Базарът щеше да се състои в малък парк близо до Мисисипи. Когато тримата пристигнаха, Миси свали от колата цял куп плетени дрехи Джон и Лавиния крепяха кутии с дарени вещи. Наоколо ехтеше от ударите на чукове и виковете на работници, които довършваха работата си. Гледката беше живописна. В полукръг бяха наредени десетина павилиона. Отстрани беше разположена детска площадка. Там имаше понита за яздене и метални резервоари за пускане на кораби играчки. Всички бяха дошли с ръчно изработени вещи. Бяха си донесли и храна за обяд.
— Всичко е наредено чудесно — каза Лавиния, след като се огледа. — Изглежда, ще бъдат събрани доста средства за църквата.
— И вие сте чудесни като продавачки! — добави Джон, като намигна. Жена му и дъщеря му бяха толкова хубави в подходящите за случая сини сака и поли, както и с шапките с пера.
— А, ето ги Елинор и Грейс — възкликна усмихната Лавиния, махна на две дами, които се суетяха в един павилион точно зад тях. Обърна се към Миси — Ще те върне ли Фейбиан у дома?
— Бих предпочела да се прибера с вас.
Лавиния се усмихна.
— На милото момче това май няма да му хареса.
— Ще видим — отговори Миси загадъчно.
— Сега ще ни извиниш, Миси — добави Джон. — По-късно ще дойдем да те видим.
— Разбира се. Забавлявайте се.
Двамата се отдалечиха към мястото, където щеше да продава Лавиния, а Миси се отправи към центъра на парка, където щеше да работи заедно с Антоанет и Луси.
До техния павилион беше този на Фейбиан, Брент и Джереми. В него самотни стояха само няколко кекса.
— Добро утро, дами — каза Миси весело и остави на земята купчината, която носеше. Всичко беше изплетено от Мелиса преди тяхната размяна. — Изглежда, всичко е наред. Къде са мъжете?
— Това е странното — намръщена отвърна Антоанет. — Привършиха работата си по павилиона и изчезнаха.
— Доста съм притеснена — добави Луси.
— Хм — изсумтя Миси. — Никога няма да могат да победят, освен ако не измислят някоя хитрост.
Отсъствието на мъжете скоро беше забравено. Трите се заеха да подреждат стоките си. Най-шарените поставиха най-отпред.
Започнаха да пристигат купувачите — модерно облечени двойки, цели семейства. Тогава се появиха мъжете — дори не погледнаха към жените си. Едва удържаха кутии, претъпкани с пайове, кексове и кифли.
— Какво, за бога… — смаяна прошепна Миси, обърната към малката процесия.
Двете жени също гледаха изумени натам. Мъжете направиха най-малко още пет курса и всеки път донасяха все повече кутии, препълнени с печива.
— Откъде са взели всичко това? — извика Антоанет.
— Обзалагам се, че са изкупили фурната в града — каза подигравателно Луси.
Настанили се в павилиона си, мъжете продължаваха да не обръщат внимание на жените. Паркът се препълни с хора. Докато в будката на Миси, Антоанет и Луси се мотаеха пет-шест купувачи, които само ровеха, в тази на мъжете се събра цяла тълпа.
Когато останаха съвсем без клиенти, трите се зазяпаха удивени към мъжете.
— Какво мислите, че става там? — попита Антоанет, като хапеше долната си устна.
— Намерението им да ни изпреварят вече се осъществява — измъчваше се Луси. — Погледнете само каква опашка има!
Миси кимна мрачно.
— Вие двете стоите тук. Аз отивам да видя какво става.
Миси заобиколи тълпата и се приближи до павилиона от задната стана.
— Да, госпожо Тор — чу тя учтивия глас на Фейбиан, който говореше с една пищно облечена матрона. — Може да получите този кейк за двадесет и пет стотинки.
— О, боже! — възкликна дамата. — В пекарната зад ъгъла биха ми го продали три пъти по-скъпо.
Вбесена, Миси влетя вътре. Най-напред забеляза Фейбиан, който стоеше с гръб към нея, облечен в елегантен черен пуловер и подходящи панталони. Джереми и Брент стояха от двете му страни. Тримата прибираха парите и подаваха сладкишите. Бързаха колкото можеха.
Стиснала зъби тя решително пристъпи напред и го потупа по рамото.
— Фейбиан, трябва да говоря с теб.
Дори и да беше изненадан от внезапното й появяване, той не го показа. Хвърли й само студен поглед.
— Съжалявам, Миси. Както виждаш, в момента съм зает.
Тя нямаше намерение да го уговаря. Сграбчи ръката му и го повлече навън.
— По дяволите, Миси, Какво означава това? — попита той.
— Ти си измамник! — обвини го тя.
— О, така ли? — безразлично отвърна той.
— Вие тримата сте изкупили пекарната в града. Не се опитвай да отричаш.
Той скръсти ръце. Равнодушието му я вбеси.
— Не отричам. Всъщност изкупихме две фурни.
— Вие… вие какво? — тя беше смаяна.
Той се усмихна нахално.
— Искахме да сме сигурни, че ще спечелим облога.
Миси почувства огромно желание да стъпче в краката си този нахалник.
— Но… ти, подлецо! Запасили сте се със стока и я продавате три пъти по-евтино!
Изобщо нямаше вид на разкаян.
— Правим го, за да увеличим оборота.
— Но това не е честно!
Той оправи маншетите си.
— Добре, мила, знаеш какво казват хората за любовта и войната. Честно казано, ние мъжете, сме решили да сложим край на тази глупост. Изморени сме от войната. Бихме искали малко повече любов.
Като се бореше с обзелата я от думите му възбуда, Миси го изгледа ядосана.
— Не разчитай на това! — изсъска тя. — Вие сте само едни самохвалковци, които стрелят напосоки.
— Вие също.
— Не се надявайте на победа!
Той се изсмя.
— Миси, просто няма начин ти и другите дами да победите. Трябва да го разберете, макар да сте убедени, че ни превъзхождате.
— Ще видим — отсече тя. Обърна се и изхвърча навън.
На обяд всички се събраха да хапнат. На импровизирани маси, покрити с мушами, подредиха пържени пилета, шунка, печен фасул, царевичен хляб, пайове, кексове и други, донесени от къщи, вкусни неща, Достопочтеният Фергюсън — пасторът на църквата — в речта си отправи благодарност към всички за тяхната отзивчивост.
Седнала до мълчаливите си приятелки, Миси нямаше апетит. До тях две възрастни двойки обсъждаха местни проблеми — предстоящото представление на декламаторите спонсорирано от обществото на актьорите, строителството на железницата от Мемфис до Чарлстън.
Миси хладно гледаше към мъжете, седнали през три маси. Лапаха като прасета и бъбреха с тези около тях. С удоволствие би стоварила върху егоистичните им глави каната с охладен чай.
Към края на обяда Антоанет преглътна на сухо, като видя как весело мъжете се отправят към своя павилион. Наведе се към Миси и прошепна:
— Какво ще правим сега? Вече са толкова преди нас!
— Ще загубим — Вметна Луси, като подсмръкна. — И Джереми няма да ми позволи повече да рисувам!
