да поиска да остане там.
Но Мелиса не можеше да повярва в това.
— Мисля, че това е малко вероятно.
Той я стисна за раменете.
— Но какво ще стане, ако тя си промени мнението? Ако тя, подобно на тебе, възприеме новите си родители и годеник?
Мелиса се замисли.
— Ако всички са щастливи, включително и Миси, бих останала тук. При това положение ще бъде честно и почтено.
Джеф въздъхна с облекчение.
— Знаеш ли, ние тук, в настоящето, сме в по-изгодно положение.
— Какво искаш да кажеш?
— Добре. От миналото Миси не може да види в бъдещето това, което се случва тук, след като тя напусна 1992 година. Ние, от друга страна, можем да погледнем назад, там, където тя живее сега.
— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш — объркана каза Мелиса.
— Все трябва да има документи, които да ни подскажат дали Миси е останала в миналото.
Мелиса се замисли и поклати глава.
— Ако допуснем, че наистина Миси е останала на моето място, как биха могли да ни помогнат писмени документи? Как можем да бъдем сигурни, че двете не сме били разменени отново? Ако например документите се отнасят за Мелиса Монтгомъри, как ще знаем, че това съм аз, а не Миси?
— По дяволите, права си.
— Между другото, много скоро след като пристигнах тук, майка ми ми каза, че семейство Монтгомъри е напуснало Мемфис през 1860 година.
Джеф изпука пръсти.
— Чудя се дали Миси не ги е предупредила за войната?
— Какво искаш да кажеш?
— Миси знае всичко за годините между двете събития. Ако е останала в миналото, сигурен съм, че ги е предупредила за Гражданската война. Фактът, че семейството ти се е преместило преди 1860 година, ме убеждава, че Миси е останала.
Мелиса поклати глава.
— Не е задължително.
— Защо не?
— Е, ако аз се върна в миналото, след като знам всичко, което ще се случи, сигурно бих направила същото.
Той въздъхна.
— Отново си права. Все пак трябва да има нещо…
— Майка ми каза, че почти не са останали семейни документи. Те с баща ми се завърнали тук, след като се оженили, едва преди двадесетина години. Семейството притежава само няколко стари писма. Баща ми ги е писал някога. Всъщност наскоро ги прочетох.
— Така ли? Трябва да ги видя — извика възбудено той.
Тя кимна.
— Разбира се. Сигурно ще ги намериш за интересни, но са писани, преди да бъдем разменени с Миси — тя въздъхна нещастно — Знам, че няма начин да открием отговора на въпросите, които ни вълнуват.
Джеф изпъшка и я притисна силно към себе си.
— Все пак по някакъв начин трябва да успеем.
По-късно, когато Джеф се прибираше, все още беше объркан. Вече не се съмняваше, че Мелиса наистина беше разменила мястото си във времето с истинската му годеница — Миси Монроу. Беше едновременно объркан и измъчен. Най-страшният въпрос беше дали Мелиса, която толкова обичаше, щеше да остане с него.
Мелиса нямаше голямо доверие в документите, но Джеф вярваше, че някъде трябваше да има повече информация за семейство Монтгомъри от 1850 година. Някои документи можеха да докажат дали Миси… или Мелиса е останала в миналото. Доколкото познаваше Миси, тя щеше да остави неизличима следа, в които и години да живееше. Ако е останала в миналото, трябваше да съществува някакво доказателство.
Майка му беше приятелка с изтъкната местна генеаложка. Може би щеше да открие някаква информация за историята на семейство Монтгомъри — Монроу.
Трябваше ли да сподели с Мелиса своето намерение? Твърдо тръсна глава. По-добре да премълчи. Ако новините, които открие, са лоши, би предпочел да ги запази за себе си. Искаше да попречи истината да стигне до нея. Това не беше егоизъм — прекалено много обичаше Мелиса, за да я тревожи.
Глава 25
Денят, в които Епископската църква устройваше своя благотворителен базар, се случи студен, Фейбиан беше заминал рано на хълма да помага при построяването на павилионите. Миси отиде на събитието с родителите си.
